Български учени разработват молекулни машини
Български учени са измежду първите откриватели в света, които употребяват тавтомерен транспорт на протон като задвижващ механизъм при молекулните устройства. Това е напълно нова концептуална концепция в молекулното инженерство, която се отличава с доста прерогативи във връзка с бързодействие и резистентност на стареене.
Молекулните устройства (сензори, детайли на молекулната електроника, молекулни машини) се преглеждат като перспективни системи за миниатюризация надалеч оттатък употребяваните в този момент нанотехнологии. Идеята е самостоятелни органични молекули да се употребяват като градивни детайли на бъдещи дребни изчислителни устройства, датчици и роботи в разнообразни области на живота (технологии, биомедицина, екология). Значението на молекулните машини за бъдещи приложения като молекулни роботи в медицината и технологиите откри значително удостоверение с Нобеловата премия по химия през 2016 година на Бен Феринга, Жан-Пиер Соваж и сър Фрейзър Стодарт.
Проектът T-Motors, по който работят откривателите, е финансиран по Национална научна стратегия „ Върхови нововъведения и хора за развиване на европейската просвета (Вихрен) “. Ръководител е проф. дхн Людмил Антонов от Института по електроника на Българската академия на науките, а в екипа са включени одобрени и млади учени от няколко научни организации.
Предизвикателството за откривателите е да основат молекулен мотор (T-Motor), който работи чрез транспорт на протон на далечно дистанции. Българските учени желаят да потвърдят, че според от механизма на деяние е допустимо моторът да се задвижва както от светлина, по този начин и от външно електрично поле. Резултатите от тези фундаменталните научни проучвания ще допринесат за развиването на молекулното инженерство и на молекулните машини и ще намерят приложение в дизайна на нови видове датчици, биомедицински роботи и системи за доставка на лекарствени средства в човешкия организъм.
Проф. Людмил Антонов е притежател на огромната премия " Питагор " за повсеместен принос в развиването на науката за 2021 година и е част от влиятелната ранглиста на Станфордския университет за 2% учени с най-голямо въздействие в международната просвета. Проф. Антонов е бенефициент на Националната научна стратегия „ Върхови проучвания и хора за развиване на европейската просвета (ВИХРЕН) “, ръководейки колектив от открити и млади учени от няколко института на Българската академия на науките и Химикотехнологичния и металургичен университет. Лауреат на Mare Balticum Lectures (посветени на 600-годишнината на Университета в Рощок, Германия) с цикъл от лекции „ Молекулни устройства и тавтомерия “.
Научните му ползи, с изключение на в региона на молекулното инженерство и молекулните машини, са и в региона на молекулната спектроскопия, употребена за бърз недеструктивен надзор на храни, питиета и лекарствени средства и обекти на културното завещание. Това дава опция за създаване на индустриални аналитични системи за мониторинг на качеството и достоверността (откриване на фалшификати), което е от изключителна значимост за отбрана на типичните национални артикули (например българско розово масло) и за ефикасна отбрана на потребителите. Този метод се преглежда като основа на бъдещия персонализиран разбор, когато всеки клиент, благодарение на авансово калибрирано микроустройство, ще може да управлява качеството на продуктите преди да ги закупи.
