Неизбежно ли е приемането на еврото и защо тази фалшива картинка лъха на отчаяние
България не е толкоз близо до този „ идеал ”, колкото на някои им се желае
Спорът „ за ” и „ срещу ” приемането на еврото у нас – като всеки различен бинарен спор, целящ разделянето на обществото, придобива гротескни качества. От няколко дни в мрежата се върти една фотография на монета от 2 евро с изрисуван на нея Мадарския конник, с което се акцентира какъв брой близко е България до формалното приемане на европейската валута, към която по този начин или другояче сме обвързани поради валутния ръб, само че това е друга тематика.
Картинката е, казано на съвременен български език, „ безспорен фалшив ” и това персонални още от пръв взор за хората с по-задълбочени знания по Photoshop и други сходни стратегии за обработка на фотоси. Малък подробност, който прави усещане още от пръв взор, е че сред предните крайници на Мадарския кон написа година и тя не е 2024, както би следвало да бъде, в случай че това беше действителен план, а 2014. Грабва вниманието още, че гербът на страната ни излиза отвън рамките на вътрешния меден кръг в хипотетичната монетата.
Всичко това настрани – в никакъв случай до момента не е обявяван конкурс за направа на живописен план за това по какъв начин биха изглеждали левовете в еврово послание. Такъв няма и до през днешния ден, макар че би следвало след по-малко от 11 месеца да сме част от еврозоната. Така се оказва, че опитите на едната страна на „ монетата ” – тази, която е „ за ” заличаването на националната ни валута, да покаже какъв брой близко сме до този „ идеал ”, са обезверени. Не, България въобще не наподобява подготвена за този „ транзишън ”.
Сега въпросът дали да влезем в еврозоната, затривайки едно от последните неща, които ни отличава от западната маса, е доста настоящ, въпреки че както постоянно у нас – всичко става значимо, когато стартира да наближава крайният период. Би следвало на 1 януари 2024 година да сме част от еврозоната и да стартираме процесът, с който да преминем от лев към евро. Някои се пробват да обяснят какъв брой това е неизбежно и по какъв начин, още веднъж опирайки до безконечния облик на Алеко Константинов – „ бай Ганя отново съзря интрига ” или “Ганьо отново върви против течението ”. Класика в жанра, слагаща розово перде пред същинските терзания на хората, заклеймявайки ги като необразовани или неуки, или лаици, или даже простаци.
А както споделя политическият анализатор и родолюбец Александър Урумов: „ Еврото не яде деца и няма потребност от нервности. Но ние просто си имаме валута и няма за какво да я заличаваме и хвърляме в боклука. Трябва да си я ценим и пазим. Еврото да си е живо и крепко, левът е с закрепен към него курс ”.
Спорът „ за ” и „ срещу ” приемането на еврото у нас – като всеки различен бинарен спор, целящ разделянето на обществото, придобива гротескни качества. От няколко дни в мрежата се върти една фотография на монета от 2 евро с изрисуван на нея Мадарския конник, с което се акцентира какъв брой близко е България до формалното приемане на европейската валута, към която по този начин или другояче сме обвързани поради валутния ръб, само че това е друга тематика.
Картинката е, казано на съвременен български език, „ безспорен фалшив ” и това персонални още от пръв взор за хората с по-задълбочени знания по Photoshop и други сходни стратегии за обработка на фотоси. Малък подробност, който прави усещане още от пръв взор, е че сред предните крайници на Мадарския кон написа година и тя не е 2024, както би следвало да бъде, в случай че това беше действителен план, а 2014. Грабва вниманието още, че гербът на страната ни излиза отвън рамките на вътрешния меден кръг в хипотетичната монетата.
Всичко това настрани – в никакъв случай до момента не е обявяван конкурс за направа на живописен план за това по какъв начин биха изглеждали левовете в еврово послание. Такъв няма и до през днешния ден, макар че би следвало след по-малко от 11 месеца да сме част от еврозоната. Така се оказва, че опитите на едната страна на „ монетата ” – тази, която е „ за ” заличаването на националната ни валута, да покаже какъв брой близко сме до този „ идеал ”, са обезверени. Не, България въобще не наподобява подготвена за този „ транзишън ”.
Сега въпросът дали да влезем в еврозоната, затривайки едно от последните неща, които ни отличава от западната маса, е доста настоящ, въпреки че както постоянно у нас – всичко става значимо, когато стартира да наближава крайният период. Би следвало на 1 януари 2024 година да сме част от еврозоната и да стартираме процесът, с който да преминем от лев към евро. Някои се пробват да обяснят какъв брой това е неизбежно и по какъв начин, още веднъж опирайки до безконечния облик на Алеко Константинов – „ бай Ганя отново съзря интрига ” или “Ганьо отново върви против течението ”. Класика в жанра, слагаща розово перде пред същинските терзания на хората, заклеймявайки ги като необразовани или неуки, или лаици, или даже простаци.
А както споделя политическият анализатор и родолюбец Александър Урумов: „ Еврото не яде деца и няма потребност от нервности. Но ние просто си имаме валута и няма за какво да я заличаваме и хвърляме в боклука. Трябва да си я ценим и пазим. Еврото да си е живо и крепко, левът е с закрепен към него курс ”.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ