Назад във времето: Позабравените български традиции и обичаи
България има богато културно завещание, изключително когато приказваме за обичаи и традиции. Страната ни е толкоз колоритна откъм сходни благосъстояния, че надали има друга сходна в Европа, а за какво не и в света?
Традициите и обичаите ни са нещо, което се предава от потомство на потомство, само че от време на време някои от тях се губят във времето или по-скоро се не помнят. Палитрата от традиции в България в действителност е доста богата, цветна и завладяваща. Те са в основата на нашата същина и са крепили народа ни стотици години.
Ще ви срещна с едни от най-интересните традиции, някои несъмнено знаете, други - не, само че всички са доста забавни и са част от нашата история и схващане. Лично аз бяха много сюрпризирана от някои традиции и обичаи, свързани с познати празници.
Раждане на дете
Бих споделила, че това би трябвало да се смята като най-големия празник в едно семейство. Безспорно това е най-хубавото нещо, което може да се случи на всеки човек. Днес знаем по какъв начин се чества – в множеството случаи бащата събира родственици и другари, с цел да ги почерпи за здравето на бебето и майката.
И в предишното е имало сходна традиция. Раждането на дете се е чакало в действителност с доста огромно терзание, както и през днешния ден, и е било наложително родилката да крие, до момента в който не стартира да ѝ проличава. Освен това е трябвало да се пази от доста неща, с цел да не урочаса бебето.
Относно веселбата, бабата (не е наложително да е тази на детето), която е акуширала, черпи родственици, съседи и кумове. Веднага по-късно се прави така наречен „ понуда “ – след раждането се носят храна и напитки в дома на родилката, като се насочат благословии и пожелания за сполучлив живот, здраве и шанс.
Кръщене
Кръщаването е измежду най-важните църковни тайнства, тъй като църквата го счита за второ раждане – раждане на християнин. Някога е било съвсем наложително всяко дете да бъде кръстено, през днешния ден не е тъкмо по този начин и постоянно виждаме по какъв начин и възрастни могат да бъдат кръщавани. Както знаем това става в черква, с кръстник или кръстница, които в миналото са били кумовете на родителите, само че през днешния ден изборът е доста по-свободен. Дори е имало интервал, в който родителите не участват на кръщенето, ами чакат гостите у дома с богата софра. Тогава кръстниците водели детето в дома му и го предавали на майката с думите: “Дала си ми го еврейче, връщам ти го християнче! “
Изпращане на боец
Друг бит, който към този момент не се практикува (защото към този момент няма и наложителна казарма), е изпращането на боец. След основаването на модерната българска страна стартира и тази традиция, която продължава от 30-те до към 90-те години на XX век.
В българската възрожденска просвета няма подобен празник, само че за сходен се смята изпращането на гурбетчия. Обичаят беше (понеже и аз го помня) обвързван с каненето на доста, но в действителност доста посетители и опъването на едни дълги трапези. Често даже се е викал оркестър.
По-назад във времето е имало традиция родителите да подаряват чорапи и кърпи на гостите, а те от своя страна на бъдещия боец – дребни предмети и пари. Всички пожелават на момъка здраве и шанс в бъдещото му начинание.
Ивановден
На 7 януари (20 януари по остарял стил) е християнският празник на Св. Йоан Кръстител. Близостта на празника с Богоявление и кръщаването с вода свързват ритуалите и на този празник с водата. Някога е имало бит на този ден да се „ къпят “ (тоест да се обливат с вода обществено и навън) младите фамилии, които са сключили брак през предшестващата година.
Традиция било да се къпят и всички Ивановци, Ивайловци и всеки който чества имен ден на Ивановден.
Тодоровден
Първата седмица след началото на Великия пост е така наречен Чиста седмица, в която всеки ден си има настрана име: Чисти понеделник, Черен вторник, Луда сряда, Въртоглав четвъртък, Черен петък, Тодоровден.
На Чисти понеделник се чистят домашните съдове от всяка диря от скотски храни. Най-интересният ден от всички тези е съботата – Тодоровден. Този ден е отдаден на великомъченик Св. Теодор Тирон. Освен с името Тодоровден, този празник и прочут още като Тудорица и „ Конски Великден “. Празнуването на този ден на здравето на конете не е инцидентно. Конят е бил уважаван като едно от най-важните животни в фамилията. Той е бил главно транспортно средство, част от впряга на орача и доста други.
Някога традицията била на този ден дамите да пекат специфичен самун с формата на кон или подкова, който раздавали на съседи и другари, а част от него давали на конете. Основното и най-забавното обаче, което се практикува и през днешния ден, е така наречен „ кушия “ или още надпреварване с коне. Все още има места, на които това може да се види.
Благовец
Дните към пролетното равноденствие (21-22 март) са били считани за време на благополучие, наслада и ново начало. В края на март зимата си отива дефинитивно и настъпва време за отваряне на прозорци, а и на души. В този интервал се пада и един доста значим християнски празник – денят, в който Дева Мария научава „ богатствата новина “, че точно тя е определена да стане майка на Божия наследник. Тази дата е 25 март (някога се е падало и на 7 април).
В националните традиции денят е прочут като Благовец. Смята се, че на този ден птиците се връщат и всички спящи същества се пробуждат. Затова всички традиции на този ден са свързани с разчистване на дома и градината.
На доста места по България е имало бит да се блъска по тенджери и тави с думите: “Бягайте, змии и гущери, през днешния ден е Благовец! “.
Еньовден
Еньовден се чества на 24 юни и се счита, че това е денят, в който се е родил Св. Йоан Кръстител. Името на празника идва от Еньо, което се е смятало за по-фамилиарното название на Йоан). На този ден те мощно почитали билките и вярвали в техните вълшебен качества. За това още се назовава „ Денят на билките “. В нощта против Еньовден излизат освен билкарите, които берат билки преди разсъмване, само че и магьосници, които предизвикват огромни пакости на реколтата. Набраните през нощта билки се сплитали денем на венец, в който се „ заключвали “ разнообразни защитни вълшебства, заклинания за здраве и обич.
Още от създателя:
Традициите и обичаите ни са нещо, което се предава от потомство на потомство, само че от време на време някои от тях се губят във времето или по-скоро се не помнят. Палитрата от традиции в България в действителност е доста богата, цветна и завладяваща. Те са в основата на нашата същина и са крепили народа ни стотици години.
Ще ви срещна с едни от най-интересните традиции, някои несъмнено знаете, други - не, само че всички са доста забавни и са част от нашата история и схващане. Лично аз бяха много сюрпризирана от някои традиции и обичаи, свързани с познати празници.
Раждане на дете
Бих споделила, че това би трябвало да се смята като най-големия празник в едно семейство. Безспорно това е най-хубавото нещо, което може да се случи на всеки човек. Днес знаем по какъв начин се чества – в множеството случаи бащата събира родственици и другари, с цел да ги почерпи за здравето на бебето и майката.
И в предишното е имало сходна традиция. Раждането на дете се е чакало в действителност с доста огромно терзание, както и през днешния ден, и е било наложително родилката да крие, до момента в който не стартира да ѝ проличава. Освен това е трябвало да се пази от доста неща, с цел да не урочаса бебето.
Относно веселбата, бабата (не е наложително да е тази на детето), която е акуширала, черпи родственици, съседи и кумове. Веднага по-късно се прави така наречен „ понуда “ – след раждането се носят храна и напитки в дома на родилката, като се насочат благословии и пожелания за сполучлив живот, здраве и шанс.
Кръщене
Кръщаването е измежду най-важните църковни тайнства, тъй като църквата го счита за второ раждане – раждане на християнин. Някога е било съвсем наложително всяко дете да бъде кръстено, през днешния ден не е тъкмо по този начин и постоянно виждаме по какъв начин и възрастни могат да бъдат кръщавани. Както знаем това става в черква, с кръстник или кръстница, които в миналото са били кумовете на родителите, само че през днешния ден изборът е доста по-свободен. Дори е имало интервал, в който родителите не участват на кръщенето, ами чакат гостите у дома с богата софра. Тогава кръстниците водели детето в дома му и го предавали на майката с думите: “Дала си ми го еврейче, връщам ти го християнче! “
Изпращане на боец
Друг бит, който към този момент не се практикува (защото към този момент няма и наложителна казарма), е изпращането на боец. След основаването на модерната българска страна стартира и тази традиция, която продължава от 30-те до към 90-те години на XX век.
В българската възрожденска просвета няма подобен празник, само че за сходен се смята изпращането на гурбетчия. Обичаят беше (понеже и аз го помня) обвързван с каненето на доста, но в действителност доста посетители и опъването на едни дълги трапези. Често даже се е викал оркестър.
По-назад във времето е имало традиция родителите да подаряват чорапи и кърпи на гостите, а те от своя страна на бъдещия боец – дребни предмети и пари. Всички пожелават на момъка здраве и шанс в бъдещото му начинание.
Ивановден
На 7 януари (20 януари по остарял стил) е християнският празник на Св. Йоан Кръстител. Близостта на празника с Богоявление и кръщаването с вода свързват ритуалите и на този празник с водата. Някога е имало бит на този ден да се „ къпят “ (тоест да се обливат с вода обществено и навън) младите фамилии, които са сключили брак през предшестващата година.
Традиция било да се къпят и всички Ивановци, Ивайловци и всеки който чества имен ден на Ивановден.
Тодоровден
Първата седмица след началото на Великия пост е така наречен Чиста седмица, в която всеки ден си има настрана име: Чисти понеделник, Черен вторник, Луда сряда, Въртоглав четвъртък, Черен петък, Тодоровден.
На Чисти понеделник се чистят домашните съдове от всяка диря от скотски храни. Най-интересният ден от всички тези е съботата – Тодоровден. Този ден е отдаден на великомъченик Св. Теодор Тирон. Освен с името Тодоровден, този празник и прочут още като Тудорица и „ Конски Великден “. Празнуването на този ден на здравето на конете не е инцидентно. Конят е бил уважаван като едно от най-важните животни в фамилията. Той е бил главно транспортно средство, част от впряга на орача и доста други.
Някога традицията била на този ден дамите да пекат специфичен самун с формата на кон или подкова, който раздавали на съседи и другари, а част от него давали на конете. Основното и най-забавното обаче, което се практикува и през днешния ден, е така наречен „ кушия “ или още надпреварване с коне. Все още има места, на които това може да се види.
Благовец
Дните към пролетното равноденствие (21-22 март) са били считани за време на благополучие, наслада и ново начало. В края на март зимата си отива дефинитивно и настъпва време за отваряне на прозорци, а и на души. В този интервал се пада и един доста значим християнски празник – денят, в който Дева Мария научава „ богатствата новина “, че точно тя е определена да стане майка на Божия наследник. Тази дата е 25 март (някога се е падало и на 7 април).
В националните традиции денят е прочут като Благовец. Смята се, че на този ден птиците се връщат и всички спящи същества се пробуждат. Затова всички традиции на този ден са свързани с разчистване на дома и градината.
На доста места по България е имало бит да се блъска по тенджери и тави с думите: “Бягайте, змии и гущери, през днешния ден е Благовец! “.
Еньовден
Еньовден се чества на 24 юни и се счита, че това е денят, в който се е родил Св. Йоан Кръстител. Името на празника идва от Еньо, което се е смятало за по-фамилиарното название на Йоан). На този ден те мощно почитали билките и вярвали в техните вълшебен качества. За това още се назовава „ Денят на билките “. В нощта против Еньовден излизат освен билкарите, които берат билки преди разсъмване, само че и магьосници, които предизвикват огромни пакости на реколтата. Набраните през нощта билки се сплитали денем на венец, в който се „ заключвали “ разнообразни защитни вълшебства, заклинания за здраве и обич.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ