Аз съм авантюрист, мечтателка, доста съм първична и емоционална, признава

...
Аз съм авантюрист, мечтателка, доста съм първична и емоционална, признава
Коментари Харесай

Велина Узунова: Сърцето ми е заето

Аз съм авантюрист, мечтателка, много съм първична и прочувствена, признава „Мис Югозападна България“


Велина Узунова е прочут български модел. Тя е измежду най-новите лица на Code Fashion TV. Участвала е в състезанието Мис България 2013. Носителка е на купата „Мис Югозападна България“. Зад гърба си Велина има доста фотосесии и всемирски изяви, включително и в редица музикални клипове. Тя е един от най-търсените модели за реклами в обществените мрежи и манекен на доста ревюта в България и чужбина.

Изборът на Велина за водещ на предаването Fashion Close Up по Code Fashion TV е напълно натурален. Тя е квалифициран публицист от Нов български университет. Завършва по-рано, взимайки две години за една. По-късно същата година записва второто си висше – „Управление на туризма на български и непознат език“.

„Това, което ме въодушевява, е да пътувам, да виждам нови светове, хора, култури. Мога да се вдъхновя от красива природа, слънце, море. Не мога да заставам на едно място, аз съм авантюрист, мечтателка, много съм първична и прочувствена. Като водеща виждам себе си, забавлявайки се. Искам всеки мой посетител да се усеща добре в моята компания и да демонстрираме най-хубавото, модерното и новаторското сега. Всеки нов епизод на Fashion Close Up ще се излъчва във вторник от 19.30 часа. Първият ми посетител бе дизайнерът Христо Чучев, а във втория епизод видяхме най-изявените имена в модата. Всеки, който желае да е в час с модата, може да гледа епизодите и на уеб страницата на телевизията“, споделя Велина, разчувствана от новото си амплоа.

„Не един път съм казвала, че модата при мен е занимание и съм почнала напълно на шега“, признава Велина. Относно състезанията, за които доста се заприказва в последно време, моделът добавя: „Никога не съм имала самочувствието да се явя на кастинг или претенциите, че аз съм най-красива. Все се случваше по този начин, че или някой другар ще ме убеди да се явя, или ще получа покана от уредниците на състезания за хубост. Имам няколко извоювани трофеи, като най-важната, с която хората ме запомниха, беше „Мис Югозападна България“. След тази корона показах страната ни на международен конкурс в Турция, по-късно същата година пристигна и поканата за Мис България. Включих се в приключението, което уредниците тогава бяха осъществили като риалити формат.“

– Кое премеждие, обвързвано с модата, постоянно ще помните?


– Имам доста случки около модата, някои занимателни, други не чак толкоз. Помня по какъв начин съм имала пристъп преди ревю от терзание, както и секунди преди да изляза на сцената порязване на ръката, при което, до момента в който дефилирам, чувствам по какъв начин капят капки кръв по сцената. Най-неприятното, което ми се е случвало, беше преди подписването на контракта и снимането на визитката за „Мис България“. Пътувайки от Сандански за София, имам ужасни болки в стомаха. Аз понасям доста на болежка и по този начин няколко часа понасям с вяра, че ще отмине, до момента в който в един миг към този момент не мога да вдишвам, приятелката, която беше с мен, ме заведе в незабавно поделение в болница и ме стопираха за интервенция. Влизането ми във формата беше под въпрос до последно.

– Родителите ви по какъв начин одобряват кариерата ви на модел и въобще професионалното ви израстване?


– Щастлива съм, че съм от девойките, които не одобряват кариерата „модел“ като главното и само занятие до живот. В началото на първите ми изяви, когато взеха да ме търсят от фешън организации, се ядосвах, може би, най-вече, че родителите ми не желаеха да подпишем с нито една от тях, плаках, сърдех се. Сега, пораснала и осъзната, съм им признателна и до ден сегашен, че не съм подписала. Работила съм и работя с наши организации единствено за определeни мероприятия, одобрявам уговорките, които аз преценява. Обичам тази специалност, само че я одобрявам като в допълнение занятие към останалите много по-сериозни сфери, към които се стремя. Боря се до дъно! Не обичам да оставям нещата доникъде. Както не обичам да давам обещание, в случай че не съм сигурна, че ще го извърша. Благодаря на Господ, че имам тези родители. Винаги са до мен, даже когато не съм постъпвала по най-правилния метод. Винаги са ми давали прекрасен образец и са ме учили на добрина. В фамилията ми е закон неделята за обяд да бъдем всички дружно – аз, мама, баща и по-малкият ми брат. За страдание, от няколко години пребивавам в София, а те в родния ми Сандански, и пропущам от време на време фамилната неделя, само че най-малко през седмица се прибирам до обичания град, те също постоянно идват в София при мен. Имаме мощна връзка, най-много с брат ми, той е моето богатство в живота ми. По-малък е от мен с 6 години, неотдавна навърши 17, само че за мен постоянно ще си остане дребното ми братче, нищо че е 2 метра висок. Споделям всичко с мама и се поучавам с нея за всичко, тъй като тя е моят най-хубав другар. Коледа е моят най-любим и ярък празник от годината. Бъдни вечер и Коледа постоянно съм със фамилията си в Сандански. На Коледа постоянно си върша моята равносметка за миналата година какво съм претърпяла, какво съм спечелила, какво изгубила, къде съм сбъркала. След Коледа около новогодишната нощ може би още веднъж ще заминавам в чужбина.

– Защо избрахте да се развивате като водеща на телевизионно предаване?


– Обичам малкия екран, постоянно съм желала да работя в областта на телевизионната публицистика. След като приключих образованието си имах оферти за работа и във вестник, и в уебсайт, само че аз знаех какво желая. Нали въпреки всичко е най-важно да обичаш това, което правиш. От другата страна на камерата се усещам прелестно, постоянно съм желала да взема микрофона в ръцете си. Това, което най-вече ме вълнува във връзка с тази работа, са срещите с водещите имена в модата. Наблюдавам този отрасъл и като участник в него, а в този момент и като публицист. Мога да кажа, че в последните години тази сфера се разви и даде подиум на доста надарени дизайнери. Нямам самообладание да ги посрещна в студиото на Fashion Close Up.

– А в персонален проект? Може ли да се каже, че осъществявате фантазиите си и там?


– Що се отнася до персоналния ми живот, ще кажа единствено, че сърцето ми е заето. (Смее се.)

– Как се разтоварвате, какво вършиме в свободното си време?


– Моето занимание е да пътувам, да опознавам нови светове и култури. Когато не пътувам, мога да виждам фотоси и да чета с часове, с цел да открия идната вълнуваща дестинация. В свободното си време навестявам разкрасителни процедури, давам си време да се поглезя, да се срещна с другари. Също по този начин обичам да оставам сама със себе си и мислите си.

– Как поддържате форма?


– Форма подкрепям с медитация, аеробика, разходки навън, не съм огромен почитател на фитнес залите.

Мария Тодорова от МОН: Дуалното образование ще задържи младите в страната


В Швейцария занаятът се цени повече от висшето обучение


Мария Тодорова е шеф на дирекция „Професионално обучение и обучение“ към Министерството на образованието и науката. Дирекцията е нова, съществува от към една година. Преди седмица възпитаници и родители, учители и представители на институциите означиха стартирането на практическите образования по плана ДОМИНО – „Дуално обучение за модерните условия и потребности на обществото“, във Фабрика София за шоколадови произведения и бисквити на Нестле България. Още две огромни компании в София направиха сходни „Дни на отворените врати“, оповестено бе и началото на дуално обучение в областта на IT технологиите, към което учениците демонстрират нечуван интерес.

С общ бюджет от 3,5 млн. швейцарски франка планът ДОМИНО поддържа промените в системата на професионалното обучение посредством въвеждане на модерни дуални способи въз основата на българските обичаи и черпейки опит от Швейцария – страната, която има международно приета система на дуално образование и едно от най-ниските равнища на младежка безработица в света. Там младежите овреме се предизвикват да усвояват някаква специалност и да стартират работа, най-често в фамилния бизнес, а към висше обучение се насочват напълно дребен % от приключилите приблизително учебно заведение.

Какво съставлява планът, именуван още „учене посредством работа“? С всяка образователна година се усилват часовете за работа на учениците в действителна работна среда, като най-после те ще бъдат два дни от седмицата в учебно заведение, а в останалите три учениците ще работят със възнаграждение по контракт в предприятията, включени в системата на дуалното обучение. До приключването на плана през 2019 година в ДОМИНО се планува да бъдат обхванати общо 1200 възпитаници от 15 професионални учебни заведения, които да усвоят най-малко 10 специалности.


– Г-жо Тодорова, какви изгоди се чакат от плана ДОМИНО?


– Дуалното образование довежда до две неща – качествено образование на учениците, тъй като те съумяват да развиват своите умения в действителна работна среда, и доста положителни благоприятни условия за професионална и личностна реализация, която ще помогне младежите да не отпадат прибързано от учебно заведение заради финансови аргументи и да останат да се осъществят в България. Имам персонални усещания от наша аудиенция в Жирона, Испания, проведена от сътрудниците ни от Нестле, където видях доста сериозна, ангажирана корпоративна позиция. На въпрос не се ли опасяват, че откакто обучат възпитаници и други млади фрагменти, откакто влагат толкоз в тях, те могат да отидат при тяхната конкуренция, отговорът беше впечатляващ: в случай че всички корпорации имат такава ангажирана позиция, няма да има значение кой къде ще върви, тъй като всички ще бъдат еднообразно добре готови.

– Професионално обучение има у нас от доста години, в миналото то беше на доста положително ниво. Доказателство е, че нашите междинни експерти са търсени и елементарно си намират работа в чужбина. Сега като че ли се приказва за слагане на началото на такова обучение?


– Професионалното обучение и образование има много мощни обичаи у нас. По мемоари на сътрудници от 70-те и 80-те години то е подсигурявало образование на към 75 % от учащите в гимназиален стадий, а в този момент това са половината от младите учащи. Въпросът е, че не всички по-късно избират да се осъществят на пазара на труда. Доста огромен % не престават своето образование във висша форма на обучение. В това, несъмнено, няма нищо неприятно. Нашата просветителна система подтиква към повишението на знанията, само че в това време би трябвало да намерим и верния баланс да подсигурим механически експерти, чиновници с техническо обучение за главните браншове в стопанската система. Без тези експерти стопанската система не може да се развива. Само с висшисти никога няма да се оправим. Нашата национална цел е да реализираме 36 % от популацията сред 30 и 34 години да бъде с висша степен на обучение, до която сме доста близо – в този момент сме към 34 на 100. Това, което следва да реализираме, е останалите сред 50 и 60 % младежи да можем да ги насочим към механически специалности, които са в основата на производството, само че бих споделила – също по този начин и на нововъведенията, тъй като огромна част от нововъведенията в международен проект не се базират на фундаменталните науки, а на всекидневните дребни открития, които се вършат точно в техническите области.

– Това значи ли, че в този момент ние нямаме задоволително механически фрагменти?


– Точно по този начин, промишлеността ни дава сигнал, че й липсват механически фрагменти. Освен че не са задоволително, и техните умения към този момент са поизостанали от бързо разрастващите се технологии, с които актуалните промишлености работят.

– И могат да станат единствено общи работници…


– Така е – или се насочват към специалности, в които не се изискват квалификации, или работодателите са принудени много още да прибавят като средства, внимание, образование, тъй че тези служещи или служащи, които наемат, да могат да дават отговор на актуалните потребности.

– В какво тъкмо се показва дуалното обучение? Учене и по едно и също време с това работа?


– Точно по този начин. В дуалната форма на образование нашите възпитаници в 11-и и 12-и клас прекарват три или два дни (в взаимозависимост от класа) в учебно заведение и надлежно два или три дни в действителни индустриални условия. Там те получават действителни задания, работят като чиновници на фабриката при започване на техния трудов стаж. Плюсът е, че това не се прави, когато те станат на 20, 30 или повече години – тогава за първи път да влязат в действителна работна среда. Те постъпват в производството тогава, когато са към момента в учебното заведение. Това е доста подобаващ формат за плавното прекосяване от учене към работа. Избягва се стресът от започване на работа, от това занапред да се дисциплинираме и да се учим по какъв начин се работи в трудова среда. За компаниите също има доста огромни преимущества, че те съумяват да обучат своите фрагменти още до момента в който са в учебно заведение, а не занапред да ги търсят на свободния пазар на труда.

И още…


Цветана Манева приема страданието


Ралица Паскалева се готви за венчавка


Алфредо Торес има уплаха от сладкото


Галена с горещи фотоси от Бахамите


Веско Маринов има нова обич


Зимните ни курорти – разкош, опашки и липса на личен състав


Проф. Тодор Кантарджиев: Без антибиотици не може


Бръчки и двойна брадичка си отиват без скалпел


Малката нимфа умира от обич


Царският гавазин – в червени гащи и с огромен ятаган


Тръмп спал в леглото на Ленин, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го слушал


Алла Пугачова незабавно се венча за повторно

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 29 НОЕМВРИ!
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР