Аз искам да те помня все така на е стихотворението,

" Аз желая да те помня все по този начин " на е стихотворението, по което тази година пишат зрелостниците на матурата по БЕЛ. Те могат да избират да пишат интерпретативно съчинение или есе, като тематиката на първото е " Споменът - тъга и разтуха ", а на второто - " Силата на думите”.

Ето и целия текст на стихотворението:

Аз желая да те помня все по този начин:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми печален лик склонила.
Градът надалеч тръпне в мъждив пушек,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни като че ли по е свята,
тъй като би трябвало да се разделим.

" В зори ще потегли, ти в зори дойди
и донеси ми своя поглед сетен -
да го напомня правилен и скръбен
в часа, когато Тя ще победи! "
- О, Морна, Морна, в стихия скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш отново!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
разтуха сетна твойта отпадналост чака,
а в свойта религия самичък нямам доверие аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, взор в тъмнината впила,
изгубила даже за сълзи мощ. -
Аз желая да те помня все по този начин...

Историята на творбата е прелюбопитна. Тя е написана през 1913 година и излиза за първи път в сп. " Смях”. Посветена е на рано умрялата от туберкулоза учителка Мара Василева - Звънчето. Този факт и наличието на творбата я дефинират като любовна елегия.

Мара Василева е първата огромна обич на Дебелянов. Той се влюбил в нея, до момента в който тя била ученичка. Още първата им среща взривява стихия от страсти в сензитивното сърце на създателя. Когато приключила гимназия обаче, тя трябвало да замине за Козлодуй, където да работи като учителка. В продължение на три години двамата си пишели любовни писма.

Любовта им обаче става обречена поради красивата Мара, която по време на връзката си с поета кореспондирала и с различен почитател. Един ден, откакто написала писмо и до Димчо Дебелянов, и до другия си любовник, тя несъзнателно разменила писмата в пликовете и предопределеното за другия било получено от поета. Тя била приложила и своя снимка.

Дебелянов бил наскърбен и дълго страдал. Но очевидно обичта му се оказала по-силна, тъй като когато тя се разболява от туберкулоза, той притичва до болничното ѝ легло. Прегръща я и я целува, предусещайки съдбовния край. По-късно сестрата на поета открива чернова на писмо до обичаната му и го цитира в спомените си. Той написа: " Аз скърбя, че не останах по-дълго време в болничното заведение до твоето легло. Повече трябваше да те държа до себе си, повече, повече да те целувам ".

В ръкописа на " Аз желая да те помня все така” има сложено заглавие " На раздяла”, както и посвещение, написано с молив и по-късно зачертано – " На Звънчето” (така са наричали Мара, поради звънливия ѝ глас).