Защитните механизми на Аза – Ана Фройд
Автор: Диляна Велева / magnifisonz.com
Защитните механизми са психологични тактики, които хората употребяват неумишлено с цел да избягат от тревогата, фрустрацията и среса на личните си мисли и тези на близките.При проявлението на защитните механизми реалността постоянно се изкривява .
Въпросът за защитните психични механизми на личността за пръв път е подложен от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек употребява присъщ за своята персона репертоар от психични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-много, като реакция на травматични събития, въздействащи върху душeвността, само че някои от тях могат да станат част от личността на индивида. Основната психодинамична функционалност на тревогата е да оказва помощ на индивида да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси и да насърчи угаждане на тези импулси с принадлежащи начини в подобаващото време. Защитните механизми на Егото оказват помощ за реализиране на тези функционалности и охраняват индивида от несъразмерна тревога и стрес.
Дъщерята на Зигмунд Фрой – Ана Фройд е един от най-верните му почитатели.Тя е родена на 3 декември 1895 година във Виена и е шестото, най-малкото дете на Фройд. Завършва педагогика и специализира психоанализа при татко си. От 1922г. става член на Виенското психоаналитично общество. През 1938 емигрира дружно с татко си в Англия, където работи в подслон за деца, потърпевши от войната. През 1936г. разгласява книгата „ Азът и механизмите на отбраната ”., в която доразвива и дава имена на характерните механизми, които Аза употребява с цел да се да се запази целостта на личността в изискванията на външна или вътрешна опасност. В нея Ана Фройд прави йерархична подредба на защитните механизми от психично естество съгласно относителната степен на зряла възраст на личността в нейните обособени стадии на развиване:
– нарцистични отбрани (при децата и при някои лица с психологични разстройства)
– незрели отбрани (в детска и юношеската възраст, само че се срещат и при зрели възрастни хора)
– невротични отбрани при хора в друга възраст, подложени на психологичен стрес и при възрастни хора с невротични проблеми)
- зрели отбрани (в зрялата възраст на психологично здрави хора). Представляват адаптативни социално-психологични, здравословни механизми, присъщи за психологично здравия човек в зрелост В сегашния материал ще разгледаме някой от най-разпространените защитни механизми.
Изтласкването е предпазен механизъм, който се показва в изборно забравяне на случката или събитието, обвързвана с спор, стрес или травматични положения, които се съхраняват в подсъзнанието и при други сходни обстановки могат да се актуализират с нова мощ. При изтласкване се отстраняват посредством отменяне от съзнанието нежеланите и стресиращите импулси. То е неволен отвод да се признае несъмнено психическо наличие, което плаши, провокира виновност, паника или е неприятно и стресиращо.
Проекция Личността не осъзнава личните си нежелани черти и страсти,. Несъзнавано тя ги изтласква в подсъзнанието и след ги проектира отвън себе си – върху другите.При проекцията вътрешните импулси се възприемат като неща, които са вън от Аза, неща, които не му принадлежат и се изместват във външния свят. В детството този механизъм се употребява изключително интензивно. Чрез него децата отхвърлят личните действия и стремежи, когато те станат рискови, и трансферират отговорността за тях върху някакъв външен фактор.
Екстернализацията е предпазен механизъм, представляващ по-общ термин на проекцията. Тя съставлява наклонност за разбиране във външния свят и външните обекти на детайли от личната персона, в това число нагонови импулси, спорове, въодушевление, настройки и жанр на мислене. Това е вярването, че външни сили и условия са причина за обещано държание. Този механизъм разрешава избягването на отговорност за личното държание.
Изместването е подобен предпазен механизъм, при който емоционалния спор се измества от една концепция или обект към друга, която прилича оригинала по някои свои качества. Обръщане против себе си следим в държанието примерно на дете, което, бидейки ядосано на някого, само че в същото време страхувайки се да прояви яростта си, удря или наранява себе си. Вариант на изместването е да бъдеш сърдит на брачна половинка си, когато в действителност си ядосан на някои различен. Свързан с механизма на изместването е този компенсацията при който несправянето в една сфера на изява ни насочва и засилва в друга.
Контролирането е опит да се ръководят или контролират събитията или обектите от обкръжението, за минимализиране на тревогата и решение на вътрешните спорове.
Соматизация е наклонността за реагиране със телесни /вместо с психични/ прояви. Пример за соматизация може да бъде продължителното главоболие.
Пасивно – агресивното държание е тип отбрана, която се демонстрира като индиректна експанзия към другите или към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно държание включва провали, отсрочване или болести.
Отричане – Човек омаловажава спора и аспектите на конфликтната обстановка, като ги интерпретира по този начин, че да наподобяват по-малко заплашителни и застрашаващи го. Подсъзнателен отвод да се одобри или човек да се изправи пред заплашваща обстановка. Проявява се в отвод да се разбере действителната причина за държанието: приказва с ядосан глас, мимиката на лицето показва неприязън, само че той отхвърля. Алкохолиците постоянно отхвърлят своята взаимозависимост от алкохола. Родител, чието дете се е провалило в държанието е податлив да отхвърли „ моето дете не може да извърши това “.
Регресия – Личност, изправена пред спор, стрес и фрустрация, може да се върне към по-ранен стадий, в който се е чувствала сигурна и обгрижена, да се избегне настоящата конфликтна и стресогенна обстановка. Характеризира се с връщане към по ранни способи на деяние или чувства; връщане към детски поведенчески механизми или модели на държание, неотговарящи на възрастта. В прочувствено сложни обстановки, възрастните могат да се държат като деца. При по огромни деца може да се изрази във връщане и държание, особено за ранни детски години. Реакциите при регресията са импулсивни, постоянно съпроводени с неоснователни опасности и нападателни дейности против престижи. В обстановки на усложнение и фрустрация хората постоянно регресират към по-ранни мостри на акомодация, актуализирайки детския си опит. Например, при прибързано раждане на последващо дете в фамилията, постоянно първото реагира с декаданс, защото се усеща ощетено във вниманието и любовта на майката. В обстановки на стрес възрастните хора също прибягват до типично детски мостри на държание и стават прекомерно подвластни извън, капризни и раздразнителни. В някои случаи регресът не съумява да обезпечи отбраната на Егото, и вместо да настъпи успокоение, се появява нов спор, който може да докара до патология.
Идентификация – предпазен механизъм, при който личността приема върху себе си персоналните характерности на различен човек, разпознава себе си с някои различен. При интроективната идентификация, другият се гълтам напълно в личния Аз, който се иденфифицира с някои или съвсем всички качества на обекта на идентификация (другия).
Компенсация – изравняване на физиологични или психологични дефицити посредством високи достижения в някаква област, посредством опити да се замести някое възприятие на некомпетентност посредством реализиране на триумф и предимство по различен метод. При вродени дефекти личността се пробва с огромни постижения в други области да дезактуализира комплексите си. При съществуване на малоценностови комлекси компенсацията може да се извърши посредством илюзорно основаване на убеденост посредством материални или други външни неща или експанзия.
Идентификация с агресора или нападателя – може се прояви при хора, станали жертва на принуждение. Те одобряват облика на насилника и правят сходно принуждение върху различен,по-беззащитен от тях.
Сублимация – з ащитен механизъм, при който личността обръща силите на неприемливите импулси и драйви /нагони/ в обществено допустима, креативна активност или трансформиране на неприемливи потребности в допустими упоритости и дейности. Дава опция в процеса на акомодация човек да промени своите импулси, по този начин, че да ги прояви в обществено допустим израз (мисли, действия). Приема се като само здрава, градивна тактика за възпиране на нежеланите импулси, защото разрешава да промени задачата и/или обекта на импулсите без въздържане на проявлението им: жена със мощно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург, патолог или първокласна романистка. При сублимацията е допустимо и слагане и осъществяване на цели от висшите етажи от скалата на човешките потребности – професионална и обществена реализация, работа за просперитета на отечеството, работа за отбрана на отечеството, приобщаване към идеали и дела.
Хуморът представлява потребление на комедиина експресия на усеща и мисли, вън от личностовия дискомфорт и вън от предизвикателство на неудоволствен резултат върху другите. Tой съставлява изтъкване върху занимателната или ироничната страна на даден спор или стресор. Хуморът разрешава на личността да прояви толерантно отношение, към това, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо. Хуморът е нещо друго от остроумието и от изместването, което включва дистракция от афективност.
Рационализация – е търсене и намиране на извинения за провинения и дефекти за отбягване на себеобвинение, отчаяние и рецензия от страна на другите. Тя е техника за справяне с тревогата и фрустрацията. Има отношение към аргументацията, при което ирационалното държание наподобява изцяло рационално и се оправдава от близките.
