Книга: Бъртранд Ръсел - "Покоряване на щастието"
автор: Бъртранд Ръсел превод: Анелия Янева издателство: " Сиела " цена: 19.90 лева
" В наши дни претърпяваме един много комплициран интервал, когато мнозина са отхвърлили старите стандарти, без да придобият нови. ". Тези редове не са от текст, оповестен през вчерашния ден, а датират от 1930 година, когато излиза сборникът с есета " Покоряване на щастието " на английския мъдрец и Нобелов лауреат за литература Бъртранд Ръсел (1872 - 1970).
В новото издание на твърди корици книгата е избрана като неговата " рецепта за добър живот ". Всъщност тя дава малко систематизирани препоръки и е фокусирана повече върху мястото на индивида в обществото, половите функции, прочувствената просветеност, въздействието на детството и родителските модели, по какъв начин се образува самооценката. В хода на размислите създателят от време на време се опира на Стария и Новия завет, поезията на Байрон, прозата на Джоузеф Конрад.
Често размислите на Ръсел звучат ненадейно настоящо, изключително когато той разсъждава за личното си настояще, а сякаш приказва за нашето, изключително в разсъжденията си за конфликтите сред поколенията, физическия и умствения труд, опциите за реализация. Критичен е към безконечното гонене на новото и е уверен, че в случай че желаеме да култивираме и запазим себе си във времето, би трябвало да се научим да сме пълноценни и в положение на досада и потиснатост.
Същевременно той приканва към безспирно предпочитание за живот и познания, вижда в чувството за комфорт маскирано изтощение за иницииране на промени. За него няма " великолепие в страданието на интроверта ": " Животът е прекомерно къс, с цел да се интересуваме от всичко, само че е добре да се интересуваме от толкоз неща, колкото са нужни, с цел да запълват дните ни. Всички сме предразположени към болестта на интроверта, който макар разнообразието на зрелища, които животът му предлага, извръща взор и се вторачва само в пустотата в себе си. " За Ръсел всичко е в салдото. Желанията въпреки всичко би трябвало да са " съвместими със здравето, с привързаността на тези, които обичаме, и с уважението на обществото, в което живеем ".
В политически аспект Ръсел е измежду английските интелектуалци, които в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век виждат капацитет за основаване на нов вид на мислене и публично устройство в Съветския съюз и социалистическата концепция. За Ръсел младежът на Изток доста по-трудно прихваща цинизма на разочарования човек на Запад и по-лесно се трансформира в модернизатор. В годините след появяването на книгата той става все по-критичен към ръководството на Сталин и марксистките хрумвания като цяло.
" В наши дни претърпяваме един много комплициран интервал, когато мнозина са отхвърлили старите стандарти, без да придобият нови. ". Тези редове не са от текст, оповестен през вчерашния ден, а датират от 1930 година, когато излиза сборникът с есета " Покоряване на щастието " на английския мъдрец и Нобелов лауреат за литература Бъртранд Ръсел (1872 - 1970).
В новото издание на твърди корици книгата е избрана като неговата " рецепта за добър живот ". Всъщност тя дава малко систематизирани препоръки и е фокусирана повече върху мястото на индивида в обществото, половите функции, прочувствената просветеност, въздействието на детството и родителските модели, по какъв начин се образува самооценката. В хода на размислите създателят от време на време се опира на Стария и Новия завет, поезията на Байрон, прозата на Джоузеф Конрад.
Често размислите на Ръсел звучат ненадейно настоящо, изключително когато той разсъждава за личното си настояще, а сякаш приказва за нашето, изключително в разсъжденията си за конфликтите сред поколенията, физическия и умствения труд, опциите за реализация. Критичен е към безконечното гонене на новото и е уверен, че в случай че желаеме да култивираме и запазим себе си във времето, би трябвало да се научим да сме пълноценни и в положение на досада и потиснатост.
Същевременно той приканва към безспирно предпочитание за живот и познания, вижда в чувството за комфорт маскирано изтощение за иницииране на промени. За него няма " великолепие в страданието на интроверта ": " Животът е прекомерно къс, с цел да се интересуваме от всичко, само че е добре да се интересуваме от толкоз неща, колкото са нужни, с цел да запълват дните ни. Всички сме предразположени към болестта на интроверта, който макар разнообразието на зрелища, които животът му предлага, извръща взор и се вторачва само в пустотата в себе си. " За Ръсел всичко е в салдото. Желанията въпреки всичко би трябвало да са " съвместими със здравето, с привързаността на тези, които обичаме, и с уважението на обществото, в което живеем ".
В политически аспект Ръсел е измежду английските интелектуалци, които в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век виждат капацитет за основаване на нов вид на мислене и публично устройство в Съветския съюз и социалистическата концепция. За Ръсел младежът на Изток доста по-трудно прихваща цинизма на разочарования човек на Запад и по-лесно се трансформира в модернизатор. В годините след появяването на книгата той става все по-критичен към ръководството на Сталин и марксистките хрумвания като цяло.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ