Тъмната материя: Айнщайн отново беше прав
Астрономите са създали най-подробната карта правена в миналото на мистериозната тъмна материя, употребявайки първата светлина на Вселената , а революционното изображение евентуално е доказателство, че Айнщайн е прав за следващ път .
Новото изображение, направено благодарение на светлина на 14 милиарда години, резултат от бурните последици след Големия гърмеж, демонстрира нишките материята, образували се малко след експлоадирането на Вселената. Оказва се, че формите на тези влакна са удивително близки до тези, предсказани от теорията на Айнщайн за относителността.
The Big Bang at 75 -
— TechnologyOrg (@TechnologyOrg)
Новите резултати опонират на предходни карти на тъмната материя, съгласно които галактическата мрежа - гигантската мрежа от пресичащи се небесни „ супермагистрали “, построени от газ, водород и тъмна материя, която обгръща Вселената - била по-малко тромава, в сравнение с планувала теорията на Айнщайн. Астрономите показаха своите открития на 11 април на конференцията Future Science с CMB x LSS в японския институт за теоретична физика Юкава.
„ Направихме нова карта, употребявайки изкривяванията на светлината, останалa от Големия гърмеж “, сподели в изказване Матю Мадхавачерил, космолог от Университета в Пенсилвания. „ Забележително е, че тези изкривявания разрешават да бъдат измерени „ плътността “ на Вселената и скоростта, с която пораства 14 милиарда години по-късно. Точно това е, което нашия общоприет модел на космология, основан на теорията на Айнщайн за гравитацията също демонстрира. "
Gravitational lensing helps see the invisible dark matter.
Astrophysicists-cosmologists from international institutes, including Surhud More IUCAA, have characterized the structure of dark matter in the Universe using images taken from the Subaru telescope in Hawai’i.
— Inter-University Centre for Astronomy&Astrophysics (@IUCAAstro)
Учените считат, че Вселената, образувала се след Големия гърмеж, е гъмжала от материя, както и от частици антиматерия, идентични с материята, само че с противопоставен електрически заряд.
Тъй като материята и антиматерията се унищожават една друга, когато се сблъскат, в случай че и двете съществуваха в еднообразно съответствие, цялата материя на Вселената щеше да бъде унищожена. Бързо разширяващата се тъкан на пространство-времето обаче, дружно с някои потребни квантови флуктуации, са запазили първичната плазма на Вселената непокътната, изясняват учените.
След това, според разпоредбите, на теорията на относителността на Айнщайн, гравитацията компресирала и нагрявала тази плазма, тъй че звуковите талази - наречени барионни акустични вибрации - се разпръснали с половината от скоростта на светлината . Тези великански талази изтласквали материя, която още не била засмукана от себе си, създавайки зачатъчната галактическа мрежа: тънки пластове филм, заобикалящи безчет галактически „ празнини “, сходно „ гнездо “ от сапунени мехурчета в мивката.
След като тази материя се охладила, образувала първите звезди, които се обединили в галактики в точките където нишките на мрежата се срещали.
Light produced just 380,000 years after the Big Bang was warped by the universe's dark matter exactly the way Einstein predicted it would be.
— How It Works (@HowItWorksmag)
Но в предишното астрономите, учещи галактическата мрежа, разкрили нещо, което породило голямо противоречие - материята била доста по-равномерно разпределена и по-малко „ тромава “ от предстоящото . Това посочило, че в съществуващите космологични модели липсват значими физични закони.
За да проучат това противоречие, откривателите се обърнали към космологичния телескоп Atacama (ACT)на Националната научна фондация на Съединени американски щати (NSF) в Чили, с който сканирали една четвърт от цялото нощно небе от 2007 до 2022 година Използвайки своя необикновено сензитивен детектор, телескопът уловил светлина от галактическото микровълново фоново излъчване (CMB) - първата светлина на Вселената, основана единствено 380 000 години след Големия гърмеж - и с гравитационна леща картографирал концентрациите на материя в CMB.
Гравитационните лещи са феномен, при който светлината, движейки се през пространство-времето, се изкривява от мощните гравитационни полета, минавайки през гигантско погрешно огледало, до момента в който се появи като разтегната дъга, наречена пръстен на Айнщайн. Гравитационните лещи могат да засекат тъмната материя, която съставлява 85% от материята на Вселената, само че не може да се следи непосредствено.
It is estimated that the observable universe is 13.77 billion years old (plus or minus 40 million years). Can a 14 billion year old being made of light, dark energy, or dark matter be a " God " to us? Sure. " Faith " has its basis on solid science. But religious bigotry does not.
— Angel (Ask the Chief) (@DavilaAngelsd1)
Новата карта опонира на предходните, правени с забележимата светлина от галактики, и сподели, че истинската доктрина на Айнщайн е доста по-точна, в сравнение с се смяташе в началото .
Какво значи това за цялостната ни визия за ранната еволюция на космоса, към момента е прекомерно рано да се каже, само че откривателите допускат, че спомагателните карти, направени благодарение на данните от ACT и новите наблюдения от обсерваторията Саймънс, в която се построява телескоп, с който може да се сканира небето 10 пъти по-бързо от ACT, най-накрая може да позволи озадачаващата галактическа тайнственост.
Новото изображение, направено благодарение на светлина на 14 милиарда години, резултат от бурните последици след Големия гърмеж, демонстрира нишките материята, образували се малко след експлоадирането на Вселената. Оказва се, че формите на тези влакна са удивително близки до тези, предсказани от теорията на Айнщайн за относителността.
The Big Bang at 75 -
— TechnologyOrg (@TechnologyOrg)
Новите резултати опонират на предходни карти на тъмната материя, съгласно които галактическата мрежа - гигантската мрежа от пресичащи се небесни „ супермагистрали “, построени от газ, водород и тъмна материя, която обгръща Вселената - била по-малко тромава, в сравнение с планувала теорията на Айнщайн. Астрономите показаха своите открития на 11 април на конференцията Future Science с CMB x LSS в японския институт за теоретична физика Юкава.
„ Направихме нова карта, употребявайки изкривяванията на светлината, останалa от Големия гърмеж “, сподели в изказване Матю Мадхавачерил, космолог от Университета в Пенсилвания. „ Забележително е, че тези изкривявания разрешават да бъдат измерени „ плътността “ на Вселената и скоростта, с която пораства 14 милиарда години по-късно. Точно това е, което нашия общоприет модел на космология, основан на теорията на Айнщайн за гравитацията също демонстрира. "
Gravitational lensing helps see the invisible dark matter.
Astrophysicists-cosmologists from international institutes, including Surhud More IUCAA, have characterized the structure of dark matter in the Universe using images taken from the Subaru telescope in Hawai’i.
— Inter-University Centre for Astronomy&Astrophysics (@IUCAAstro)
Учените считат, че Вселената, образувала се след Големия гърмеж, е гъмжала от материя, както и от частици антиматерия, идентични с материята, само че с противопоставен електрически заряд.
Тъй като материята и антиматерията се унищожават една друга, когато се сблъскат, в случай че и двете съществуваха в еднообразно съответствие, цялата материя на Вселената щеше да бъде унищожена. Бързо разширяващата се тъкан на пространство-времето обаче, дружно с някои потребни квантови флуктуации, са запазили първичната плазма на Вселената непокътната, изясняват учените.
След това, според разпоредбите, на теорията на относителността на Айнщайн, гравитацията компресирала и нагрявала тази плазма, тъй че звуковите талази - наречени барионни акустични вибрации - се разпръснали с половината от скоростта на светлината . Тези великански талази изтласквали материя, която още не била засмукана от себе си, създавайки зачатъчната галактическа мрежа: тънки пластове филм, заобикалящи безчет галактически „ празнини “, сходно „ гнездо “ от сапунени мехурчета в мивката.
След като тази материя се охладила, образувала първите звезди, които се обединили в галактики в точките където нишките на мрежата се срещали.
Light produced just 380,000 years after the Big Bang was warped by the universe's dark matter exactly the way Einstein predicted it would be.
— How It Works (@HowItWorksmag)
Но в предишното астрономите, учещи галактическата мрежа, разкрили нещо, което породило голямо противоречие - материята била доста по-равномерно разпределена и по-малко „ тромава “ от предстоящото . Това посочило, че в съществуващите космологични модели липсват значими физични закони.
За да проучат това противоречие, откривателите се обърнали към космологичния телескоп Atacama (ACT)на Националната научна фондация на Съединени американски щати (NSF) в Чили, с който сканирали една четвърт от цялото нощно небе от 2007 до 2022 година Използвайки своя необикновено сензитивен детектор, телескопът уловил светлина от галактическото микровълново фоново излъчване (CMB) - първата светлина на Вселената, основана единствено 380 000 години след Големия гърмеж - и с гравитационна леща картографирал концентрациите на материя в CMB.
Гравитационните лещи са феномен, при който светлината, движейки се през пространство-времето, се изкривява от мощните гравитационни полета, минавайки през гигантско погрешно огледало, до момента в който се появи като разтегната дъга, наречена пръстен на Айнщайн. Гравитационните лещи могат да засекат тъмната материя, която съставлява 85% от материята на Вселената, само че не може да се следи непосредствено.
It is estimated that the observable universe is 13.77 billion years old (plus or minus 40 million years). Can a 14 billion year old being made of light, dark energy, or dark matter be a " God " to us? Sure. " Faith " has its basis on solid science. But religious bigotry does not.
— Angel (Ask the Chief) (@DavilaAngelsd1)
Новата карта опонира на предходните, правени с забележимата светлина от галактики, и сподели, че истинската доктрина на Айнщайн е доста по-точна, в сравнение с се смяташе в началото .
Какво значи това за цялостната ни визия за ранната еволюция на космоса, към момента е прекомерно рано да се каже, само че откривателите допускат, че спомагателните карти, направени благодарение на данните от ACT и новите наблюдения от обсерваторията Саймънс, в която се построява телескоп, с който може да се сканира небето 10 пъти по-бързо от ACT, най-накрая може да позволи озадачаващата галактическа тайнственост.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ