Днес е най-късият ден в годината, ето колко трае
Астрономическата зима, настъпила у нас дванадесет минути преди среднощ, стартира с най-късия ден в годината.
Днес е най-късият ден в годината, който трае 9 часа, 2 минути и 41 секунди, колкото и денят на зимното слънцестоене през вчерашния ден, сподели за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия “ при СУ „ Св. Климент Охридски “. Той разясни, че идентичната дълготрайност на двата дни се дължи на това, че моментът на зимното слънцестоене е съвсем в среднощ. Нощите в този момент са най-дългите в годината, траещи към 14 часа и 58 минути за нашите географски ширини, сподели Маркишки.
По обяд през днешния ден Слънцето кулминира най-ниско над южния небосвод – на височина едвам 23 градуса 55 минути за обсерваторията на СУ. В началото на зимата слънчевите лъчи осветяват най-косо Северното полукълбо на Земята, което наред с дребната дълготрайност на дните води до захлаждане и до настъпването на зимата при нас. В Южното полукълбо през днешния ден е първият ден на лятото.
След 22 декември денят стартира да нараства, само че изначало незабележимо – едвам с по няколко секунди на всяка последваща дата. Например на 23 декември за Обсерваторията на СУ денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 25 декември – 9 часа, 3 минути и 9 секунди, добави Маркишки.
Темпът на повишаването на дните ще се форсира последователно, като на 1 януари 2023 година денят ще е към този момент 9 часа, 6 минути и 44 секунди, а на 10 януари – 9 часа, 16 минути и 17 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март – с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 23 септември, сподели физикът.
Днес е най-късият ден в годината, който трае 9 часа, 2 минути и 41 секунди, колкото и денят на зимното слънцестоене през вчерашния ден, сподели за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия “ при СУ „ Св. Климент Охридски “. Той разясни, че идентичната дълготрайност на двата дни се дължи на това, че моментът на зимното слънцестоене е съвсем в среднощ. Нощите в този момент са най-дългите в годината, траещи към 14 часа и 58 минути за нашите географски ширини, сподели Маркишки.
По обяд през днешния ден Слънцето кулминира най-ниско над южния небосвод – на височина едвам 23 градуса 55 минути за обсерваторията на СУ. В началото на зимата слънчевите лъчи осветяват най-косо Северното полукълбо на Земята, което наред с дребната дълготрайност на дните води до захлаждане и до настъпването на зимата при нас. В Южното полукълбо през днешния ден е първият ден на лятото.
След 22 декември денят стартира да нараства, само че изначало незабележимо – едвам с по няколко секунди на всяка последваща дата. Например на 23 декември за Обсерваторията на СУ денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 25 декември – 9 часа, 3 минути и 9 секунди, добави Маркишки.
Темпът на повишаването на дните ще се форсира последователно, като на 1 януари 2023 година денят ще е към този момент 9 часа, 6 минути и 44 секунди, а на 10 януари – 9 часа, 16 минути и 17 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март – с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 23 септември, сподели физикът.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ