Антоанета Бачурова: „Отскубнати до корен“
Антоанета Бачурова е публицист, дружно със брачна половинка си Владимир Люцканов е създател на филмовата поредност „ Умно село ”, а в днешното издание на " Видимо и невидимо: Отвъд фасадите " споделя за документалния филм „ Отскубнати до корен “, на който още веднъж в тандем с Вл. Люцканов, е сценарист и режисьор.
Филмът е основан по книгата на Елена Атанасова „ Когато към този момент не мълчим “, щерка на проф. Димитър Атанасов.
„ Аз съм извънредно радостна, че животът на кино лентата стартира с една премия, която му бе присъдена от младежи - младежкото жури в Бургас, което се състои от възпитаници, на фестивала „ Кино почивка “. Там се прожектира една селекция от, както споделиха те, най-хубавото от сезона, от игралното и документалното кино, и филмът пожъна същия триумф, какъвто и в София. “, споделя Бачурова.
„ Филмът се концентрира върху ориста на един безусловно несправедливо пропуснат българин, проф. Димитър Атанасов, с фундаментален принос за България, международен академик и с една доста забавна житейска орис, тъй като той е, де факто, американски жител, със брачна половинка холандка от благороднически жанр, които са имали безспорната опция да се осъществят, те са се осъществили. И когато са получили покана в края на 20-те години (на XX век – бел. р.) да дойдат и да оказват помощ за възраждането на България, те, несъмнено, го вършат, както десетки и стотици други българи, които се връщат с цел да градят родината си след мрака на Ньойския контракт, репарации и така нататък Но те идват тук и стават жертва, откакто реализират величествен принос за България. Не са разстреляни нощта против 2 февруари, даже не са били в лагер. И все пак историята е покъртителна, тъй като тук имаме различен тип - това е продължаващата вълна на терора, която продължава след преврата дълги години, по-точно през целия живот на тези семейства, които са провъзгласени от комунистическата власт за „ някогашни хора “.
Проф. Димитър Атанасов е един от създателите на науката фитопатология и още на 25 годишна възраст е към този момент професор в Университета " Уисконсин-Медисън " с помощта на фундаментални си открития за заболяванията по растенията. Завръщайки се в България единствено за 6 месеца съумява да убеди Рокфелеровата фондация да субсидира довършването на агрономическия факултет (понастоящем постройката на Биологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “). Авторката на „ Отскубнати до корен “ показва съжалението си, че сега евентуално никой от студентите в този факултет не знае кой е построил постройката.
В качеството си на министър на земеделието за 8 месеца, Проф. Атанасов основава по канадски пример първия закон за отбрана на родната природа, по силата на който Витоша се афишира за народен парк.
„ Той засажда в едно опитно поле край с. Мрамор, което си купува, на десетки декари, тъй като кръстосва, селекционира, разболява, лекува дървета, овошки, растения за паркове и градини, всичко е трябвало да отиде гратис към региони на страната и там да се разсадят. По-късно, когато е разгласен за фашист поради връзките му с чужденците, а връзките му с чужденци са Рокфелеровата фондация, тези дървета са изкоренени, с изключение на, че го изселват, като се изключи че изгонват от това място него и фамилията му, идват с трактори и издърпват дърветата. “
„ Затова и „ Отскубнати до корен “, което ми се стори доста добра метафора, че освен е отскубната до корен градината на професора, ами това са отскубнатите от корен „ някогашни хора “, човешки животи. Във кино лентата обясняваме какво е „ някогашни хора “. Това по руски пример са хора, на които е отнето правото да съществуват, с изключение на да вегетират в този строй. “, споделя авторката на кино лентата.
„ Елена Атанасова имаше такава тематика в живота си, че холокоста и евреите са нещо, за което знае целия свят и той е наказан и те не престават да пазят тревичка да не покълне върху тази памет. Ужасите на сталинизма безусловно не са по-малки, само че те бяха заметени под килима, в това число от западните елити. Плахо слагаме този въпрос и споделяме във кино лентата, че холокоста е интензивно зло за едно малко време - 12 години, до момента в който комунизмът е едно зло в дълбочина, траещо повече от век, чиито плодове виждаме в този момент, в това число в русия. “
Целият диалог на Мариана Мелнишка с Антоанета Бачурова можете да гледате във видеото:
Филмът е основан по книгата на Елена Атанасова „ Когато към този момент не мълчим “, щерка на проф. Димитър Атанасов.
„ Аз съм извънредно радостна, че животът на кино лентата стартира с една премия, която му бе присъдена от младежи - младежкото жури в Бургас, което се състои от възпитаници, на фестивала „ Кино почивка “. Там се прожектира една селекция от, както споделиха те, най-хубавото от сезона, от игралното и документалното кино, и филмът пожъна същия триумф, какъвто и в София. “, споделя Бачурова.
„ Филмът се концентрира върху ориста на един безусловно несправедливо пропуснат българин, проф. Димитър Атанасов, с фундаментален принос за България, международен академик и с една доста забавна житейска орис, тъй като той е, де факто, американски жител, със брачна половинка холандка от благороднически жанр, които са имали безспорната опция да се осъществят, те са се осъществили. И когато са получили покана в края на 20-те години (на XX век – бел. р.) да дойдат и да оказват помощ за възраждането на България, те, несъмнено, го вършат, както десетки и стотици други българи, които се връщат с цел да градят родината си след мрака на Ньойския контракт, репарации и така нататък Но те идват тук и стават жертва, откакто реализират величествен принос за България. Не са разстреляни нощта против 2 февруари, даже не са били в лагер. И все пак историята е покъртителна, тъй като тук имаме различен тип - това е продължаващата вълна на терора, която продължава след преврата дълги години, по-точно през целия живот на тези семейства, които са провъзгласени от комунистическата власт за „ някогашни хора “.
Проф. Димитър Атанасов е един от създателите на науката фитопатология и още на 25 годишна възраст е към този момент професор в Университета " Уисконсин-Медисън " с помощта на фундаментални си открития за заболяванията по растенията. Завръщайки се в България единствено за 6 месеца съумява да убеди Рокфелеровата фондация да субсидира довършването на агрономическия факултет (понастоящем постройката на Биологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “). Авторката на „ Отскубнати до корен “ показва съжалението си, че сега евентуално никой от студентите в този факултет не знае кой е построил постройката.
В качеството си на министър на земеделието за 8 месеца, Проф. Атанасов основава по канадски пример първия закон за отбрана на родната природа, по силата на който Витоша се афишира за народен парк.
„ Той засажда в едно опитно поле край с. Мрамор, което си купува, на десетки декари, тъй като кръстосва, селекционира, разболява, лекува дървета, овошки, растения за паркове и градини, всичко е трябвало да отиде гратис към региони на страната и там да се разсадят. По-късно, когато е разгласен за фашист поради връзките му с чужденците, а връзките му с чужденци са Рокфелеровата фондация, тези дървета са изкоренени, с изключение на, че го изселват, като се изключи че изгонват от това място него и фамилията му, идват с трактори и издърпват дърветата. “
„ Затова и „ Отскубнати до корен “, което ми се стори доста добра метафора, че освен е отскубната до корен градината на професора, ами това са отскубнатите от корен „ някогашни хора “, човешки животи. Във кино лентата обясняваме какво е „ някогашни хора “. Това по руски пример са хора, на които е отнето правото да съществуват, с изключение на да вегетират в този строй. “, споделя авторката на кино лентата.
„ Елена Атанасова имаше такава тематика в живота си, че холокоста и евреите са нещо, за което знае целия свят и той е наказан и те не престават да пазят тревичка да не покълне върху тази памет. Ужасите на сталинизма безусловно не са по-малки, само че те бяха заметени под килима, в това число от западните елити. Плахо слагаме този въпрос и споделяме във кино лентата, че холокоста е интензивно зло за едно малко време - 12 години, до момента в който комунизмът е едно зло в дълбочина, траещо повече от век, чиито плодове виждаме в този момент, в това число в русия. “
Целият диалог на Мариана Мелнишка с Антоанета Бачурова можете да гледате във видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ