Собственикът на терминал в Одеса Андрей Ставницер: Турски военни кораби да ескортират зърното през Черно море |
Андрей Ставницер е съсобственик на групата терминали Търговско-икономическа служба (Трансинвестсервиз), една от най-големите стивидорни компании в Украйна (стивидорните компании се занимават със депозиране, спедиция, броене или агентски услуги на територията на пристанището, б. р.). Компанията е оператор на пристанище „ Южний “ в Одеса, а 39-годишният Ставницер е в листата на Форбс на стоте най-богати украинци. Заради войната украинските пристанища в Черно море са блокирани, износът по вода е неосъществим. В изявление за Current Time Андрей Ставницер приказва за своите пет хиляди чиновници, за къщата си покрай Киев, окупирана от съветски бойци, и доброволчество.
- Как наподобява едно блокирано пристанище? Защо е невероятно да се прави бизнес в този момент?
- Блокираното пристанище наподобява гадно. Това е огромно инфраструктурно оборудване, което бръмчи като фабрика, фабрика или команден пункт, само че в този момент там е безусловно безшумно. Само чайки и врани. Пет хиляди наши чиновници си седят у дома и се надяват на по-добри времена.
- А за какво да не може да се прави бизнес?
– Черно море е блокирано. Има мини и съветски кораби, които още не са отпътували в известната на всички посока. Всички украински пристанища стопираха на практика от втория и третия ден на войната. Говорим за 80 блокирани в украински пристанища кораби. Някои от тях са празни, други са натоварени. Членовете на екипажите са разпръснати по целия свят. Това всъщност са кораби-призраци, които през днешния ден не могат да излязат от Украйна в Черно море.
- Тоест, защото Черно море е минирано, даже корабът да напусне пристанището, той просто може да не доближи точката, към която се е насочил?
- Този пазар е организиран по подобен метод, че корабособствениците би трябвало да имат застраховка, преди да отплават. Обикновено това са огромни интернационалните застрахователни компании. Никой от тях през днешния ден няма да подпише с Украйна опцията за употреба на флота в Черно море.
- Какъв беше оборотът ви преди година?
- Търговско-икономическа служба е най-голямото пристанище в Украйна всред частните и публичните, второ или трето по величина на Черно море. Ние надхвърляхме нивото от 40 милиона тона разнообразни товари годишно. От тях към 15 милиона тона са зърнени товари, които са заминаваха от Украйна по целия свят и на процедура изхранваха света.
- В началото казахте, че в този момент чиновниците чакат. Какво се случва с тях, може ли да разкажете?
- Някои са пуснати в престой, някои просто получават заплата, някои се наложи да съкратим. За страдание, ние прахосваме, изгаряме нашите запаси, тези остатъци, които имахме. Докато можем, плащаме на хората. Но нашият буфер свършва. След няколко седмици въобще няма да можем да плащаме на хората. И това е голям проблем, тъй като това са пет хиляди наши чиновници, които като цяло разчитат на нас.
– В скорошно изявление за Financial Times казахте, че украинската стопанска система просто няма да се оправи без морските пристанища. Можете ли да обясните за какво?
- Да, това е доста елементарна математика. Украйна изнася към 60 милиона тона зърно годишно. Ние сме втората по величина страна производител и експортьор на зърно след Съединени американски щати. Между другото, незабавно след нас идва Европейски Съюз, всички страни дружно взети. Така че през днешния ден към 30 милиона тона зърно лежат в Украйна в хранилища, в силози. Този товар през днешния ден не се изнася от Украйна. Тридесет милиона тона зърно са към 15 милиарда $ валутни доходи, това е грамаден удар за украинската стопанска система, за украинските фермери. Само с помощта на обстоятелството, че предходната година нашите фермери имаха много „ тлъста “ година, съумяха да спестят малко пари, в този момент могат да продължат да сеят. Това са смели хора, които организират сеитбената акция по време на бомбардировките. Приятел съм с доста от тях, изпращат ми фотоси на ракети, парчета, неизбухнали ракети или големи ями в полетата, които обработват.
– Има задоволително доказателства, че съветските военни изнасят зърно от Украйна. Страхувате ли се, че вашите товарни кораби и вашето пристанище, вашият терминал може да бъдат завладяни по същия метод?
– Разбира се, имам такива опасения. Надявам се, че Украйна ще се оправи, имаме доста мощна войска и няма да се стигне до завладяването на Одеса. Помагаме на Николаев с всички сили. Одеса е в тила. Затова всички се надяваме, че няма да има завладяване на Юга, на Одеса и Николаев.
- Правилно ли разбирам - до момента в който върви войната, въобще не може да се приказва да проработят морските пристанища?
- Не, не напълно. Има прецеденти комерсиалните кораби да бъдат ескортирани от военни кораби. Такъв беше казусът в Сомалия и в други горещи точки. Мисля, че това е реалистичният вид. Ако да вземем за пример турски военни кораби биха могли да ескортират нашите търговски кораби, Украйна може да продължи да изнася и храни света. Без украинско зърно страдат съвсем 500 милиона души по света, най-вече в Африка. Днес няма кой да размени това количество зърно. В същото време Русия изнася зърното, откраднато в Украйна, Русия изнася лично зърно, Русия изнася нефт. Тези кораби минават през днешния ден през Босфора, през Турция. Това, несъмнено, е неприемливо. Тези, които купуват този товар, спонсорират войната на Русия против Украйна.
- Ако Турция да вземем за пример се съгласи да ескортира украински търговски кораби, нужни ли са гаранции за сигурност от страна на Русия?
- Трудно ми е да кажа по какъв начин би трябвало да бъде проведено това. Според мен несъмнено би трябвало да стане с присъединяване на Организация на обединените нации. Един тип филантропичен кулоар, който разрешава прекосяването на тези кораби. Застрахователните компании разполагат с задоволително гаранции за сигурност, с цел да издават и подписват застраховки. Естествено, ще бъде доста по-скъпо от застраховката в спокойно време. Но това ще разреши тези 30 милиона тона да бъдат изнесени от Украйна и да се освободи място за предпазване на новата годишна продукция. Ако това не се случи, тогава милиони тонове зърно просто ще изгният в нивите и складовете. Това се назовава световна или доста огромна продоволствена рецесия. Украйна не е планувана за дълготрайно депозиране на зърно, Украйна създава зърно и незабавно го продава. Нашата инфраструктура е проектирана да подсигурява, че зърното е бързооборотно.
– Какво вършат украинските бизнесмени в този момент?
- Истински положителните предприемачи се сплотиха и оказват помощ на страната в този сложен миг. Някои се занимават с филантропична активност, някои с военния комисариат, някой с вътрешно разселените лица. Всички схващат, че в случай че не се обединим в този момент, елементарно можем да изгубим страната. Хората, които в този момент се бият с автомат в ръцете, би трябвало да видят в нашето лице най-силната поддръжка, мотивация и гръб.
Лично аз се сплотих с компании като Розетка, Нова поща, Фози. Заедно се занимаваме с филантропични товари, внасяме стотици и хиляди тонове филантропични товари от целия свят в Украйна, опитваме се да оказваме помощ на хора, които са в неволя. Аз самият постоянно пътувам из Украйна. Сега виждаме, че размерът на филантропичната помощ от физически лица и от корпорации понижава. За страдание Организация на обединените нации, УНИЦЕФ, Световната хранителна стратегия, USAID набират скорост доста постепенно и не извършват задоволително своята функционалност. Досега размерите на филантропичните товари, които те докарват в Украйна, са просто мизерни.
– В момента в чужбина ли сте? Имате ли особено позволение?
- Да, имам несъмнено позволение. Освен това имам четири деца. Занимавам се с филантропични товари, тъй че проблем няма. Често съпровождам филантропичните ни конвои. Наскоро имаше случай в Лвов в нашето хранилище за филантропична помощ – безусловно на 500 метра от нас две ракети уцелиха петролна база. Използвайки случая, желая да кажа на всички, които се занимават с доброволческа и филантропична активност в Украйна: „ Момчета, вие сте героични хора. Това, което издържате и преживявате, по какъв начин рискувате живота си, е просто феноменално и доста ви благодаря за това! "
- Какво става с къщата ви покрай Киев? Напомнете какво в действителност се случи?
- На 5 март колона от съветски войски се приближи до село Березовка, което е покрай Киев по Житомирското шосе, където се намира къщата ми, която преди малко приключих, защитата ми беше там. Вързали охранителите и ги разпитвали няколко часа, проверявали им телефоните, проверявали ги за татуировки, били са ги. Но с това не е завършило всичко. Съблекли ги и ги пуснали в гората по този начин, споделили им „ Ако оцелеш – оцелееш. “
Охраната ми е стигнала до къщата два дни по-късно, някак си се свързаха с нас. И тогава видях на камерите за видеонаблюдение, че руснаците мъкнат военна техника към обекта ми, че събират плячката от цялото село в дома ми. Намира се тъкмо в покрайнините на селото. Оказа се, че е доста комфортно да бият оттова по Киев. В един миг на моя територия имаше дванадесет единици друга съветска военна техника, в това число „ Град “ и „ Торнадо “, някаква радарна техника, бронетранспортьори.
Тогава моите охранители се свързаха с въоръжените сили на Украйна и ги уведомиха за протичащото се. Нашите доблестни воини доста скоро бомбардираха цялото това съоръжение. Тогава руснаците се отдръпнаха, а нашите взеха цялото въоръжение, което можеше да бъде възобновено. Надявам се в този момент всички тези " Град " и " Торнадо " да вървят в противоположната посока. А къщата ми е в мизерно положение. Дълго време не можехме да влезем вътре, тъй като имаше мини и клопки. Основните ни сили, бяха в Буча и Ирпен, а в Украйна няма частни сапьори, тъй че бяха ни нужни две-три седмици. Сега се опитваме да оценим вредите.
Игор Сверюгин, Current time
Превод: Красимир Крумов
- Как наподобява едно блокирано пристанище? Защо е невероятно да се прави бизнес в този момент?
- Блокираното пристанище наподобява гадно. Това е огромно инфраструктурно оборудване, което бръмчи като фабрика, фабрика или команден пункт, само че в този момент там е безусловно безшумно. Само чайки и врани. Пет хиляди наши чиновници си седят у дома и се надяват на по-добри времена.
- А за какво да не може да се прави бизнес?
– Черно море е блокирано. Има мини и съветски кораби, които още не са отпътували в известната на всички посока. Всички украински пристанища стопираха на практика от втория и третия ден на войната. Говорим за 80 блокирани в украински пристанища кораби. Някои от тях са празни, други са натоварени. Членовете на екипажите са разпръснати по целия свят. Това всъщност са кораби-призраци, които през днешния ден не могат да излязат от Украйна в Черно море.
- Тоест, защото Черно море е минирано, даже корабът да напусне пристанището, той просто може да не доближи точката, към която се е насочил?
- Този пазар е организиран по подобен метод, че корабособствениците би трябвало да имат застраховка, преди да отплават. Обикновено това са огромни интернационалните застрахователни компании. Никой от тях през днешния ден няма да подпише с Украйна опцията за употреба на флота в Черно море.
- Какъв беше оборотът ви преди година?
- Търговско-икономическа служба е най-голямото пристанище в Украйна всред частните и публичните, второ или трето по величина на Черно море. Ние надхвърляхме нивото от 40 милиона тона разнообразни товари годишно. От тях към 15 милиона тона са зърнени товари, които са заминаваха от Украйна по целия свят и на процедура изхранваха света.
- В началото казахте, че в този момент чиновниците чакат. Какво се случва с тях, може ли да разкажете?
- Някои са пуснати в престой, някои просто получават заплата, някои се наложи да съкратим. За страдание, ние прахосваме, изгаряме нашите запаси, тези остатъци, които имахме. Докато можем, плащаме на хората. Но нашият буфер свършва. След няколко седмици въобще няма да можем да плащаме на хората. И това е голям проблем, тъй като това са пет хиляди наши чиновници, които като цяло разчитат на нас.
– В скорошно изявление за Financial Times казахте, че украинската стопанска система просто няма да се оправи без морските пристанища. Можете ли да обясните за какво?
- Да, това е доста елементарна математика. Украйна изнася към 60 милиона тона зърно годишно. Ние сме втората по величина страна производител и експортьор на зърно след Съединени американски щати. Между другото, незабавно след нас идва Европейски Съюз, всички страни дружно взети. Така че през днешния ден към 30 милиона тона зърно лежат в Украйна в хранилища, в силози. Този товар през днешния ден не се изнася от Украйна. Тридесет милиона тона зърно са към 15 милиарда $ валутни доходи, това е грамаден удар за украинската стопанска система, за украинските фермери. Само с помощта на обстоятелството, че предходната година нашите фермери имаха много „ тлъста “ година, съумяха да спестят малко пари, в този момент могат да продължат да сеят. Това са смели хора, които организират сеитбената акция по време на бомбардировките. Приятел съм с доста от тях, изпращат ми фотоси на ракети, парчета, неизбухнали ракети или големи ями в полетата, които обработват.
– Има задоволително доказателства, че съветските военни изнасят зърно от Украйна. Страхувате ли се, че вашите товарни кораби и вашето пристанище, вашият терминал може да бъдат завладяни по същия метод?
– Разбира се, имам такива опасения. Надявам се, че Украйна ще се оправи, имаме доста мощна войска и няма да се стигне до завладяването на Одеса. Помагаме на Николаев с всички сили. Одеса е в тила. Затова всички се надяваме, че няма да има завладяване на Юга, на Одеса и Николаев.
- Правилно ли разбирам - до момента в който върви войната, въобще не може да се приказва да проработят морските пристанища?
- Не, не напълно. Има прецеденти комерсиалните кораби да бъдат ескортирани от военни кораби. Такъв беше казусът в Сомалия и в други горещи точки. Мисля, че това е реалистичният вид. Ако да вземем за пример турски военни кораби биха могли да ескортират нашите търговски кораби, Украйна може да продължи да изнася и храни света. Без украинско зърно страдат съвсем 500 милиона души по света, най-вече в Африка. Днес няма кой да размени това количество зърно. В същото време Русия изнася зърното, откраднато в Украйна, Русия изнася лично зърно, Русия изнася нефт. Тези кораби минават през днешния ден през Босфора, през Турция. Това, несъмнено, е неприемливо. Тези, които купуват този товар, спонсорират войната на Русия против Украйна.
- Ако Турция да вземем за пример се съгласи да ескортира украински търговски кораби, нужни ли са гаранции за сигурност от страна на Русия?
- Трудно ми е да кажа по какъв начин би трябвало да бъде проведено това. Според мен несъмнено би трябвало да стане с присъединяване на Организация на обединените нации. Един тип филантропичен кулоар, който разрешава прекосяването на тези кораби. Застрахователните компании разполагат с задоволително гаранции за сигурност, с цел да издават и подписват застраховки. Естествено, ще бъде доста по-скъпо от застраховката в спокойно време. Но това ще разреши тези 30 милиона тона да бъдат изнесени от Украйна и да се освободи място за предпазване на новата годишна продукция. Ако това не се случи, тогава милиони тонове зърно просто ще изгният в нивите и складовете. Това се назовава световна или доста огромна продоволствена рецесия. Украйна не е планувана за дълготрайно депозиране на зърно, Украйна създава зърно и незабавно го продава. Нашата инфраструктура е проектирана да подсигурява, че зърното е бързооборотно.
– Какво вършат украинските бизнесмени в този момент?
- Истински положителните предприемачи се сплотиха и оказват помощ на страната в този сложен миг. Някои се занимават с филантропична активност, някои с военния комисариат, някой с вътрешно разселените лица. Всички схващат, че в случай че не се обединим в този момент, елементарно можем да изгубим страната. Хората, които в този момент се бият с автомат в ръцете, би трябвало да видят в нашето лице най-силната поддръжка, мотивация и гръб.
Лично аз се сплотих с компании като Розетка, Нова поща, Фози. Заедно се занимаваме с филантропични товари, внасяме стотици и хиляди тонове филантропични товари от целия свят в Украйна, опитваме се да оказваме помощ на хора, които са в неволя. Аз самият постоянно пътувам из Украйна. Сега виждаме, че размерът на филантропичната помощ от физически лица и от корпорации понижава. За страдание Организация на обединените нации, УНИЦЕФ, Световната хранителна стратегия, USAID набират скорост доста постепенно и не извършват задоволително своята функционалност. Досега размерите на филантропичните товари, които те докарват в Украйна, са просто мизерни.
– В момента в чужбина ли сте? Имате ли особено позволение?
- Да, имам несъмнено позволение. Освен това имам четири деца. Занимавам се с филантропични товари, тъй че проблем няма. Често съпровождам филантропичните ни конвои. Наскоро имаше случай в Лвов в нашето хранилище за филантропична помощ – безусловно на 500 метра от нас две ракети уцелиха петролна база. Използвайки случая, желая да кажа на всички, които се занимават с доброволческа и филантропична активност в Украйна: „ Момчета, вие сте героични хора. Това, което издържате и преживявате, по какъв начин рискувате живота си, е просто феноменално и доста ви благодаря за това! "
- Какво става с къщата ви покрай Киев? Напомнете какво в действителност се случи?
- На 5 март колона от съветски войски се приближи до село Березовка, което е покрай Киев по Житомирското шосе, където се намира къщата ми, която преди малко приключих, защитата ми беше там. Вързали охранителите и ги разпитвали няколко часа, проверявали им телефоните, проверявали ги за татуировки, били са ги. Но с това не е завършило всичко. Съблекли ги и ги пуснали в гората по този начин, споделили им „ Ако оцелеш – оцелееш. “
Охраната ми е стигнала до къщата два дни по-късно, някак си се свързаха с нас. И тогава видях на камерите за видеонаблюдение, че руснаците мъкнат военна техника към обекта ми, че събират плячката от цялото село в дома ми. Намира се тъкмо в покрайнините на селото. Оказа се, че е доста комфортно да бият оттова по Киев. В един миг на моя територия имаше дванадесет единици друга съветска военна техника, в това число „ Град “ и „ Торнадо “, някаква радарна техника, бронетранспортьори.
Тогава моите охранители се свързаха с въоръжените сили на Украйна и ги уведомиха за протичащото се. Нашите доблестни воини доста скоро бомбардираха цялото това съоръжение. Тогава руснаците се отдръпнаха, а нашите взеха цялото въоръжение, което можеше да бъде възобновено. Надявам се в този момент всички тези " Град " и " Торнадо " да вървят в противоположната посока. А къщата ми е в мизерно положение. Дълго време не можехме да влезем вътре, тъй като имаше мини и клопки. Основните ни сили, бяха в Буча и Ирпен, а в Украйна няма частни сапьори, тъй че бяха ни нужни две-три седмици. Сега се опитваме да оценим вредите.
Игор Сверюгин, Current time
Превод: Красимир Крумов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ