Европа на много скорости. Как се създава новата мигрантска политика
Анализът е препубликуван от
Нова европейска взаимност?
През юли 2021 година полските управляващи изпратиха техническа и филантропична помощ на своите литовски съседи. Впоследствие, Естония изпрати 100 свои бойци да оказват помощ по полската гранична линия с Беларус, а единствено преди седмици Чехия командирова 150 души със същата задача.
Това деяние пък беше предхождано от среща на върха на " Вишеградската четворка ". Отново през лятото на предходната година и стъпвайки на исторически препратки от 16-и век, по самодейност на Варшава беше основан " Триъгълника от Люблин ". Той съставлява нова рамка за съдействие по най-широк кръг от въпроси сред Полша, Литва и Украйна.
Извън този подтекст, при започване на своя мандат новият немски канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон предстоящо препотвърдиха " немско-френския " европейски мотор. Този предстоящ жест беше и препотвърждаване на влезлия единствено преди две години Aachen Treaty за съдействие и интеграция сред двете страни. През ноември 2021 година обаче Франция и Италия също подписаха сходен контракт, Quirinal Treaty, чиято основна цел е " по-интензивно съдействие и конвергенция на позициите " по основни европейски въпроси.
На пръв взор протичащото се е ненапълно парадоксално. Европа приказва все по-често и настоятелно за своя " стратегически суверенитет и автономност ", а почналото френско председателство на Съвета на Европейски Съюз ще е измежду най-амбициозните в това отношение.
На процедура, от няколко години " остарелият континент " не просто приказва, само че и работи по тази тематика в области като външна политика, защита, индустриална политика и други. Погледнат от множеството европейски столици, светът се структурира по линия на острата конкуренция сред Съединени американски щати и Китай, което слага съюза в обстановка на неизбежна интеграция и преобразяване в деен световен състезател. Това е налагащата се политическа настройка и нейната изява през тази година ще стане още по-очевидна.
Форми на съдействие, които се множат
Защо обаче на този декор нарастват образците за двустранни и многостранни начинания паралелно или отвън европейската рамка? Може би най-същественото е, че сега не всички страни членки интерпретират протичащото се по един и същи метод.
Някои от тях са по-умерени в оценките си за възходящата опасност от страна на Китай да вземем за пример. Те избраха да не се включат в европейския механизъм за скрийнинг на задграничните вложения. Към 1 юли 2021 година, едвам 18 страни в Европейски Съюз имат подобен механизъм (България даже не е инициирала полемика по тази тема).
Друг образец е наклонността за основаване на " европейски индустриални първенци " във зараждащата ера на конкуренция с световните компании на Съединени американски щати и Китай. В Централна и Южна Европа тази политика постоянно се възприема като нова форма на държавна, в тази ситуация европейска, поддръжка за няколко западноевропейски корпорации.
Най-конфликтните тематики - миграция, сигурност и защита
Най-точното пояснение за множащите се форми на съдействие обаче идва от непълнотата на разнообразни европейски политики и отсъствието на единодушие за точната посока и степен на интеграция в тях. Нещо повече, настоящите рецесии са фокусирани точно при тях - миграция, сигурност и защита. В тези области Европейски Съюз има минимум пълномощия за сметка на продължаващата мощ на националните страни.
Тук са и най-съществените разминавания по отношение на усещанията за заканите за Европа и подобаващите реакции по отношение на тях. Затова и не е изненада, че точно на това равнище е скокът от начинания на подевропейско равнище.
Липсата на мощни европейски структури по външните граници на съюза да вземем за пример ще продължи да подтиква районното съдействие на страните по неговите периферии. Виждаме го при всички бежански и миграционни рецесии през последните години, ще продължим да сме очевидци на сходна взаимност и отсега нататък.
Примери не липсват и в други области като енергийната политика. Най-големият LNG терминал в Прибалтика започва като план на Полша и Литва преди да получи европейско финансиране и към него да се причислят Швеция, Дания и Германия. Това обаче не е цялата история. Подобни мини-коалиции не просто обезпечават по-добра отбрана на съответните ползи на група страни, само че им дават опция да въздействат върху посоката на придвижване на самия Европейски Съюз.
Историческо видяно, многообразието от разнообразни форми на съдействие носи значими политически изгоди. То не просто уплътнява непълноти в разнообразни европейски политики, само че и трасира нови такива.
Подобна е историята на свободното пътешестване в границите на Шенгенската зона. В средата на 80-те години на предишния век, концепцията за унищожаване на граничния надзор се оказва неприемлива за доста от тогавашните страни членки на Европейски Съюз. Пет от тях обаче подписват обособен контракт с тази цел през 1985 година, който дълги години остава отвън рамките на европейското право. През 1997 година концепцията към този момент става общоприемлива, а всички правни правила са интегрирани в него.
Малко по-късно същото ще се случи с концепциите за по-тясно съдействие в региона на правоохраната, обмена на разнообразни типове данни и битка с тероризма. През 2005 година, седем страни членки подписват конвенцията от Прюм, към която след това се причисляват всички без Дания. По сходство на Шенген, съвсем всички тези правни правила са към този момент част от европейското право.
Завръщането на " Крепостта Европа "
В сегашната обстановка множеството нови начинания в действителност стартират да оформят значими промени в незапълнените полета на европейските политики в региона на миграцията, външните граници, сигурността и бежанците. Една от тях е трансформацията на външните граници на съюза, тяхното " сгъстяване ", превръщането им в мъчно преодолими загради и все по-често стени.
Ерата на пропускливите гранични линии, на концепцията за тяхното последователно изгубване, за плавното преливане сред европейски и неевропейски територии завършва. " Крепостта Европа " се завръща, това е линията на развиване, която просто още не е формализирана на политическо равнище.
Всъщност, описът с оформящи се политически промени е много дълъг. Бежанското право, дефинирано преди повече от половин век, към този момент не удържа на променения свят. Либералните му основи последователно се изместват от надалеч по-рестриктивни режими и достъп. Свободата на придвижване на позволените е все по-ограничена, периодите все по-скъсени и утвържденията все по-малко.
Държавите членки по-бързо и проведено връщат тези, които нямат право да останат на тяхната територия. В ход е пребалансиране сред права и отговорности, което е най-видимо в множеството стратегии за езикова и културна интеграция във от ден на ден страни.
Цялата тази палитра от политически разбърквания се движи с разнообразни скорости, постоянно от разнообразни страни или групи от страни. Погледнат по този метод, Европейски Съюз във всеки един миг има най-малко няколко траектории и диспути, които последователно образуват архитектурата на нужното единодушие.
В този смисъл, съюзът демонстрира качество, в чието неявяване е постоянно упрекван. Неговата еластичност не просто дава рамка за реализиране на консенсуси, които след това се материализират в общи правни правила. Тя му придава и онази характерна легитимност, която постоянно убягва на коментаторите и рутинно вбесява злонамерените.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Нова европейска взаимност?
През юли 2021 година полските управляващи изпратиха техническа и филантропична помощ на своите литовски съседи. Впоследствие, Естония изпрати 100 свои бойци да оказват помощ по полската гранична линия с Беларус, а единствено преди седмици Чехия командирова 150 души със същата задача.
Това деяние пък беше предхождано от среща на върха на " Вишеградската четворка ". Отново през лятото на предходната година и стъпвайки на исторически препратки от 16-и век, по самодейност на Варшава беше основан " Триъгълника от Люблин ". Той съставлява нова рамка за съдействие по най-широк кръг от въпроси сред Полша, Литва и Украйна.
Извън този подтекст, при започване на своя мандат новият немски канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон предстоящо препотвърдиха " немско-френския " европейски мотор. Този предстоящ жест беше и препотвърждаване на влезлия единствено преди две години Aachen Treaty за съдействие и интеграция сред двете страни. През ноември 2021 година обаче Франция и Италия също подписаха сходен контракт, Quirinal Treaty, чиято основна цел е " по-интензивно съдействие и конвергенция на позициите " по основни европейски въпроси.
На пръв взор протичащото се е ненапълно парадоксално. Европа приказва все по-често и настоятелно за своя " стратегически суверенитет и автономност ", а почналото френско председателство на Съвета на Европейски Съюз ще е измежду най-амбициозните в това отношение.
На процедура, от няколко години " остарелият континент " не просто приказва, само че и работи по тази тематика в области като външна политика, защита, индустриална политика и други. Погледнат от множеството европейски столици, светът се структурира по линия на острата конкуренция сред Съединени американски щати и Китай, което слага съюза в обстановка на неизбежна интеграция и преобразяване в деен световен състезател. Това е налагащата се политическа настройка и нейната изява през тази година ще стане още по-очевидна.
Форми на съдействие, които се множат
Защо обаче на този декор нарастват образците за двустранни и многостранни начинания паралелно или отвън европейската рамка? Може би най-същественото е, че сега не всички страни членки интерпретират протичащото се по един и същи метод.
Някои от тях са по-умерени в оценките си за възходящата опасност от страна на Китай да вземем за пример. Те избраха да не се включат в европейския механизъм за скрийнинг на задграничните вложения. Към 1 юли 2021 година, едвам 18 страни в Европейски Съюз имат подобен механизъм (България даже не е инициирала полемика по тази тема).
Друг образец е наклонността за основаване на " европейски индустриални първенци " във зараждащата ера на конкуренция с световните компании на Съединени американски щати и Китай. В Централна и Южна Европа тази политика постоянно се възприема като нова форма на държавна, в тази ситуация европейска, поддръжка за няколко западноевропейски корпорации.
Най-конфликтните тематики - миграция, сигурност и защита
Най-точното пояснение за множащите се форми на съдействие обаче идва от непълнотата на разнообразни европейски политики и отсъствието на единодушие за точната посока и степен на интеграция в тях. Нещо повече, настоящите рецесии са фокусирани точно при тях - миграция, сигурност и защита. В тези области Европейски Съюз има минимум пълномощия за сметка на продължаващата мощ на националните страни.
Тук са и най-съществените разминавания по отношение на усещанията за заканите за Европа и подобаващите реакции по отношение на тях. Затова и не е изненада, че точно на това равнище е скокът от начинания на подевропейско равнище.
Липсата на мощни европейски структури по външните граници на съюза да вземем за пример ще продължи да подтиква районното съдействие на страните по неговите периферии. Виждаме го при всички бежански и миграционни рецесии през последните години, ще продължим да сме очевидци на сходна взаимност и отсега нататък.
Примери не липсват и в други области като енергийната политика. Най-големият LNG терминал в Прибалтика започва като план на Полша и Литва преди да получи европейско финансиране и към него да се причислят Швеция, Дания и Германия. Това обаче не е цялата история. Подобни мини-коалиции не просто обезпечават по-добра отбрана на съответните ползи на група страни, само че им дават опция да въздействат върху посоката на придвижване на самия Европейски Съюз.
Историческо видяно, многообразието от разнообразни форми на съдействие носи значими политически изгоди. То не просто уплътнява непълноти в разнообразни европейски политики, само че и трасира нови такива.
Подобна е историята на свободното пътешестване в границите на Шенгенската зона. В средата на 80-те години на предишния век, концепцията за унищожаване на граничния надзор се оказва неприемлива за доста от тогавашните страни членки на Европейски Съюз. Пет от тях обаче подписват обособен контракт с тази цел през 1985 година, който дълги години остава отвън рамките на европейското право. През 1997 година концепцията към този момент става общоприемлива, а всички правни правила са интегрирани в него.
Малко по-късно същото ще се случи с концепциите за по-тясно съдействие в региона на правоохраната, обмена на разнообразни типове данни и битка с тероризма. През 2005 година, седем страни членки подписват конвенцията от Прюм, към която след това се причисляват всички без Дания. По сходство на Шенген, съвсем всички тези правни правила са към този момент част от европейското право.
Завръщането на " Крепостта Европа "
В сегашната обстановка множеството нови начинания в действителност стартират да оформят значими промени в незапълнените полета на европейските политики в региона на миграцията, външните граници, сигурността и бежанците. Една от тях е трансформацията на външните граници на съюза, тяхното " сгъстяване ", превръщането им в мъчно преодолими загради и все по-често стени.
Ерата на пропускливите гранични линии, на концепцията за тяхното последователно изгубване, за плавното преливане сред европейски и неевропейски територии завършва. " Крепостта Европа " се завръща, това е линията на развиване, която просто още не е формализирана на политическо равнище.
Всъщност, описът с оформящи се политически промени е много дълъг. Бежанското право, дефинирано преди повече от половин век, към този момент не удържа на променения свят. Либералните му основи последователно се изместват от надалеч по-рестриктивни режими и достъп. Свободата на придвижване на позволените е все по-ограничена, периодите все по-скъсени и утвържденията все по-малко.
Държавите членки по-бързо и проведено връщат тези, които нямат право да останат на тяхната територия. В ход е пребалансиране сред права и отговорности, което е най-видимо в множеството стратегии за езикова и културна интеграция във от ден на ден страни.
Цялата тази палитра от политически разбърквания се движи с разнообразни скорости, постоянно от разнообразни страни или групи от страни. Погледнат по този метод, Европейски Съюз във всеки един миг има най-малко няколко траектории и диспути, които последователно образуват архитектурата на нужното единодушие.
В този смисъл, съюзът демонстрира качество, в чието неявяване е постоянно упрекван. Неговата еластичност не просто дава рамка за реализиране на консенсуси, които след това се материализират в общи правни правила. Тя му придава и онази характерна легитимност, която постоянно убягва на коментаторите и рутинно вбесява злонамерените.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ