Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.С

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.

С решение на Министерския съвет[1] от тази седмица АЕЦ Белене още веднъж заживя собствен живот. Забележителното е, че централата към този момент навършва 37 рождени юридически години. Фактически, обаче, живот няма. Актът ѝ за раждане е Постановление № 9 от 20 март 1981 година на Министерски съвет. Но има ли акт за гибел и в случай че има кой подред живот живее? Това можем да разберем, единствено в случай че изследваме наличието на документите за " прекъсването " и " възобновяването " на строителството ѝ (повече юридическо строителство, поради обстоятелството, че тя е " един мочур ", по думите на премиера).

За първи съдбовен излаз на атомната централа се показва Решение N 288 на Министерски съвет от 28 август 1991 година. Де факто, обаче, Министерският съвет не закрива плана, а разпорежда на тогавашния Комитет по енергетика да уреди евентуалното строителство на парогазова централа. Тоест АЕЦ Белене не умира, а се трансформира във Топлоелектрическа централа Белене. Неизползваната инфраструктура е трябвало да се употребява по предопределение, в това число даже като свободна икономическа зона. Така изказванието, че планът е замразен е погрешно, той е трансформиран, а на процедура не са подхванати никакви дейности за осъществяване волята на тогавашния Министерски съвет.
След като планът не е спиран, то тогава с решение № 853 на Министерски съвет от 20 декември 2002 година се анулира в действителност решението за промяна на типа централа за създаване. Белене още веднъж става атомна мощ. Във въпросното решение се прави опит за осъществяване на законовите условия като е предоставено правене на оценка за въздействието върху околната среда.

През 2004 и 2005 година държавното управление на Царя подхваща и първите дейности по осъществяване на " атомните " планове – АЕЦ Белене е оповестена за обект с национално значение, взето е и решение за " създаване " на плана. В реалност сходни високопарни слова от страна на изпълнителната власт не са нужни. Решението на Министерски съвет от 2002 година е било задоволително да се подхващат действителни дейности по документална подготовка на строителната площадка. Така актовете на Министерски съвет от 2004 година и 2005 година се явяват вторични, допълващи и доуточняващи съответни ограничения по осъществяването на Решението на Министерски съвет от 2002 година Това повдига въпроса и за какво първото държавно управление на Борисов триумфално през 2012 година с Решение № 259 и 260 анулира решенията от 2004 и 2005 (за трансформиране), а не решението от 2002 година (за изграждане). Очевидно, с цел да бъде оставена комфортна малка врата за следващото съживяване на втората българска АЕЦ. Защото, на процедура се получава, че имаме решение и позволение за строителство на АЕЦ, само че без опция да бъдат осъществявани основни дейности по градежа. Това положение е комфортно, с цел да се назначават чиновници, да се разпореждат дейности и изразходват средства без ясна цел и резултат.

В основаната юридическа (и управленска) каша са обжалвани както решенията на Министерски съвет за създаване на Белене, по този начин и второстепенните, само че значими процедури по екологичната оценка, информацията за направените и плануваните разноски, методиките за това какъв брой би коствала централата и би ли имала действителна възвръщаемост направената инвестиция. Срещу извоюваните правосъдни каузи всяка власт е правила следващи законови дейности, тъй че да осуети осъществяването им. Така и до през днешния ден не е ясно българските държавни управления чий интерес са защитавали при всяко следващо умъртвяване и възкръсване на АЕЦ Белене.

[1] Цитираните решения са налични онлайн в обществената правна система на Министерски съвет: http://pris.government.bg/prin/login.aspx?ReturnUrl=%2fprin%2fdefault.aspx

Вижте видеото от рубриката на " Дневник " " С две думи "

Всичко, което би трябвало да знаете за: Проектът АЕЦ "Белене " (210)