Планирано измъкване от Афганистан
Американците се канят да изоставен Афганистан. "Великите страни не водят безкрайни войни ", съобщи президентът Доналд Тръмп в речта си "За положението на съюза ", с което удостовери декларираното по-рано от него желание да завърши с 18-годишното наличие на американската войска в азиатската страна. Успоредно със декларираното от Тръмп желание заприиждаха вести за прогрес в мирните договаряния сред американски и талибански представители. Остават обаче открити два въпроса - дали афишираният оптимизъм не е нищо повече от прикриване за проваляне и бягство - сходно на това от Виетнам, и каква орис чака Афганистан след изтеглянето на американските сили?
Развоят на събитията от последните седмици не вещае нищо положително за ръководещите в Кабул. В момента договаряния се водят по две линии. Едната - това са срещите сред специфичния делегат на Държавния департамент Залмай Халилзад и талибански водачи в катарската столица Доха, където се намира и неофициалното посланичество на бунтовното придвижване. Другата - това са срещите в Москва сред авторитетни афганистанци, в това число и експрезидента Хамид Карзай, и талибански водачи. И на двете места обаче отсъстват представители на настоящия президент Ашраф Гани.
Представители на Съединените щати и талибаните са постигнали кардинално единодушие за рамката на спокойно съглашение, предвиждащо бунтовниците да подсигуряват, че няма да приютяват терористични групи като "Ал Кайда " и "Ислямска страна " на афганистанска територия, заяви в края на януари Залмай Халилзад. "Ние имаме проекторамка, която е належащо да се конкретизира, преди да се трансформира в съглашение " - сподели американският делегат, споделяйки задоволството си от напредъка, който от някои наблюдаващи бе охарактеризиран като пробив.
От своя страна президентът Ашраф Гани прикани талибаните да стартират съществени договаряния с държавното управление в Кабул. Афганистанските управляващи показаха страдание, че не са били поканени на полемиките в Катар, и предизвестиха, че всяка договореност сред Съединените щати и талибаните ще би трябвало да получи утвърждението на Кабул. Талибаните обаче постоянно са отказвали директни договаряния с афганистанското държавно управление, което назовават "марионетки " на Вашингтон.
На 11 февруари Гани още веднъж направи стъпка, с цел да вкара в някакви рамки връзките сред формалните управляващи и талибаните, като им предложи да отворят свое посланичество в Афганистан. Те обаче бързо отхвърлиха офертата и означиха, че не считат да включват държавното управление в ускорените мирни договаряния. Вместо това техните хора щели да се съсредоточат върху интернационално признание на политическия им офис в Доха.
Отсъствието на интернационално приетото държавно управление на Ашраф Гани от договарянията, решаващи бъдещето на страната, и целенасоченото му игнориране от бунтовниците, на което американците не се опълчват, повдига въпроса какви са същинските проекти на Съединените щати за Афганистан и дали може да се има вяра на талибаните, че ще съблюдават обещанията си? По принцип напъните за намиране на излаз от сходни спорове постоянно включват както държавното управление, по този начин и водещата бунтовническа формация, въпреки и посредством медиатори. В случая не е по този начин.
Правителството е едва и това е известно на всички. Сега талибаните управляват повече територии, в сравнение с в който и да било миг от началото на войната. На 31 януари 2019-а в тримесечния си отчет за Конгреса специфичният основен контрольор по афганистанската реорганизация оповести, че към 31 октомври 2018-а 63.3 на 100 от популацията живее в региони под държавен надзор, което е с 1.7% по-малко, в сравнение с в предходното тримесечие. Бунтовниците са засилили въздействието си над региони, където живее 10.8 на 100 от популацията, а в оспорвани региони към този момент живеят 25.6 на 100 от афганистанците. И всичко това след 18 години война, в която Съединените щати са налели стотици милиарди долари.
Евентуалният сполучлив завършек на договарянията сред американците и бунтовниците ще сложи нови проблеми. На първо място, по някакъв метод ще би трябвало да се управлява дали талибаните извършват поетите задължения, основният от които е да не позволяват терористични организации. Повечето наблюдаващи считат, че има действителен късмет те да удържат на думата си. Първо, те към този момент неведнъж са влизали в конфликти със сили на "Ислямска страна " на афганистанска територия. И второ, би трябвало да помнят до какво докара гостоприемството им по отношение на представителите на "Ал Кайда " и водача й Осама бин Ладен през 2001 година. При всяко състояние те надали биха рискували да изгубят интернационалната легитимност, която ще получат вследствие на мирния развой, а дружно с нея и огромните интернационалните помощи за Афганистан, от които ще се нуждаят след завръщането си в Кабул.
Другият проблем е какво ще последва след завръщането им? В договарянията до момента не е повдиган въпросът по какъв начин си показват присъединяване в политическия живот на страната. Предишното им ръководство беше белязано от краен фундаментализъм, изтезания и жестока кавга с някогашните водачи на страната и с всички, взели участие в държавния уред. Днес те настояват, че желаят положителни връзки със западните страни, че ще запазят правото на дамите да учат и работят, изобщо оферират едно по-умерено лице. В същото време не признават сегашната конституция и упорстват за нова, ислямска.
Това обаче към този момент няма да са грижи на американците. Както означиха по този мотив някои коментатори, Виетнамската война може да е била проваляне за Съединените щати в кратковременен проект, само че в дълготраен се е оказала геостратегическа победа. От неприятните вложения би трябвало в точния момент да се отхвърляме, аргументират се те, а кой през днешния ден си спомня тогавашното южновиетнамско държавно управление?
Развоят на събитията от последните седмици не вещае нищо положително за ръководещите в Кабул. В момента договаряния се водят по две линии. Едната - това са срещите сред специфичния делегат на Държавния департамент Залмай Халилзад и талибански водачи в катарската столица Доха, където се намира и неофициалното посланичество на бунтовното придвижване. Другата - това са срещите в Москва сред авторитетни афганистанци, в това число и експрезидента Хамид Карзай, и талибански водачи. И на двете места обаче отсъстват представители на настоящия президент Ашраф Гани.
Представители на Съединените щати и талибаните са постигнали кардинално единодушие за рамката на спокойно съглашение, предвиждащо бунтовниците да подсигуряват, че няма да приютяват терористични групи като "Ал Кайда " и "Ислямска страна " на афганистанска територия, заяви в края на януари Залмай Халилзад. "Ние имаме проекторамка, която е належащо да се конкретизира, преди да се трансформира в съглашение " - сподели американският делегат, споделяйки задоволството си от напредъка, който от някои наблюдаващи бе охарактеризиран като пробив.
От своя страна президентът Ашраф Гани прикани талибаните да стартират съществени договаряния с държавното управление в Кабул. Афганистанските управляващи показаха страдание, че не са били поканени на полемиките в Катар, и предизвестиха, че всяка договореност сред Съединените щати и талибаните ще би трябвало да получи утвърждението на Кабул. Талибаните обаче постоянно са отказвали директни договаряния с афганистанското държавно управление, което назовават "марионетки " на Вашингтон.
На 11 февруари Гани още веднъж направи стъпка, с цел да вкара в някакви рамки връзките сред формалните управляващи и талибаните, като им предложи да отворят свое посланичество в Афганистан. Те обаче бързо отхвърлиха офертата и означиха, че не считат да включват държавното управление в ускорените мирни договаряния. Вместо това техните хора щели да се съсредоточат върху интернационално признание на политическия им офис в Доха.
Отсъствието на интернационално приетото държавно управление на Ашраф Гани от договарянията, решаващи бъдещето на страната, и целенасоченото му игнориране от бунтовниците, на което американците не се опълчват, повдига въпроса какви са същинските проекти на Съединените щати за Афганистан и дали може да се има вяра на талибаните, че ще съблюдават обещанията си? По принцип напъните за намиране на излаз от сходни спорове постоянно включват както държавното управление, по този начин и водещата бунтовническа формация, въпреки и посредством медиатори. В случая не е по този начин.
Правителството е едва и това е известно на всички. Сега талибаните управляват повече територии, в сравнение с в който и да било миг от началото на войната. На 31 януари 2019-а в тримесечния си отчет за Конгреса специфичният основен контрольор по афганистанската реорганизация оповести, че към 31 октомври 2018-а 63.3 на 100 от популацията живее в региони под държавен надзор, което е с 1.7% по-малко, в сравнение с в предходното тримесечие. Бунтовниците са засилили въздействието си над региони, където живее 10.8 на 100 от популацията, а в оспорвани региони към този момент живеят 25.6 на 100 от афганистанците. И всичко това след 18 години война, в която Съединените щати са налели стотици милиарди долари.
Евентуалният сполучлив завършек на договарянията сред американците и бунтовниците ще сложи нови проблеми. На първо място, по някакъв метод ще би трябвало да се управлява дали талибаните извършват поетите задължения, основният от които е да не позволяват терористични организации. Повечето наблюдаващи считат, че има действителен късмет те да удържат на думата си. Първо, те към този момент неведнъж са влизали в конфликти със сили на "Ислямска страна " на афганистанска територия. И второ, би трябвало да помнят до какво докара гостоприемството им по отношение на представителите на "Ал Кайда " и водача й Осама бин Ладен през 2001 година. При всяко състояние те надали биха рискували да изгубят интернационалната легитимност, която ще получат вследствие на мирния развой, а дружно с нея и огромните интернационалните помощи за Афганистан, от които ще се нуждаят след завръщането си в Кабул.
Другият проблем е какво ще последва след завръщането им? В договарянията до момента не е повдиган въпросът по какъв начин си показват присъединяване в политическия живот на страната. Предишното им ръководство беше белязано от краен фундаментализъм, изтезания и жестока кавга с някогашните водачи на страната и с всички, взели участие в държавния уред. Днес те настояват, че желаят положителни връзки със западните страни, че ще запазят правото на дамите да учат и работят, изобщо оферират едно по-умерено лице. В същото време не признават сегашната конституция и упорстват за нова, ислямска.
Това обаче към този момент няма да са грижи на американците. Както означиха по този мотив някои коментатори, Виетнамската война може да е била проваляне за Съединените щати в кратковременен проект, само че в дълготраен се е оказала геостратегическа победа. От неприятните вложения би трябвало в точния момент да се отхвърляме, аргументират се те, а кой през днешния ден си спомня тогавашното южновиетнамско държавно управление?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ