Рим пристана на Пекин
Китайският президент Си Дзинпин дойде в Италия, с цел да подпише Меморандум за съгласие за включване на страната в най-важния му външнополитически план - самодейността "Един пояс, веднъж ". Присъединяването на Рим към нея ще е удивително с това, че за първи път представител на Г-7 - групата на седемте най-развити стопански системи, ще се включи в плана на стойност един трилион $, който стои в центъра на битката за световно превъзходство сред Съединените щати и Китай.
Макар че Италия като цяло не е възприемана като водеща международна мощ, повода да се отдава особено внимание на доближаването сред нея и Китай е особеното състояние, което заема в Европа. Тя е третата по величина стопанска система в еврозоната, само че по-важното е, че съставлява най-голямата опасност за нейното бъдеще, защото е най-задлъжнялата в блока след Гърция.
Новината, че Рим води съществени договаряния с Пекин, излезе през първата седмица на март, когато италианският заместник-министър на икономическото развиване Микеле Джерачи заяви, че Италия обмисля да подпише в началото рамково съглашение с Китай. Както можеше да се чака, известието провокира раздразнението на Вашингтон, откъдето последва незабавна ответна реакция от страна на Гарет Маркис, представителя на Съвета за национална сигурност, който съобщи, че "не е нужно италианското държавно управление да обезпечава легитимност на суетния китайски инфраструктурен план ".
Не единствено Вашингтон се разтревожи, само че и Брюксел. Нарастващото въздействие на Пекин в Европа и изключително самодейността "16+1 ", включваща Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа, от дълго време провокират паника по върховете на Европейския съюз. Тя се укрепва и от обстоятелството, че редица страни от общността, в това число и Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Гърция, Малта и Португалия, към този момент са подписали меморандуми за съгласие с Китай за неговия план.
Подобно на Вашингтон, Брюксел има запаси по отношение на самодейността, подхранвани от недоволството от бавното разкриване на китайската стопанска система за задграничните компании, както и от редицата случаи на усвояване на европейски компании. Все отново Европейски Съюз не отхвърля съдействието с гигантския китайски план, само че заявява, че е подготвен за него единствено в случай че "Китай извърши декларираните цели и го трансформира в платформа, която се преценява с пазарните правила и европейските и интернационалните условия ".
При новината за италианските планове Брюксел ги осъди, определяйки Китай като "икономически съперник, преследващ водачество в технологиите, и систематичен съперник, поощряващ различни модели на ръководство ".
Мисията на Китай в съюза отговори с думите, че "сътрудничеството сред Китай и Европейски Съюз, което е взаимноизгодно, служи на ползите и на двете страни ".
Много по-остра реакция пристигна от Рим, откъдето оповестиха, че "германското двуличие е безгранично ". Германският град Дуйсбург е в действителност крайната точка на железопътната секция на китайския мегапроект, германците са разрешили на Китай да налее милиарди в националната им инфраструктура, а в този момент подвигат звук за нашето присъединяване в "Един пояс, веднъж ", посочи заместник-министър от ръководещото Движение "Пет звезди ".
Действително, повече от 25 китайски товарни влака за Западна Европа минават всяка седмица през немския град, където се срещат реките Рейн и Рур и където е едно от най-големите речни пристанища в света. Китайските вложения през последните години са основни за обновяването на комплекса, който през 90-те години претърпява крах.
В Рим обаче също се чуха гласове, подсказващи, че и на Апенините няма единогласие по въпроса. Например заместник-министърът на външните работи и интернационалното съдействие Гулиелмо Пики напряко съобщи, че страната му не трябва да подписва документа.
Сигналите, че Италия може да се откаже от проекта поради американските рецензии, провокираха раздразнението на Китай. Външният министър Ван И реагира с изказването, че "Италия е самостоятелна страна " и че Китай й се доверява, че тя ще се придържа към решението, което е взела независимо.
Обяснението за острата реакция на Ван И, както и за паниките на множеството западни страни от китайската самодейност, е в нейния изключително упорит мащаб. Пекин възнамерява да даде подтик на търговията и да подтиква икономическия напредък в Азия и Африка - само че освен в тях, посредством създаване на солидна инфраструктура, свързваща страни от всички краища на планетата. В Пакистан да вземем за пример Пекин към този момент е вложил 60 милиарда $ за включването му в плана. Макар че тези пари са вложени основно в инфраструктура, те доведоха до определяне на извънредно топли политически връзки сред Пекин и Исламабад, който в продължение на доста години беше основен районен съдружник на Съединените щати, само че връзките им от ден на ден охладняват.
Една от аргументите, заради които Вашингтон следи с такова неодобрение доближаването сред Рим и Пекин, е и желанието на американския президент Доналд Тръмп да откри здрави връзки с популисткото италианско държавно управление. Италианският министър председател Джузепе Конте, който през 2018-а се срещна няколко пъти с Тръмп, в това число и като негов посетител в Белия дом, беше възприеман от доста наблюдаващи като най-важния съдружник на американския президент в Западна Европа на фона на охладнелите връзки сред Вашингтон, от една страна, и Берлин, Париж и Брюксел, от друга. През 2018-а Тръмп даже разгласи Конте за "наистина популярен вид ", от който чака "да свърши огромна работа " за италианския народ. И тази политическа непосредственост, наподобява, не почиваше единствено на персонална благосклонност, а и на сходства в политическите им позиции по основни въпроси като отношението към имиграцията, Русия и Брюксел.
Макар че екипът на Тръмп има специфична причина да бъде неудовлетворен от Рим, недоволството от включването му в "Един пояс, веднъж " е всеобщо във Вашингтон и обгръща и двете партии - Републиканската и Демократическата, която особено е изключително разтревожена от възходящото интернационално въздействие на Китай още от времето на прословутото "обръщане на изток " на някогашния президент Барак Обама.
Както и да бъде видяно, присъединението на Италия към китайската самодейност е огромен пробив за Пекин и сериозен удар по престижа на Вашингтон и Брюксел.
Макар че Италия като цяло не е възприемана като водеща международна мощ, повода да се отдава особено внимание на доближаването сред нея и Китай е особеното състояние, което заема в Европа. Тя е третата по величина стопанска система в еврозоната, само че по-важното е, че съставлява най-голямата опасност за нейното бъдеще, защото е най-задлъжнялата в блока след Гърция.
Новината, че Рим води съществени договаряния с Пекин, излезе през първата седмица на март, когато италианският заместник-министър на икономическото развиване Микеле Джерачи заяви, че Италия обмисля да подпише в началото рамково съглашение с Китай. Както можеше да се чака, известието провокира раздразнението на Вашингтон, откъдето последва незабавна ответна реакция от страна на Гарет Маркис, представителя на Съвета за национална сигурност, който съобщи, че "не е нужно италианското държавно управление да обезпечава легитимност на суетния китайски инфраструктурен план ".
Не единствено Вашингтон се разтревожи, само че и Брюксел. Нарастващото въздействие на Пекин в Европа и изключително самодейността "16+1 ", включваща Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа, от дълго време провокират паника по върховете на Европейския съюз. Тя се укрепва и от обстоятелството, че редица страни от общността, в това число и Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Гърция, Малта и Португалия, към този момент са подписали меморандуми за съгласие с Китай за неговия план.
Подобно на Вашингтон, Брюксел има запаси по отношение на самодейността, подхранвани от недоволството от бавното разкриване на китайската стопанска система за задграничните компании, както и от редицата случаи на усвояване на европейски компании. Все отново Европейски Съюз не отхвърля съдействието с гигантския китайски план, само че заявява, че е подготвен за него единствено в случай че "Китай извърши декларираните цели и го трансформира в платформа, която се преценява с пазарните правила и европейските и интернационалните условия ".
При новината за италианските планове Брюксел ги осъди, определяйки Китай като "икономически съперник, преследващ водачество в технологиите, и систематичен съперник, поощряващ различни модели на ръководство ".
Мисията на Китай в съюза отговори с думите, че "сътрудничеството сред Китай и Европейски Съюз, което е взаимноизгодно, служи на ползите и на двете страни ".
Много по-остра реакция пристигна от Рим, откъдето оповестиха, че "германското двуличие е безгранично ". Германският град Дуйсбург е в действителност крайната точка на железопътната секция на китайския мегапроект, германците са разрешили на Китай да налее милиарди в националната им инфраструктура, а в този момент подвигат звук за нашето присъединяване в "Един пояс, веднъж ", посочи заместник-министър от ръководещото Движение "Пет звезди ".
Действително, повече от 25 китайски товарни влака за Западна Европа минават всяка седмица през немския град, където се срещат реките Рейн и Рур и където е едно от най-големите речни пристанища в света. Китайските вложения през последните години са основни за обновяването на комплекса, който през 90-те години претърпява крах.
В Рим обаче също се чуха гласове, подсказващи, че и на Апенините няма единогласие по въпроса. Например заместник-министърът на външните работи и интернационалното съдействие Гулиелмо Пики напряко съобщи, че страната му не трябва да подписва документа.
Сигналите, че Италия може да се откаже от проекта поради американските рецензии, провокираха раздразнението на Китай. Външният министър Ван И реагира с изказването, че "Италия е самостоятелна страна " и че Китай й се доверява, че тя ще се придържа към решението, което е взела независимо.
Обяснението за острата реакция на Ван И, както и за паниките на множеството западни страни от китайската самодейност, е в нейния изключително упорит мащаб. Пекин възнамерява да даде подтик на търговията и да подтиква икономическия напредък в Азия и Африка - само че освен в тях, посредством създаване на солидна инфраструктура, свързваща страни от всички краища на планетата. В Пакистан да вземем за пример Пекин към този момент е вложил 60 милиарда $ за включването му в плана. Макар че тези пари са вложени основно в инфраструктура, те доведоха до определяне на извънредно топли политически връзки сред Пекин и Исламабад, който в продължение на доста години беше основен районен съдружник на Съединените щати, само че връзките им от ден на ден охладняват.
Една от аргументите, заради които Вашингтон следи с такова неодобрение доближаването сред Рим и Пекин, е и желанието на американския президент Доналд Тръмп да откри здрави връзки с популисткото италианско държавно управление. Италианският министър председател Джузепе Конте, който през 2018-а се срещна няколко пъти с Тръмп, в това число и като негов посетител в Белия дом, беше възприеман от доста наблюдаващи като най-важния съдружник на американския президент в Западна Европа на фона на охладнелите връзки сред Вашингтон, от една страна, и Берлин, Париж и Брюксел, от друга. През 2018-а Тръмп даже разгласи Конте за "наистина популярен вид ", от който чака "да свърши огромна работа " за италианския народ. И тази политическа непосредственост, наподобява, не почиваше единствено на персонална благосклонност, а и на сходства в политическите им позиции по основни въпроси като отношението към имиграцията, Русия и Брюксел.
Макар че екипът на Тръмп има специфична причина да бъде неудовлетворен от Рим, недоволството от включването му в "Един пояс, веднъж " е всеобщо във Вашингтон и обгръща и двете партии - Републиканската и Демократическата, която особено е изключително разтревожена от възходящото интернационално въздействие на Китай още от времето на прословутото "обръщане на изток " на някогашния президент Барак Обама.
Както и да бъде видяно, присъединението на Италия към китайската самодейност е огромен пробив за Пекин и сериозен удар по престижа на Вашингтон и Брюксел.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ