(Alexander the Great, detail from Alexander and Porus, painting by

(Alexander the Great, detail from Alexander and Porus, painting by Charles Le Brun, 17th century; in the Louvre, Paris)

♥ Срещата на Александър Македонски с индийските философи-аскети

…Александър се насочи към оксидраките, не тъй като бяха войнствени. Беше чул, че тия гимнософисти (название, с което гърците означавали индийските философи-аскети) обитават в елементарни къщурки и пещери. Те му написаха писмо: „ Ние брахманите гимнософисти пишем на индивида Александър. Ако идеш при нас с война, никаква изгода не ще имаш, защото няма какво да ни вземеш. Ако пък искаш това, което имаме, не е нужно да воюваш, защото воюването е твоя работа, а нашата е да постъпваме умно. “

Александър прочете писмото и се насочи към тях с мир. И видя, че всички са без одеяние.

Тогава запита: „ Нямате ли гробове? “ Те рекоха: „ Мястото, дето живеем, то ни е гроб. “ Обърна се към един от тях и рече: „ Кои са повече, живите или мъртвите? “ Той рече: „ Мъртвите са повече, в случай че не броиш тия, които още не са се появили. “ Постави въпрос и на различен: „ Кое е по-силно: животът или гибелта? “ Той рече: „ Животът — тъй като на изгрев-слънцето грее с по-силни лъчи, а на залез отслабва. “ Запита още веднъж различен: „ Кое е повече, земята или морето? “ Той отговори: „ Земята — защото и морето е върху земя. “ И идващия запита: „ Кое животно е по-хитро от всички други? “ Той рече: „ Човекът “… Рече на различен: „ Кого не можем да измамим, ами постоянно му споделяме истината? “ — „ Бога — защото не можем да измамим тоя, който знае всичко. “ Обърна се към различен: „ Кое е станало по-напред, нощта или денят? “ Той рече: „ Нощта — защото това, което е заченато в мрака, нараства и след това от утробата детето излиза на светлина. “ Рече на различен: „ Коя страна е по-добра, дясната или лявата? “ Той рече: „ Лявата — защото и самото слънце се подвига от ляво и се движи към дясната част на небето. И първо на лявата гръд майката кърми своето чадо, след това на дясната. “ Подир това ги попита Александър: „ Имате ли цар? “ Те рекоха: „ Да, имаме човек, който ви води. “ Той рече: „ Искам да го приветствувам. “ Показаха му Дандимис, който лежеше върху земята. Бяха му постлали листа и клончета и бяха сложили до него смокини и други зрели плодове. Като го видя, Александър го приветствува и той му рече: „ Бъди здрав! “ Но не се подвигна, нито го уважи като цар. Запита го Александър дали имат имущество и той рече: „ Имущество са ни плодните дървета, светлината, слънцето и луната, роякът на звездите, струенето на въздуха, водата. Когато сме гладни, отиваме при гъстокосите дървета и ядем плодовете им… и когато сме жадни, отиваме при реката, пием вода и сме доволни… “ 

Като чу това, Александър им рече: „ Поискайте от мене, каквото желаете и ще ви го дам. “ Те всички извикаха: „ Дай ни величие. “ А Александър рече: „ Това не ми е допустимо, защото и аз съм смъртен. “ Те рекоха: „ Щом си смъртен, за какво воюваш толкоз доста? За да вдигнеш всичко? Но къде ще го отнесеш? Нали и ти би трябвало да го оставиш на собствен ред на други? “ Александър рече: „ Така е наредило провидението горе. Ние сме негови прислужници и вършим всичко по негова наредба. Не се движи морето, в случай че не духа вятър, и не се люлеят дърветата, в случай че не ги огъва полъх. И не действува човек, в случай че не е провидено горе. И аз желая да престана да водя война, само че не ме оставя господарят на моя разум. Защото, в случай че всички бяхме на идентичен разум, светът щеше да застине в безучастие. Нямаше да се движи морето и земята щеше да стои необработвана, нямаше да се честват сватби и да се зачеват деца. По време на войните, дето водих, какъв брой хора изгубиха имуществото си. Но в подмяна на това други се облагодетелствуваха от непознатото. Всеки може да вземе всичко, само че също и да го отстъпи другиму. Затова в действителност никой нищо не има. “

Това рече Александър и докара на Дандимис пари, одежди, вино и елей. „ Вземи това, пророче, да си спомняш за мене. “ Дандимис се засмя и му рече: „ Безполезни са за нас тия неща. Но с цел да не излезем надменни, ще вземем от тебе елея. “ Натрупа купчина клони, възпламени огън и изсипа пред очите на Александър елея в огъня.

Избрано от „ Животът на Александър Македонски “, Псевдо-Калистен, ДИ „ Народна просвета “
Изображение: Битката при Иса (detail), House of the Faun, Помпей, bg.wikipedia.org