Долгополов: През март Киев беше пуст, вече градът отново живее
Александър Долгополов е някогашен професионален тенисист от Украйна, победител в четири шампионата на АТР. В самото начало на съветската инвазия Долгополов се намира в чужбина, само че се завръща в Украйна и се причислява към редиците на въоръжените сили на Украйна. Сега той служи във въздушното разузнаване и работи с дронове.
„ Медуза “ беседва с Долгополов за борбите на фронтовата линия и упованията за 2023 година:
След приключването на тенис кариерата ми (през 2018 година бел. ред.) се любувах на живота. Отдавна развъртвам бизнес за дизайн и отдаване чартърен на недвижими парцели. Почивах си, ходех на фитнес, занимавах се с бокс. След [руската анексия на] Крим и началото на Донбас мислех, че теоретично войната е допустима. Но не чаках даизбухне същинска класическа война.
През февруари [2022] бях в Турция, където откарах майка ми и сестра ми на отмора. Точно там ме завари войната. Когато тя стартира, спряхме да спим – няколко дни спях по един час дневно. Гледахме новините, беше нервно, доста страсти. Минаха няколко дни, излязох от шока, суматохата утихна малко. Реших, че би трябвало да се върна и да оказвам помощ. Вече стана ясно по какъв начин наподобява всичко.
Още в Турция открих най-близкото стрелбище и започнах да се образовам по какъв начин да служа си с оръжие. Имах шанс, че един от инструктурите беше от специфичните елементи на Турция – той знаеше какво ще ми потрябва в краен случай. Самият аз не знаех какво тъкмо следва по-нататък. Можеше да се върна и да би трябвало да се удрям незабавно. Обучавах се една седмица, а в средата на март се причислих към други момчета, които възнамеряваха да се върнат в Украйна, и отпътувах.
Там продължих да упражнявам, към този момент с нашите военни. Когато те имаха учения, от време на време успявах да се причисля [към тях]. Когато това не беше допустимо, се усъвършенствах самичък – на полигоните и стрелбищата.
Семейството ми се върна [в Украйна] по-късно от мен, а татко ми [през цялото това време] беше в Киев. Когато майка ми и сестра ми се върнаха, към този момент беше безвредно на земята в Киев – летяха единствено ракети. А това, по принцип, към момента се случва.
Спомням си, че в средата на март Киев беше запустял, съвсем нямаше хора. Нещо гърмеше от самото начало. Чуваха се гърмежи в покрайнините на Киев, а в самия Киев – на всички места опустошения. Някъде нещо летеше. Но спрямо Мариупол, градът остана цялостен. През лятото хората започнаха да се връщат, в този момент тук са към 70 % от нормалното население. Вече има тапи и се вижда, че градът живее.
