Ал-Анон е група от близки и роднини на алкохолици, които

Ал-Анон е група от близки и родственици на алкохолици, които споделят своите опит, мощ и вяра, с цел да си оказват помощ. Те имат вяра, че алкохолизмът е фамилна болест. Ал-Анон има една единствена цел: да оказва помощ на фамилиите на подвластните от алкохола. Правят го, като практикуват дванадесетте стъпки (заимствани от Анонимни Алкохолици). Оказват морална разтуха на фамилиите на подвластните. Представяме ви един от базисните текстове на общността, постулатите в него са подобаваща основа за духовно развиване освен на околните на подвластните.
Аз съм човешко създание. Аз имам личен живот и имам право да изпитвам всевъзможни усеща, стига те да са в здравословни измерения. Ще се вардя от еуфорията.
Аз съм човек и имам право да бъркам. Няма да се опасявам да бъркам. Аз нося отговорност за моите неточности и няма да одобрявам рецензии от другите. Няма да се осъждам и/или отчайвам поради грешките си. Всяко ново начинание и смяна е път към израстване. Ще приема корекциите на новите си неточности като средство за израстване. 
Няма да се усещам отговорен. Вината е отрова за мен!
Няма да пострадвам поради дейностите и реакциите на другите хора.
Ще пребивавам, няма да оставам жив.
Имам право да изричам мнението си, каквото и да е то: Да споделям „ Да ", „ Не ", " Не знам ", „ Безразлично ми е ". 
Няма да се опасявам да споделям мнението си и по какъв начин се усещам. 
Няма да се съгласявам с всичко, единствено тъй като ще се харесам на някого. А единствено ще одобрявам неговата позиция. Приемането е основата, да преодолея това, с което не съм склонен.
Няма да подценявам моите потребности,  стремежи и проекти. Те са толкоз значими, колкото и на другите. Аз не съм жертва.
Няма да позволявам някой да ми вменява възприятие за виновност, да ме унижава или да се държи неприлично с мен, даже и любим  човек от фамилията. Винаги ще имам куража да напусна мястото, обстановката, индивида.
Аз ще конфронтирам, когато някой навлиза в персоналните ми граници.
Ще се опитам да не манипулирам обстановките и живота на другите, като се извинявам, че се грижа за тях.
Няма да върша за другите това, което те могат да създадат за себе си.
Не съм виновен за решенията, държанието и заболяването на някой различен.
Искам да имам персонално прочувствено пространство и граници. Аз, също няма да престъпвам непознатите граници.
Ще живея  всеки ден „ тук и в този момент ". Няма да насилям нещата.
Няма да слугувам да идоли и престижи. Ще пренебрегвам неприемливите неща. Няма да ги трансформирам.
Аз се трансформирам и развъртвам всеки ден.
Ще се науча да се гордея със себе си, с достиженията си, с тялото си с това, което съм и до там до където съм стигнал в израстването си
Имам право постоянно да се веселя на всичко красиво в моя живот, и то без даже да съм го заслужил. Няма да слугувам на суеверия, че в случай че се веселя и споделя тази наслада, ще ми бъде отнета.
Ще се грижа за себе си – за физическото, прочувственото и духовното си здраве.  Няма да позволи събитията да спънат този развой.
Имам право да имам условия, това не ме прави егоцентрик. Ще се грижа за себе си, само че ще се вардя от егоцентризъм.
Ще се вардя от старите си разрушаващи мисли и модели на държание. Не мога да трансформира събитията. Мога да трансформира обаче моята позиция и държание в събитията.
Имам право да се отдалеча (дори да напусна), хора, места, условия, които ми работят отрицателно. Ще контактувам повече с хора и места, които могат да допринесат да реализира по-добър живот.
Ще бъда почтен. Имам право да бъда самия себе си – когато ми се плаче ще рева, когато желая да се дръзвам ще се дръзвам. Когато имам ексцентрично държание не съм длъжен да се извинявам за него.
Имам право да се поверявам на възприятията си, личната си преценка, шестото си възприятие, интуицията и на моите догатки, тъй като имам вяра, че те са плод от упътванията на Висшата ми Сила.