Ако вярвате, че Земята е кръгла – каквато тя е

Ако вярвате, че Земята е кръгла – каквато тя е – може също по този начин да приемете, че има циклични процеси на тази планета, безкрайни заобиколни способи, по които всички форми на живот са взаимосвързани, които към момента се опитваме да разберем в световен мащаб. Обилните превалявания в Калифорния, да вземем за пример, въздействат върху потока на хранителни субстанции през ландшафта, което оказва въздействие върху изобилието и действието на морския и сухоземен живот, което пък може да промени риболова и производството на култури, а това може да повлияе на разнообразието и наличността на храна в цялата страна, което от своя страна визира човешкото здраве, а това въздейства на работата ни, с цел да защитим достъпа до питателните субстанции, от които се нуждаем, с цел да живеем…

Дори климатът се трансформира с течение на времето в естествени цикли, като вулканична активност и неестествени цикли, най-вече изгарянето от хората на изкопаеми горива, които се носят към повърхността на тази сфера, на която живеем. Позовавайки се на една от нашите най-широко приети връзки с други форми на живот на тази планета – че доста растения, които ядем, изискват опрашване от животни – откъс, постоянно приписван на Алберт Айнщайн, гласи нещо сходно: „ Ако пчелите изчезнат, хората ще имат единствено четири години живот. “ Дали в действителност го е споделил, може в никакъв случай да не се разбере.

Надяваме се, че в никакъв случай няма да бъде тествано дали е правилно, макар че възходящите доказателства сочат, че вършим всичко допустимо: човешката активност е обвързвана със 76% спад в биомасата на летящите инсекти през последните десетилетия и се чака 40% от типовете инсекти да бъдат изправени пред риск от изгубване в годините напред. С всичко, което в този момент знаем за циклите, можем да чакаме, че намаляването на опрашителите ще докара до понижаване на наличността на храна, което ще понижи човешкото здраве и продължителността на живота. Учените са свързвали тези обособени точки преди. Но ново изследване докара тази мрежа от истини до цялостен кръг в световен мащаб.

Често здравословния метод на живот се свежда до това да се уверите, че получавате задоволително основни хранителни субстанции, намиращи се в пресните храни, неналичието на които може да аргументи освен скорбут, класическата чума на моряците, които са прекомерно дълго в морето, само че и по-модерното хранене, обвързвано със сърдечносъдови болести, инсулт, диабет и доста типове рак. Сърдечни болести, рак, инсулт и диабет са четири от осемте водещи аргументи за гибел в Съединените щати, съгласно Центъра за надзор на болесттите на Съединени американски щати, което допуска, че нашият софтуерен тип може да се оправя по-добре просто с същинска храна.

Но съществуването на тези храни в килера зависи от освен това от намирането на време за извършване на покупки. Глобалната селскостопанска стопанска система е огромна машина с доста зъбни колела, които се въртят и задържат въз основа на фактори като изменение на климата, суша, химическо замърсяване, превоз, трудови практики и липса на опрашители.

В изследователска публикация, оповестена предишния месец в списанието Environmental Health Perspectives, учените комбинираха доста от тези зъбни колела в един разбор и заключиха, че неналичието на диви опрашители, обикалящи плодовете, зеленчуците и ядковите култури, е довела до лимитирана районна наличност на питателни храни и преждевременната гибел на сред 86 000 и 691 000 души по света. Много от тях евентуално са по-бедни поданици на по-богати народи, където понижената наличност на здравословни храни, импортирани от далечни райони, ще направи пресните храни по-малко налични.

Работниците в региона на климата и земеделието: изменението на климата може да увеличи цените на продуктите, забавяйки битката за правдивост в храните „ Лекарите и експертите в региона на публичното опазване на здравето по целия свят стартират да осъзнават, че ръцете ни са вързани “, сподели Самуел Майерс, откривател, фокусиран върху планетарното здраве в Центъра за околна среда на Харвардския университет и старши създател на отчета.

„ Ние не можем да вършим дейно работата си, като опазваме човешкото здраве в бъдеще, до момента в който животоподдържащите системи, от които всички ние подвластен, се разпадат под тежестта на нашия екологичен отпечатък. “ Учените се задълбочиха, с цел да изчислят, че сред 37 000 и 305 000 души умират неестествено прибързано заради липса на консумация на плодове, сред 21 000 и 151 000 души страдат от съдбовни здравословни болести, свързани с непълен достъп до ядки, и сред 31 000 и 251 000 живота са прекратени всяка година от незадоволително ястие на зеленчуци. (Чувствайте се свободни да споделите тази хапка с децата на вечеря довечера.)

Ако това звучи като огромни числени диапазони, те са. Посоченият „ поверителен период “, както се назовава тяхното предстоящо разпространяване на броя на смъртните случаи, е предстояща мярка за научна неустановеност, която е резултат от опита да се моделира нещо толкоз комплицирано, незадоволително проучено и взаимосвързано като въздействието на опрашителите върху нашето здраве. Научното моделиране също се случва в цикъл.

Изследователите започнаха с оценки на добивите на култури, основани на данни от световна мрежа от ферми, сподели Матю Смит, академик по опазване на здравето на околната среда в Харвард, който беше първият създател на проучването. След това те взеха поради разликата сред това, което се отглежда сега, и какъв брой повече плодове, зеленчуци и ядки биха могли да бъдат създадени, в случай че имаше задоволително опрашители. Техният отговор на този въпрос е 25%, което значи, че една четвърт от евентуалните плодове, зеленчуци и ядки не съумяват да се материализират заради несъответстващо опрашване.

Смит сподели, че те са „ преодолели тази празнота “, като са пресметнали по какъв начин производството на храни във всяка страна би било друго в един свят, богат на опрашители. „ И тъкмо тогава се задейства моделът на икономическа търговия “, сподели Смит. „ Ако всяка страна създава някакво в допълнение количество храна, по какъв начин реагира светът на тази смяна в производството? Може да изнасят доста повече от тази храна или може би ще имате задоволително консуматори в страната, тъй че хората да я ядат в страната. Това са всички тези световни стопански сили, които ръководят кой ще яде тази храна. “

И най-после, учените са употребявали данни за районната периодичност на характерни болести, с цел да видят по какъв начин измененията в потреблението на плодове, зеленчуци и ядки могат да се трансфорат в разнообразни здравни резултати. След това се връщат първоначално и трансформират модела още няколко пъти, като уточняват статистическите модели въз основа на тяхното схващане за тези комплицирани системи. Това, което ги кара да се усещат удобно с резултатите от доста пластове на моделиране, споделя Майърс, е, че всяка от оценките, които свързват, е сносно открита сама по себе си и разликата от 25% опрашител е изчислена от емпирични наблюдения, произлизащи от мрежа от към 300 ферми на четири континента.

„ Насекомите и другите животни (като опрашители) са виновни за по-голямата част от калориите в нашата диета и даже за по-голям брой хранителни субстанции “, сподели той. „ Никой не е съумял да свърже точките сред намаляващите популации на опрашители и последствията за човешкото здраве. И по този начин, това е типът работа, която обичам да правя: съчетаване на схващане в разнообразни дисциплини, с цел да се стигне до различаване на смисъла на една естествена система за здраве и благоденствие. “

Това, което изследването от Харвард не съумя да включи в своето моделиране върху опрашителите и храненето, беше хранителното здраве на самите пчели. „ Пчелите се нуждаят от избрани хранителни субстанции по друго време и това, с което вземат решение да се хранят в даден ден, зависи от това, от което имат вяра, че имат потребност “, сподели Ник Айвърс, докторант по интегративна биология в Тексаския университет, Остин. „ Има съществени липиди, протеини, въглехидрати, от които се нуждаят, с цел да оцелеят. “ Айвърс разгласява публикация тази седмица в списание Science of the Total Environment, която споделя резултатите от своето изследване за това по какъв начин податливостта на земните пчели към паразити е обвързвана с ландшафтни особености като планини и океани, които прекъсват полетите за търсене на храна и разпространяването на генетичната колебливост.

„ Генетиката и податливостта към паразити са в действителност тясно свързани “, сподели той. „ Колкото повече генетично многообразие има субект или популация, толкоз по-малко паразити ще намерите в тази популация. “ Един град да вземем за пример, който е по-труден за пчелите да се движат, с цел да намерят подобаващия тип флорални запаси, слага по-голям физиологичен стрес върху пчелата, търсеща храна. Както при недохранените хора, това ограничаване прави имунната система на пчелите по-малко способна да се бори с патогените, които могат да срещнат, до момента в който посещават цветя, допрени преди този момент от инфектирани пчели.

Но има естествена противоотрова, в случай че пчелите имат достъп до нея. През 2018 година друга група откриватели откриха, че слънчогледовият прашец наподобява има здравна стойност за пчелите. Земните пчели и медоносните пчели с съответен достъп до почистващ слънчогледов прашец са съумели да управляват своите патогенни натоварвания, заключават откривателите, главно като ги изхвърлят.

Връзката сред това по какъв начин битката на пчелите с паразити и патогени визира способността им да опрашват не е добре разбрана, сподели Айвърс. Но от тази сбирка от скорошни изследвания излиза наяве, че пейзаж, който не поддържа храненето на пчелите, може да се трансформира спираловидно в една планетарна система от недохранени хора.

„ Знаем, че патогените могат да трансформират държанието на пчелите при търсене на храна и това може да докара до някои резултати върху храната, която ни е разполагаем за ястие “, сподели той. „ Мисля, че по-големият проблем е, че имаме големи аграрни екосистеми с доста малко естествено покритие в околната среда, тъй че пчелите са принудени да гнездят и да се хранят единствено при тези култури, които не постоянно са подобаващи за тях и няма да обезпечат добре завършеното хранене, от което се нуждаят, с цел да се борят със заканите, да поддържат метаболизма си и да се възпроизвеждат. “

Един лъч вяра, който наднича през дъждовните облаци, блъскащи западното крайбрежие в последно време, е, че паразитите в действителност могат да бъдат отмити от цветята от добра стихия. Но защото климатът се затопля и изостря рекордната суша, патогените може да станат по-трудни за отбягване на пчелите, търсещи храна.

„ Валежите несъмнено ще се трансформират с изменението на климата и ще забележим все по-големи и по-големи вариации в паразитизма вследствие на това “, сподели Айвърс. А за по-голямата част от типовете пчели — разнообразни по своя размер, форма, цветове и държание при опрашване — които прекарват зимата, развивайки се от яйца до възрастни в подземни гнезда, наводняването съставлява напълно ново предизвикателство. „ Цветята несъмнено се измиват в Калифорния сега, тъй че предаването евентуално е ниско “, сподели Айвърс. „ Повече се безпокоя за всичките 80% пчелни типове, които гнездят в земята, тъй като всъщност те също се отмиват. С количеството дъжд, което получаваме, бих очаквал да видя по-малко пчели напролет. “

За благополучие, до момента в който Калифорния може да няма огромни благоприятни условия да употребява казуса си с наводненията, с цел да реши казуса със сушата, тези, които схващат природата като работеща в поредност от взаимосвързани цикли, могат да стартират да работят върху решаването на проблемите с храненето на пчелите и паразитите, с цел да поддържат селскостопанския цикъл, който доставя плодове, зеленчуци и ядки в такт. За да помогне на пчелите да задоволят своите хранителни потребности, тъй че вие ​​да можете да задоволите вашите, Смит предлага да създадете среда за опрашители посредством засаждане на цветя в празни пространства, които няма да бъдат обработвани, където пчелите могат да се хранят и да гнездят необезпокоявани.

Поддържането на някои пейзажи в дивата природа спомага за насърчаването на здрави пчелни популации в близките региони. Ограничаването на използването на пестициди, изключително на неоникотиноиди, за които е известно, че убиват и дезориентират пчелите, ще защищити естествения естествен цикъл с присъединяване на пчелите. И планирането на многообразие от цветя, тъй че нещо постоянно да цъфти наоколо, оказва помощ на пчелите да оцелеят при пропуски в наличността на цветя. Слънчогледите, означи Айвърс, постоянно са добър избор.