Директно от зала „България“ – Радиосимфониците възпяват морето с музика от Менделсон, Елгар, Блох и Бридж
Ако това лято не сте се наситили на морето и копнеете за още един допир с него, можете да го сторите благодарение на музиката! В петък вечер (22 октомври) радиосимфониците ви оферират специфичен взор към морската простор, сбъднат благодарение на композитори от 19-и и 20-и век. Ще прозвучат увертюрата „ Спокойно море и щастливо корабоплаване “ на Феликс Менделсон-Бартолди, вокалният цикъл на Едуард Елгар „ Морски картини “ – за глас и оркестър, „ Поеми за морето “ на Ернст Блох и сюитата за оркестър „ Морето “ от Франк Бридж. На диригентския пулт за първи път ще застане Здравко Лазаров, а солист в творбата на Едуард Елгар ще бъде мецоспраното Виолета Радомирска.
Над своята втора програмна концертна интродукция – „ Спокойно море и щастливо корабоплаване “ – Менделсон работи през лятото на 1828 година. Творбата се ражда в тишината на бащиния му дом в покрайнините на Берлин, където две години преди този момент е написана и увертюрата по пиесата на Шекспир „ Сън в лятна нощ “, сложила началото на новия род – концертна интродукция. Този път източник на ентусиазъм е поезията на огромния немски публицист, стихотворец и драматург Йохан Волфганг декор Гьоте. За стратегия на увертюрата Менделсон употребява две независими, само че допълващи се стихотворения – „ Морско успокоение “ и „ Щастливо корабоплаване “, въодушевили преди него и Бетовен за основаване на неголяма кантата през 1815 година. Първоначално творбата се назовава „ Оркестрова пиеса по две стихотворения на Гьоте “. Менделсон не се стреми да следва строго поетическата стратегия – вместо да обрисува „ ужаса на мъртвата тишина “ и паниката на кормчията, безпомощен да води кораба, той предава усещанията от съзерцаването на спящото и безметежно море.
Първото обществено осъществяване на „ Спокойно море и щастливо корабоплаване “ е на 1 декември 1832 година в Берлин, под диригентството на създателя. Година и половина по-късно, през февруари-април 1834 – музиката е модифицирана (което е типично за взискателния към себе си композитор) и през 1835 е издадена като „ Трета концертна интродукция “, опус 27. С тази дефинитивна редакция е открит концертът на 4 октомври същата година, на който Менделсон за първи път дирижира популярния оркестър „ Гевандхауз “. По спомените на композитора, творбата е изсвирена с обич и чута с огромно внимание, „ В залата и измежду оркестъра цареше такава тишина, че можеше да бъде чут и най-малкият тон “ – написа Менделсон.
„ Морски картини “, опус 27 е песенен цикъл на сър Едуард Елгар. Той включва, пет песни, написани върху стихове на разнообразни поети:•Песен на морския сън (по стихове на Роден Ноел)
•В Рая (Капри) – по стихове на Каролин Алис Елгар, брачната половинка на композитора
•Утрото на Сабат край морето – по стихове на Елизабет Барет Браунинг
•Там, където лежат коралите – по Ричард Гарнет
•Плувецът – по Адам Линдзи Гордън
Първоначално „ Морски картини “ са умислен за контраалт и оркестър, само че има и обособена версия за пиано, постоянно изпълнявана от самия създател. Цикълът е желан от редица месо-сопрани. В петък вечер ще го чуем в интерпретацията на Виолета Радомирска.
Тричастният цикъл на Ернст Блох „ Поеми за морето “ (1922-1923) е основан по времето, когато композиторът е шеф на Института по музика в Кливлънд. Написан в началото за пиано, след една година цикълът е и оркестриран. Както замисълът, по този начин и названията на частите му („ Вълни “, „ Песен “, „ На море “) вършат отпратка към трите симфонични ескиза „ Морето “ на Дебюси А доста от присъщите ориенталски черти в музиката на Блох припомнят съветския „ музикален Изток “ – изключително „ Шехерезада “ на Римски-Корсаков. Ръкописът на творбата включва епиграф от Уолт Уитман, в който пулсират силата и пристрастеността на морските талази, разбиващи се с тътнеж върху пясъчния бряг, гневните пориви на океанските стихии, разкъсващите се платна на смелите бригантини и шепотът напразно в короните на могъщите борове. В музиката, написана с изящен импресионистичен обсег, въпреки и условно и с друга активност, са изобразени вълните, вятърът и водните пръски. В междинната мудна част (моментът, когато морето е спокойно) звучи мелодията на ирландска национална ария.
Оркестровата сюита на Франк Бридж „ Морето “, определяна също и като симфонична поема, енаписана през 1910-11 година. Тя съдържа четири елементи: Морски пейзаж (Allegro ben moderato), Морска пяна (Allegro vivo), Лунна светлина (Adagio non troppo) и Буря ( Allegro energico – Allegro moderato e largamente).
Бридж приключва работата си над творбата през юли 1911 година, по времето, когато е в крайбрежното градче Истборн, Графство Източен Съсекс. Това е същото място, където пет години по-рано Клод Дебюси приключва своите лични музикални мемоари за морето – симфоничната поема „ Морето “, написана през 1905 година. Самият Бридж умира във Фристон, близо до Истборн, 30 години след основаване на сюитата си – през 1941 година.
„ Морето “ е изпълнено за първи път на 24 септември 1912 година, на един от Proms концертите в Лондон. Начело на оркестъра „ New Queen`s Hall “ застава диригентът сър Хенри Ууд. След първата международна война, към този момент под диригентството на създателя, творбата е изпълнена премиерно и от оркестрите на Кливлънд, Детройт и Бостън. Франк Бридж реализира също и запис на сюитата.
Здравко Лазаров е роден през 1981 в Стара Загора. С диригентство стартира да се занимава още в музикалното учебно заведение, въодушевен от един от учителите си – изявения български композитор Петър Петров. В идващите години продължава образованието си при проф. Вирджиния Атанасова в НМА „ Панчо Владигеров “ (София) и проф. Георги Димитров в АМТИИ (Пловдив). Участва в интернационалните майсторски класове и специализации на известни диригенти и сформира: проф. Ервин Ортнер и „ Arnold Schoenberg Chor “ – Виена, проф. Ерик Ериксон и „ Eric Ericson Chamber Choir “ – Швеция; Камерен Ансамбъл „ Ars Nova “ – Копенхаген, Дания; Андро Парот и „ Helsingborg Symphony Orchestra “ – Хелзинборг, Швеция. През годините работи като пианист и диригент с разнообразни сформира, измежду които Академичен хор „ Ангел Манолов “, Софийски камерен хор „ Васил Арнаудов “, Фолклорен хор „ Елица “, хормайстор е в ОФД Пловдив, възобновява Студентския хор и оркестър на СУ „ Св. Климент Охридски “ по покана на университета, гостува като диригент на Разградската филхармония, работи като диригент на оперните оркестри в Мерсин и Стара Загора. От няколко години е основен диригент на Истанбулската държавна опера.
Първите певчески изяви на Виолета Радомирска са в състава на Детския радиохор. Възпитаник е на Държавната музикална Академия, след това специализира при Александрина Милчева. В интервала 1999-2001 Радомирска е член на интернационалното оперно студио в Цюрих. През 2002 получава премията „ Le Prix Europeen d’encouragement “ от Европейската фондация за просвета, която годишно награждава 10 отличили се млади музиканти от цяла Европа. Участва в продукциите „ Саломе “, „ Ернани “, „ Риголето “ и „ Хубавата Елена “ на сцената на Цюрихската опера. Като член на операта в Люцерн (2002-2006) взе участие в „ Кармен “, „ Вълшебната флейта “, „ Армида “, „ Дидона и Еней “ и „ Прилепът “. Пее под диригентството на Николаус Арнонкур, Нело Санти, Валери Гергиев, Марчело Виоти, Уилям Кристи. В Милано през 2002 с оркестъра на RAI под диригентството на Арнолд Босман взе участие в „ Стабат Матер “ на Шимановски. От 2004 е част от трупата на Операта в Бил, Щвейцария, където извършва голям брой централни мецосопранови функции. През 2012 взе участие в записването на диск на операта „ Любопитни дами “ (Le donne Curiose) на Ермано Волф Ферари с Радиооркестъра на Мюнхен. През идващите две години е в състава на Вердиевия Реквием на сцената на KKL Люцерн и в Аахен. Изпълнява основната роля в „ Ариоданте “ от Хендел и в „ Севилският бръснар “ на Росини; пее в „ Стабат Матер “ на Перголези. От 2014 като актьор на свободна процедура взе участие в редица концерти и постановки, измежду които „ Въоръженият човек “ и „ Стабат Матер “ на Карл Дженкинс, „ Реквием “ от Моцарт, „ Стабат матер “ на Росини, Перголези и Дворжак, „ Кармен “, „ Евгений Онегин “, „ Парижки живот “, редица барокови творби. Пее в „ Силата на ориста ” в Пловдив, „ Кармен “ на Бизе и „ Реквием “ на Верди в Софийската опера; „ Парижки живот “ на Офенбах в Цюрих, изнася концерти в Цюрих, Люцерн, Делемон (Швейцария). През сезон 2018-2019 дебютира в Миланската канара в „ Електра “ на Рихард Щраус.
Концертът се излъчва непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “.
Снимки: sofiaphilharmonic.com, Здравко Лазаров / ФС
Над своята втора програмна концертна интродукция – „ Спокойно море и щастливо корабоплаване “ – Менделсон работи през лятото на 1828 година. Творбата се ражда в тишината на бащиния му дом в покрайнините на Берлин, където две години преди този момент е написана и увертюрата по пиесата на Шекспир „ Сън в лятна нощ “, сложила началото на новия род – концертна интродукция. Този път източник на ентусиазъм е поезията на огромния немски публицист, стихотворец и драматург Йохан Волфганг декор Гьоте. За стратегия на увертюрата Менделсон употребява две независими, само че допълващи се стихотворения – „ Морско успокоение “ и „ Щастливо корабоплаване “, въодушевили преди него и Бетовен за основаване на неголяма кантата през 1815 година. Първоначално творбата се назовава „ Оркестрова пиеса по две стихотворения на Гьоте “. Менделсон не се стреми да следва строго поетическата стратегия – вместо да обрисува „ ужаса на мъртвата тишина “ и паниката на кормчията, безпомощен да води кораба, той предава усещанията от съзерцаването на спящото и безметежно море. Първото обществено осъществяване на „ Спокойно море и щастливо корабоплаване “ е на 1 декември 1832 година в Берлин, под диригентството на създателя. Година и половина по-късно, през февруари-април 1834 – музиката е модифицирана (което е типично за взискателния към себе си композитор) и през 1835 е издадена като „ Трета концертна интродукция “, опус 27. С тази дефинитивна редакция е открит концертът на 4 октомври същата година, на който Менделсон за първи път дирижира популярния оркестър „ Гевандхауз “. По спомените на композитора, творбата е изсвирена с обич и чута с огромно внимание, „ В залата и измежду оркестъра цареше такава тишина, че можеше да бъде чут и най-малкият тон “ – написа Менделсон.
„ Морски картини “, опус 27 е песенен цикъл на сър Едуард Елгар. Той включва, пет песни, написани върху стихове на разнообразни поети:•Песен на морския сън (по стихове на Роден Ноел)
•В Рая (Капри) – по стихове на Каролин Алис Елгар, брачната половинка на композитора
•Утрото на Сабат край морето – по стихове на Елизабет Барет Браунинг
•Там, където лежат коралите – по Ричард Гарнет
•Плувецът – по Адам Линдзи Гордън
Първоначално „ Морски картини “ са умислен за контраалт и оркестър, само че има и обособена версия за пиано, постоянно изпълнявана от самия създател. Цикълът е желан от редица месо-сопрани. В петък вечер ще го чуем в интерпретацията на Виолета Радомирска.
Тричастният цикъл на Ернст Блох „ Поеми за морето “ (1922-1923) е основан по времето, когато композиторът е шеф на Института по музика в Кливлънд. Написан в началото за пиано, след една година цикълът е и оркестриран. Както замисълът, по този начин и названията на частите му („ Вълни “, „ Песен “, „ На море “) вършат отпратка към трите симфонични ескиза „ Морето “ на Дебюси А доста от присъщите ориенталски черти в музиката на Блох припомнят съветския „ музикален Изток “ – изключително „ Шехерезада “ на Римски-Корсаков. Ръкописът на творбата включва епиграф от Уолт Уитман, в който пулсират силата и пристрастеността на морските талази, разбиващи се с тътнеж върху пясъчния бряг, гневните пориви на океанските стихии, разкъсващите се платна на смелите бригантини и шепотът напразно в короните на могъщите борове. В музиката, написана с изящен импресионистичен обсег, въпреки и условно и с друга активност, са изобразени вълните, вятърът и водните пръски. В междинната мудна част (моментът, когато морето е спокойно) звучи мелодията на ирландска национална ария.
Оркестровата сюита на Франк Бридж „ Морето “, определяна също и като симфонична поема, енаписана през 1910-11 година. Тя съдържа четири елементи: Морски пейзаж (Allegro ben moderato), Морска пяна (Allegro vivo), Лунна светлина (Adagio non troppo) и Буря ( Allegro energico – Allegro moderato e largamente).
Бридж приключва работата си над творбата през юли 1911 година, по времето, когато е в крайбрежното градче Истборн, Графство Източен Съсекс. Това е същото място, където пет години по-рано Клод Дебюси приключва своите лични музикални мемоари за морето – симфоничната поема „ Морето “, написана през 1905 година. Самият Бридж умира във Фристон, близо до Истборн, 30 години след основаване на сюитата си – през 1941 година.
„ Морето “ е изпълнено за първи път на 24 септември 1912 година, на един от Proms концертите в Лондон. Начело на оркестъра „ New Queen`s Hall “ застава диригентът сър Хенри Ууд. След първата международна война, към този момент под диригентството на създателя, творбата е изпълнена премиерно и от оркестрите на Кливлънд, Детройт и Бостън. Франк Бридж реализира също и запис на сюитата.
Здравко Лазаров е роден през 1981 в Стара Загора. С диригентство стартира да се занимава още в музикалното учебно заведение, въодушевен от един от учителите си – изявения български композитор Петър Петров. В идващите години продължава образованието си при проф. Вирджиния Атанасова в НМА „ Панчо Владигеров “ (София) и проф. Георги Димитров в АМТИИ (Пловдив). Участва в интернационалните майсторски класове и специализации на известни диригенти и сформира: проф. Ервин Ортнер и „ Arnold Schoenberg Chor “ – Виена, проф. Ерик Ериксон и „ Eric Ericson Chamber Choir “ – Швеция; Камерен Ансамбъл „ Ars Nova “ – Копенхаген, Дания; Андро Парот и „ Helsingborg Symphony Orchestra “ – Хелзинборг, Швеция. През годините работи като пианист и диригент с разнообразни сформира, измежду които Академичен хор „ Ангел Манолов “, Софийски камерен хор „ Васил Арнаудов “, Фолклорен хор „ Елица “, хормайстор е в ОФД Пловдив, възобновява Студентския хор и оркестър на СУ „ Св. Климент Охридски “ по покана на университета, гостува като диригент на Разградската филхармония, работи като диригент на оперните оркестри в Мерсин и Стара Загора. От няколко години е основен диригент на Истанбулската държавна опера.
Първите певчески изяви на Виолета Радомирска са в състава на Детския радиохор. Възпитаник е на Държавната музикална Академия, след това специализира при Александрина Милчева. В интервала 1999-2001 Радомирска е член на интернационалното оперно студио в Цюрих. През 2002 получава премията „ Le Prix Europeen d’encouragement “ от Европейската фондация за просвета, която годишно награждава 10 отличили се млади музиканти от цяла Европа. Участва в продукциите „ Саломе “, „ Ернани “, „ Риголето “ и „ Хубавата Елена “ на сцената на Цюрихската опера. Като член на операта в Люцерн (2002-2006) взе участие в „ Кармен “, „ Вълшебната флейта “, „ Армида “, „ Дидона и Еней “ и „ Прилепът “. Пее под диригентството на Николаус Арнонкур, Нело Санти, Валери Гергиев, Марчело Виоти, Уилям Кристи. В Милано през 2002 с оркестъра на RAI под диригентството на Арнолд Босман взе участие в „ Стабат Матер “ на Шимановски. От 2004 е част от трупата на Операта в Бил, Щвейцария, където извършва голям брой централни мецосопранови функции. През 2012 взе участие в записването на диск на операта „ Любопитни дами “ (Le donne Curiose) на Ермано Волф Ферари с Радиооркестъра на Мюнхен. През идващите две години е в състава на Вердиевия Реквием на сцената на KKL Люцерн и в Аахен. Изпълнява основната роля в „ Ариоданте “ от Хендел и в „ Севилският бръснар “ на Росини; пее в „ Стабат Матер “ на Перголези. От 2014 като актьор на свободна процедура взе участие в редица концерти и постановки, измежду които „ Въоръженият човек “ и „ Стабат Матер “ на Карл Дженкинс, „ Реквием “ от Моцарт, „ Стабат матер “ на Росини, Перголези и Дворжак, „ Кармен “, „ Евгений Онегин “, „ Парижки живот “, редица барокови творби. Пее в „ Силата на ориста ” в Пловдив, „ Кармен “ на Бизе и „ Реквием “ на Верди в Софийската опера; „ Парижки живот “ на Офенбах в Цюрих, изнася концерти в Цюрих, Люцерн, Делемон (Швейцария). През сезон 2018-2019 дебютира в Миланската канара в „ Електра “ на Рихард Щраус.
Концертът се излъчва непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “.
Снимки: sofiaphilharmonic.com, Здравко Лазаров / ФС
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ