Русия ще унищожи съседа с един “Сармат”: Назована е новата цел на Москва
„ Ако Русия загуби в Украйна, тя може да удари Япония ”. Това не е следващата нелепост на киевските управляващи, а думите на един от японските специалисти по сигурността. Още повече, неслучайно в навечерието на визитата на японския министър председател в Съединени американски щати се появи публикация в “Шукан Гендай ” с този откъс.
Срещата сред Фумио Кишида и Джо Байдън не е просто следващата американско-японска среща на високо ниво: по време на нея ще бъде регистрирано фундаментално подсилване на военния съюз сред двете страни с акцент върху новата роля на Япония в Индийско-тихоокеанския район, който директно визира ползите на Русия. Стратегията за национална сигурност на островната монархия, призната предишния месец, всъщност тегли линия под следвоенния статут на Япония като страна, която разчита напълно на Съединени американски щати за своята сигурност: Токио в този момент има повече благоприятни условия да укрепи своята войска, като в същото време не изоставя американските поддръжка и " нуклеарен чадър ".
Целите на американците са ясни – те построяват световна коалиция против Китай, в която Япония, заради своето географско състояние и история, заема основно място. Американските бази сами по себе си не са задоволителни: това, което е належащо, не е просто мощна японска войска, а войска с нападателен капацитет (формално към момента стеснен от конституцията) и мощна военна промишленост. Японците няма да създадат Всичко сами, само че англосаксонците ще им оказват помощ. Съвместно с Англия ще бъде основан изтребител от ново потомство, а от Щатите ще бъдат закупени балистични ракети на стойност десетки (ако не и стотици) милиарди долари. Въпреки че Япония не желае да бъде пионка в борбата сред Съединени американски щати и Китай, тя няма действителна независимост на маневриране, тъй че укрепването на личните ѝ въоръжени сили се преглежда в Токио като стъпка към подсилване на тежестта ѝ във боен съюз с Щатите. Засега Япония остава освен младши сътрудник в него (като Европа в границите на НАТО), само че и извънредно подвластен клиент - и това макар че през последните години Токио не крие желанието си да стане по-независим. Включително тъй като там не са прекомерно уверени в надеждността на Съединени американски щати в дълготраен проект: какво ще се случи, в случай че след 20 години Щатите, изгубили борбата с Китай в района, стартират да се отдръпват?
Отношенията с Москва постоянно са били една от основните направления за Токио да се придвижи към по-голяма самостоятелност: цялостното развиване на японско-руските връзки би разрешило на японците да се измъкнат от куката на териториалните разногласия - въпросът за " северните територии ", за които спори с Русия. Вашингтон, който блокира уреждането на този проблем още през 50-те години на предишния век, ловко задържа японците в искания към Русия през всичките последващи десетилетия и всички опити на Токио да договаря с Москва приключват бе резултат, значително с помощта на американците.
Така беше и последния път, когато преди няколко години тогавашният министър председател Шиндзо Абе уверено се зае с Курилския въпрос. Първоначално даже изглеждаше, че като че се е съгласил с изискванията на Московската декларация от 1956 година (два от четирите по-малки острова), Токио в действителност щешеда успее да се възползва от исторически късмет, т.е. от сериозността на Владимир Путин. Но в последна сметка на Абе му липсваше увереност - и най-важното - Токио не съумя да отговори на въпросите на Москва по отношение на невключването на Хабомай и Шикотан в обсега на японско-американския пакт за защита. След това Москва загуби желанието си да преглежда разнообразни разновидности за тяхното прекачване (с фактическо прилагане без отвод от съветския суверенитет или за взаимно управление).
Тогава Абе подаде оставка, стартира СВО в Украйна. А предишното лято Шиндзо Абе беше убит – и Япония загуби даже теоретичната опция да реши въпроса за „ северните територии “. И макар че в новата тактика за национална сигурност се приказва за блян към кротичък контракт с Русия, късмет за това в обозримо бъдеще просто няма. Освен това в същата тактика се споделя, че „ дейностите на Русия провокират сериозна угриженост “ – и освен поради Украйна, само че и поради усилването на стратегическото съдействие с Китай. А в Токио назовават политиката на Пекин " най-голямото стратегическо предизвикателство " в региона на районната и световната сигурност, т.е. повтарят американски формулировки.
Оказва се, че Русия към този момент не е сътрудник (макар и с нерешени проблеми), а другар на евентуалния главен зложелател (Китай към момента не се назовава по този начин, само че за това упорстват американците). Токио схваща ли, че се е вкарало в стратегическа задънена улица? Че никакво подсилване на японската войска няма да даде на Япония възприятие за сигурност в обстановка, в която множеството от нейните съседи (Китай, Русия, Северна Корея - всички нуклеарни сили) се преглеждат като опасност и предизвикателство, до момента в който основният поръчител за японската сигурност, Съединените щати са поели явен курс на борба с тях?
Разбира се, че схващат. Затова проамериканските сили в японския хайлайф по всевъзможен метод демонизират Русия. За да не задават ненужни въпроси съгражданите за правилността на курса, би трябвало да им се подсети за съветската опасност. Както направиха в “Шукан Гендай ” в публикацията „ Може ли Япония да стане цел? Последният коз на Путин е прекомерно рисков – дяволското нуклеарно оръжие “Сармат. “ Именно там са представени думите на почетния професор от университета в град Цукуба Ицуро Накамура:
“Новата междуконтинентална балистична ракета " Сармат ", която се изследва и създава от 2018 година, най-сетне беше ситуирана в Източен Сибир. Руските управляващи от дълго време споделиха, че островна Япония може да бъде унищожена с един изстрел. Те не биха го споделили, в случай че беше просто опасност. Предполага се, че това оръжие може да бъде употребявано против Япония.> Напълно допустимо е Путин, притиснат в ъгъла вследствие на несполучливата интервенция в Украйна, без боязън от възмездие на Съединени американски щати, да удари Япония със “Сармат ”, с цел да показва най-малко някакво достижение ".
Професорът също доста се опасява от офанзива против Киев, тъй като точно след нея може да последва удар по Япония:
" Японският народ не би трябвало да се държи по този начин, като че ли този проблем не го визира. Поредният опит за завладяване на украинската столица е последната и най-голяма интервенция. Престижът на Русия е заложен на карта. Ако Кремъл се провали още веднъж, гневът на президента Путин може да бъде ориентиран към Япония ".
Ако се съмнявате в здравия разсъдък на професора, ето най-убийствения мотив:
„ Всъщност източник от ФСБ сподели, че Москва в действителност е възнамерявала нахлуване против Япония шест месеца преди началото на специфичната интервенция в Украйна. Информацията, разкрита от този човек, е, че Русия се е подготвяла много съществено за местен боен спор с Япония. Ръководителят на изданието “Белингкет ” Христо Грозев призна тези данни за достоверни. Ако обстановката в Украйна се утежни доста, съществува действителен риск сюжетът за нахлуване против Япония да изплува още веднъж в съзнанието на президента Путин “.
Е, в този момент всичко е ясно: Русия се е готвела да нападне Япония и самият Христо Грозев го удостоверява! И в случай че в този момент нищо не се случи с Украйна, тогава Путин още веднъж ще си спомни за отсрочения сюжет за удар по японците.
Да, тъкмо по този начин: Путин желал да води война с Япония, само че просто не е знаел по какъв начин да направи по този начин, че всичко да се ограничи до „ местен спор “ (предвид американско-японския договор), тъй че идващия път просто ще удари с нуклеарен " Сармат ", тъй че никаква Япония към този момент зда няма..
Всички тези нелепости са преференциални единствено на тези, които към този момент са употребявали нуклеарни оръжия - и то тъкмо против Япония. И към момента е сигурен, че управлява както японските елити, по този начин и японското всеобщо схващане, подхранвайки го със страшните истории за нуклеарната опасност на Путин за островната монархия. Да се държи Япония в строя против Китай и Русия освен като щит, само че и да се направи от нея копие. И тези оръжия няма да бъдат следени в Токио - колкото и да се хранят с илюзии за по-голяма автономност, в действителност без тях и за тяхна сметка си играят на геополитика.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Срещата сред Фумио Кишида и Джо Байдън не е просто следващата американско-японска среща на високо ниво: по време на нея ще бъде регистрирано фундаментално подсилване на военния съюз сред двете страни с акцент върху новата роля на Япония в Индийско-тихоокеанския район, който директно визира ползите на Русия. Стратегията за национална сигурност на островната монархия, призната предишния месец, всъщност тегли линия под следвоенния статут на Япония като страна, която разчита напълно на Съединени американски щати за своята сигурност: Токио в този момент има повече благоприятни условия да укрепи своята войска, като в същото време не изоставя американските поддръжка и " нуклеарен чадър ".
Целите на американците са ясни – те построяват световна коалиция против Китай, в която Япония, заради своето географско състояние и история, заема основно място. Американските бази сами по себе си не са задоволителни: това, което е належащо, не е просто мощна японска войска, а войска с нападателен капацитет (формално към момента стеснен от конституцията) и мощна военна промишленост. Японците няма да създадат Всичко сами, само че англосаксонците ще им оказват помощ. Съвместно с Англия ще бъде основан изтребител от ново потомство, а от Щатите ще бъдат закупени балистични ракети на стойност десетки (ако не и стотици) милиарди долари. Въпреки че Япония не желае да бъде пионка в борбата сред Съединени американски щати и Китай, тя няма действителна независимост на маневриране, тъй че укрепването на личните ѝ въоръжени сили се преглежда в Токио като стъпка към подсилване на тежестта ѝ във боен съюз с Щатите. Засега Япония остава освен младши сътрудник в него (като Европа в границите на НАТО), само че и извънредно подвластен клиент - и това макар че през последните години Токио не крие желанието си да стане по-независим. Включително тъй като там не са прекомерно уверени в надеждността на Съединени американски щати в дълготраен проект: какво ще се случи, в случай че след 20 години Щатите, изгубили борбата с Китай в района, стартират да се отдръпват?
Отношенията с Москва постоянно са били една от основните направления за Токио да се придвижи към по-голяма самостоятелност: цялостното развиване на японско-руските връзки би разрешило на японците да се измъкнат от куката на териториалните разногласия - въпросът за " северните територии ", за които спори с Русия. Вашингтон, който блокира уреждането на този проблем още през 50-те години на предишния век, ловко задържа японците в искания към Русия през всичките последващи десетилетия и всички опити на Токио да договаря с Москва приключват бе резултат, значително с помощта на американците.
Така беше и последния път, когато преди няколко години тогавашният министър председател Шиндзо Абе уверено се зае с Курилския въпрос. Първоначално даже изглеждаше, че като че се е съгласил с изискванията на Московската декларация от 1956 година (два от четирите по-малки острова), Токио в действителност щешеда успее да се възползва от исторически късмет, т.е. от сериозността на Владимир Путин. Но в последна сметка на Абе му липсваше увереност - и най-важното - Токио не съумя да отговори на въпросите на Москва по отношение на невключването на Хабомай и Шикотан в обсега на японско-американския пакт за защита. След това Москва загуби желанието си да преглежда разнообразни разновидности за тяхното прекачване (с фактическо прилагане без отвод от съветския суверенитет или за взаимно управление).
Тогава Абе подаде оставка, стартира СВО в Украйна. А предишното лято Шиндзо Абе беше убит – и Япония загуби даже теоретичната опция да реши въпроса за „ северните територии “. И макар че в новата тактика за национална сигурност се приказва за блян към кротичък контракт с Русия, късмет за това в обозримо бъдеще просто няма. Освен това в същата тактика се споделя, че „ дейностите на Русия провокират сериозна угриженост “ – и освен поради Украйна, само че и поради усилването на стратегическото съдействие с Китай. А в Токио назовават политиката на Пекин " най-голямото стратегическо предизвикателство " в региона на районната и световната сигурност, т.е. повтарят американски формулировки.
Оказва се, че Русия към този момент не е сътрудник (макар и с нерешени проблеми), а другар на евентуалния главен зложелател (Китай към момента не се назовава по този начин, само че за това упорстват американците). Токио схваща ли, че се е вкарало в стратегическа задънена улица? Че никакво подсилване на японската войска няма да даде на Япония възприятие за сигурност в обстановка, в която множеството от нейните съседи (Китай, Русия, Северна Корея - всички нуклеарни сили) се преглеждат като опасност и предизвикателство, до момента в който основният поръчител за японската сигурност, Съединените щати са поели явен курс на борба с тях?
Разбира се, че схващат. Затова проамериканските сили в японския хайлайф по всевъзможен метод демонизират Русия. За да не задават ненужни въпроси съгражданите за правилността на курса, би трябвало да им се подсети за съветската опасност. Както направиха в “Шукан Гендай ” в публикацията „ Може ли Япония да стане цел? Последният коз на Путин е прекомерно рисков – дяволското нуклеарно оръжие “Сармат. “ Именно там са представени думите на почетния професор от университета в град Цукуба Ицуро Накамура:
“Новата междуконтинентална балистична ракета " Сармат ", която се изследва и създава от 2018 година, най-сетне беше ситуирана в Източен Сибир. Руските управляващи от дълго време споделиха, че островна Япония може да бъде унищожена с един изстрел. Те не биха го споделили, в случай че беше просто опасност. Предполага се, че това оръжие може да бъде употребявано против Япония.> Напълно допустимо е Путин, притиснат в ъгъла вследствие на несполучливата интервенция в Украйна, без боязън от възмездие на Съединени американски щати, да удари Япония със “Сармат ”, с цел да показва най-малко някакво достижение ".
Професорът също доста се опасява от офанзива против Киев, тъй като точно след нея може да последва удар по Япония:
" Японският народ не би трябвало да се държи по този начин, като че ли този проблем не го визира. Поредният опит за завладяване на украинската столица е последната и най-голяма интервенция. Престижът на Русия е заложен на карта. Ако Кремъл се провали още веднъж, гневът на президента Путин може да бъде ориентиран към Япония ".
Ако се съмнявате в здравия разсъдък на професора, ето най-убийствения мотив:
„ Всъщност източник от ФСБ сподели, че Москва в действителност е възнамерявала нахлуване против Япония шест месеца преди началото на специфичната интервенция в Украйна. Информацията, разкрита от този човек, е, че Русия се е подготвяла много съществено за местен боен спор с Япония. Ръководителят на изданието “Белингкет ” Христо Грозев призна тези данни за достоверни. Ако обстановката в Украйна се утежни доста, съществува действителен риск сюжетът за нахлуване против Япония да изплува още веднъж в съзнанието на президента Путин “.
Е, в този момент всичко е ясно: Русия се е готвела да нападне Япония и самият Христо Грозев го удостоверява! И в случай че в този момент нищо не се случи с Украйна, тогава Путин още веднъж ще си спомни за отсрочения сюжет за удар по японците.
Да, тъкмо по този начин: Путин желал да води война с Япония, само че просто не е знаел по какъв начин да направи по този начин, че всичко да се ограничи до „ местен спор “ (предвид американско-японския договор), тъй че идващия път просто ще удари с нуклеарен " Сармат ", тъй че никаква Япония към този момент зда няма..
Всички тези нелепости са преференциални единствено на тези, които към този момент са употребявали нуклеарни оръжия - и то тъкмо против Япония. И към момента е сигурен, че управлява както японските елити, по този начин и японското всеобщо схващане, подхранвайки го със страшните истории за нуклеарната опасност на Путин за островната монархия. Да се държи Япония в строя против Китай и Русия освен като щит, само че и да се направи от нея копие. И тези оръжия няма да бъдат следени в Токио - колкото и да се хранят с илюзии за по-голяма автономност, в действителност без тях и за тяхна сметка си играят на геополитика.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ