Ако преди година централните банки на водещите световни икономики бяха

...
Ако преди година централните банки на водещите световни икономики бяха
Коментари Харесай

Това ли краят на затягането на паричната политика?

Ако преди година централните банки на водещите международни стопански системи бяха поели на явен курс към стягане на паричната политика, което на практика означаваше повишение на лихвените проценти, то в този момент нещата наподобяват по напълно друг метод, написа Българска телеграфна агенция.

Успявайки да укротят в по-голяма или по-малка степен рекордната за последните десетилетия инфлация, подбудена от последствията от пандемията от ковид и войната в Укрaйна, централните банки към този момент все по-често посочват, че актуалният цикъл на повишение на лихвите по-скоро върви към своя край.

Първа от водещите централни банки, която стартира с увеличението на главните си лихвени проценти, беше Англия, която предприе сходна стъпка още през 2021 година На последното си съвещание в четвъртък, 21 септември, тя разгласи първа, че резервира равнищата на лихвите, като по този метод не се случи петнадесето следващо увеличение.

През предходната седмица Европейската централна банка усили за десети следващ път лихвените си нива до рекордно равнище, само че алармира, че е по-вероятно на идващите си съвещания да ги резервира без смяна. След 10 следващи нараствания, главните лихви на ЕЦБ доближиха до най-високото си равнище от основаването на еврозоната.

Управлението за федерален запас направи противоположното – за повторно тази година не увеличи лихвените си проценти, задържайки ги на 22-годишен връх, само че разгласи, че може би още едно повдигане на ставките е допустимо до края на годината.

Рисковете за повишение на инфлацията, а от там и за нови " затягащи " интервенции на централните банки, остават, като максимален все още се обрисува този от новия скок на петрола, откакто Саудитска Арабия и Русия оповестиха, че ще понижат доставките, а производството на шистов нефт в Съединени американски щати е с неудовлетворителен ритъм.

Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати – без смяна

На поседното си съвещание в сряда УФР разгласи, че резервира водещата си рента (Federal Funds Rate, целевата рента, при която комерсиалните банки в Съединени американски щати отпускат и получават овърнайт заеми и депозити - бел. р.) в диапазона 5,25-5,50 %.

Освен още едно нарастване до края на тази година, прогнозите на УФР включват две съкращения на лихвите през идната година. През юни УФР предвиждаше четири лихвени понижения през 2024 година

По време на конференция след оповестеното решение за лихвите президентът на УФР Джером Пауъл съобщи, че макар че ценовият напън демонстрира някои обнадеждаващи признаци на намаляване, връщането на инфлацията до задачата от 2 % надалеч не е завършило.

Инфлацията в Съединени американски щати през август набъбна за втори следващ месец до 3,7 на 100 или с 0,5 процентни пункта над равнището й през юли

Еврозоната - нарастване с 0,25 проценти пункта

Централната банка на страните от еврозоната на 14 септември разгласи, че покачва своите съществени лихвени проценти с 0,25 процентни пункта, което се случва за десети следващ път (с друга стъпка - бел. ред.), откакто стартира своята акция за стягане на паричната политика през юни 2022 година

Така лихвата по главните интервенции по рефинансиране - лихвеният %, по който комерсиалните банки могат да заемат средства от ЕЦБ за период от една седмица - набъбна до 4,5 на 100. Лихвеният % по депозитното облекчение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ) става 4,00 на 100, а ставката по пределното кредитно облекчение (която банките заплащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с даване на обезпечение) доближава 4,75 на 100.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обави на конференция, че " управителният съвет на Европейската централна банка смята, че главните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали равнища, които, поддържани за задоволително дълъг интервал от време, ще допринесат значително за връщане на инфлацията към мечтаното равнище от 2 % ". Тя тогава разясни, че решението не е било взето елементарно, като вместо с единогласие то е взето с болшинство.

Лагард уточни пред публицистите, че това не значи наложително, че лихвите ще останат на актуалните си равнища, и добави, че бъдещите решения на управителния съвет ще обезпечат определянето на задоволително рестриктивни съществени лихвени проценти на ЕЦБ толкоз дълго, колкото е належащо.

Тази седмица Евростат разгласи, че инфлацията в еврозоната продължава да се намалява и през август до 5,2 на 100 след 5,3 на 100 през юли, което бе четвърто подред намаляване на индикатора.

" Банк ъв Ингланд " (Bank of England), Англия – без смяна

Британската централна банка - " Банк ъв Ингланд " (Bank of England), остави в четвъртък водещите си лихвени проценти без смяна след извършеното си съвещание, прекратявайки поредицата от 14 следващи покачвания на ставките. Така главният лихвен % на " Банк ъв Ингланд " се резервира на 15-годишен най-много от 5,25 на 100.

Това се случи, откакто в сряда статитическата работа на страната разгласи изненадващо намаляване на инфлацията през август до 6,7 на 100 на годишна основа по отношение на 6,8 на 100 през юли.

Швейцарската национална банка – без смяна

Швейцарската национална банка (Swiss National Bank - SNB) разгласи в четвъртък, че оставя своя главен лихвен % неизменен -  на равнище от 1,75 на 100, несъмнено на съвещанието през и юни (SNB взима своите регулярни лихвени решения на тримесечия - бел. ред). Така за първи път от от март 2022 година SNB не усили равнището на ставката. Оттогава до момента лихвените нива се покачиха с 2,5 процентни пункта, демонстрира информация в уеб страницата на институцията.

През август инфлацията в страната се задържа на юлското си равнище от 1,6 на 100 на годишна база.

Австралийската централна банка – без смяна

Австралийската централна банка (Reserve Bank of Australia - RBA) резервира главните си лихвени проценти без смяна за трети следващ месец на септемврийското си съвещание, което се организира на при започване на месеца. От институцията показаха, че може да е належащо известно в допълнение стягане на паричната политика, с цел да се ограничи инфлацията, която през юли беше на равнище от 4,9 на 100 или надалеч над задачата на банката, която е в диапазона сред 2 и 3 на 100. Анализатори тогава разясниха, че настоящият цикъл на стягане на паричната политика, довел до растеж на главните лихвени проценти с 400 базисни пункта (4 процентни пункта), може би е завършил.

Все отново инфлацията през референтния за взимането на решенията месец юли бе 4,9 на 100 или надалеч над задачата на банката, която е в диапазона сред 2 и 3 на 100.

Швеция и Норвегия - нарастване

Шведската централна банка увеличи в четвъртък, 21 септември, главната рента за осми следващ месец - с 0,25 процентни пункта, до 4 на 100 на фона на продължаващите старания на страната да се пребори с инфлацията.

Основната шведска инфлация, която изключва разноските за сила, се е забавила повече от предстоящото през август, достигайки до 7,2 на 100, съгласно данните на статистическа работа, представени от Си Ен Би Си. Това е спад по отношение на годишното ниво от 8 на 100, записано през юли.

Норвежката централна банка увеличи по-рано през седмицата главната си рента с 25 базисни пункта до 4,25 на 100, което беше съгласно упованията на анализаторите. Институцията обаче алармира, че е допустимо лихвите да бъдат изменени нагоре на идващото съвещание, което не беше в сходство с прогнозите.

Япония - без смяна

Централната банка на Япония ( " Банк ъв Джапан " - Bank of Japan) продължи с политиката на свръхниски лихвени проценти, като остави без смяна главните си ставки след извършеното двудневно съвещание за установяване на паричната политика на банката, което завърши в петък, 22 септември. Това се случва макар някои индикации за увеличение на ставките, дадени от неотдавна определеният гуверньор Кадзуо Уеда.

Лихвеният % по краткосрочните заеми остава негативен, на равнище минус 0,1 на 100, а по дълготрайните заеми лихвата остава нулева.

Централната банка на Турция

След като в разгара на достигналата високи двуцифрени стойности инфлация Централната банка на Турция намаляваше лихвените си проценти или ги оставяше непроменени, през юни президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган назначи нов шеф в лицето на Хафизе Гайе Еркан. Под нейно управление през вчерашния ден институцията за следващ път усили главния лихвен % – от 25 на 30 на 100. Когато постъпи на поста Еркан завари лихвите на ниво от 8,5 на 100.

Въпреки това валутата на страната с е обезценила с към 30 на 100 по отношение на $ през последните три месеца, като инфлацията набъбна от 38,2 на 100 през юли до 58,94 на 100 през септември.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР