Махараджа в Гуджарат, богато хипи в Гоа
Ако мечтаете за отмора в странство, когато се разминат Ковид-проблемите, поемете към Индия. Но не по обичайния маршрут към Тадж Махал и Джайпур, където на „ поклонение ” са минали хиляди нашенци.
Вашето място е не изключително известният като туристическа дестинация щат Гуджарат. Но там пък ще може да спите в двореца на същински махараджа. При това извънредният хотел има единствено 11 стаи, тъй че няма заплаха да се блъскате с останалите посетители по коридорите, край басейна или на вечерята под намерено небе. А тя е в действителност царска. По-точно, махараджанска – чиниите са с герба на някогашния държател, а приборите от чисто сребро – с буквите му.
Дворецът „ Ривърсайд Палас ” се намира в градчето Гондал. На към 150 км от родното място на Махатма Ганди – Порбандар и на още толкоз от най-големия град на ГуджаратАхмедабад.
Махараджите на Гондал управлявали по влята на господ Кришна от 17 век до 1948 година Най-личният от тях, Багват Сингджи, построил 4 палата по европейски обичай и трансформирал владенията си в стопански център в края на 19 и началото на 20 век. Неговият пра-правнук през днешния ден живее в Лондон, само че от разстояние управлява превърнатия в бутиков хотел „ Ривърсайъд Палас ”.
Типичната колониална постройка е издигната през 1880 година и преди време е била резиденция на крон-принца на Гондал. Постройката е лека, с резбовани веранди и кристални полилеи.
Леглата в стаите с високи тавани са с балдахини, а ваните с размерите на междинен басейн върху лъвски крачета. Повечето стаи са обзаведени със старинни мебели и безчет викториански дреболийки, които биха докарали възхитен тремор у всеки европейски антиквар. Но има и такива с типично индийска класификация с извезани с мъниста ветрила и тъкани миндери.
Може да си поживеете като същински махараджа, стига да не се стряскате от препарирани зверове. Очевидно остарелият държател си е падал по лова съвсем колкото Христо Стоичков, тъй като от всяка стена се зъбят натъпкани със плява гепарди, окачени на гвоздей тигрови кожи, а под стълбите е вирнало хобот даже бебе-слонче. Най-завладяваща обаче е рогозката от съединени с конци ситни колкото глава на карфица мъниста. Махаранито (съпругата на махараджата) я изработила за няколко години. Нормално! Тя е необятна към 2 метра, дълга минимум седем и сложена в рамка, заема цяла стена.
В случай, че лелеете същинско чувство за независимост, отвън балдахините и призраците на от дълго време убити зверове, хващайте самолета. След час ще сте в Гоа! Най-малкият индийски щат е благословен като филиал на парадайса. В някогашната португалска колония всеки от плажовете има своя специфичност, вид гости, даже друг цвят пясък.
Гоа е и най-плавният метод да възприемете Индия, тази завладяваща и странна страна,, в случай че подхождате към нея с предрешение. Защото там португалците са оставили своя доброжелателен европейски отпечатък, който, омесен с локалния нюанс, леко влиза под кожата.
Девствените пясъци, наличният индийски коноп и разюзданите плажни празненства през 60-те години притеглят хиляди хипита. Които през днешния ден, достопочтени глави на фамилии, се връщат. Местният език конкани припомня креолския – невъобразимо тесто от хинди, португалски, британски и прочут единствено на кореняците акцент. За разлика от боливудските маанета, гоанската музика е като карибска конга.
Колкото са казината в Гоа на сушата, дваж повече обикалят под формата на круизни кораби в Арабско море. Наемите са ниски, климатът прелестен, изключително сред ноември и март, храната и облеклата, – безобразно евтини, а хората приветливи. Затова не малко европейци избират скромния, само че благополучен живот под гоанското слънце. Радост за окото са младите двойки по нищожни бански върху трасиращи измежду палмите мотопеди. За едни Гоа е по-чистата, цивилизована и подредена Индия, за други – почивка без задръжки. Личи си по презервативите, обсипали безбройните плажове сутрин…
Щатът се намира в Западна Индия, на Арабско море. Площ 3702 кв. км, население 1,4 млн. души. Но на плаж вървят единствено туристите. Индийците са прекомерно консервативни и в случай че се къпят в морето го вършат с облеклата. А плажовете са завладяващи. На Вагатор порестите вулканични формирания припомнят на вкаменени сюнгери. На Анджуна вдаден в морето нос приключва с дребен католически параклис, пред който се целуват влюбени двойки. Иначе мястото е желан от европейски фамилии, тъй като няма водни атракции.
Плажът Калангуте пък е най-многолюдният. Тук алъш-веришът върви паралелно с екскурзиите с лодка до стадата с делфини и излежаването в шезлонг.
Плажовете на Гоа са и единственото място, където и най-големият тулуп не гълта корема си, а най-изявената целулитка не се прикрива с парео. Защото на никого не му пука по какъв начин наподобява. Той е пристигнал накрай света, с цел да бъде свободен.
На Гоа безгрижната нега струи отвред. Тук всичко е в естетика, даже контрастът. Заложен е в природата на щата. Преди съвсем 500 година португалците са пристигнали с мисълта, че е вечно. Днес правоверните хиндуисти се гордеят с четиривековната черква с нетленните мощи на свети Франсис Хавиер съвсем колкото с храма „ Мангуеши ”.
Най-ярък образец за „ мирното взаимно битие ” са фигурите на светци, обкичени с локални ритуални венци. Да не приказваме за индийките с типичен сарита и „ бинди ” (точката сред веждите, знак за фамилно състояние и кастова принадлежност), които носят имена като Жануария Ещрела да Коща и Перейра.
Гоа е приказното кътче от света, където щедростта на усмивките е право пропорционална на яростта при пазарлъка. (Да се съгласиш с първата препоръчана цена е персонална засегнатост за продавача.) На Гоа насладата от живота е… метод на живот! Тичайте натам, в случай че можете да си го позволите!
Снимки: Магдалена Гигова
Вашето място е не изключително известният като туристическа дестинация щат Гуджарат. Но там пък ще може да спите в двореца на същински махараджа. При това извънредният хотел има единствено 11 стаи, тъй че няма заплаха да се блъскате с останалите посетители по коридорите, край басейна или на вечерята под намерено небе. А тя е в действителност царска. По-точно, махараджанска – чиниите са с герба на някогашния държател, а приборите от чисто сребро – с буквите му.
Дворецът „ Ривърсайд Палас ” се намира в градчето Гондал. На към 150 км от родното място на Махатма Ганди – Порбандар и на още толкоз от най-големия град на ГуджаратАхмедабад.
Махараджите на Гондал управлявали по влята на господ Кришна от 17 век до 1948 година Най-личният от тях, Багват Сингджи, построил 4 палата по европейски обичай и трансформирал владенията си в стопански център в края на 19 и началото на 20 век. Неговият пра-правнук през днешния ден живее в Лондон, само че от разстояние управлява превърнатия в бутиков хотел „ Ривърсайъд Палас ”.
Типичната колониална постройка е издигната през 1880 година и преди време е била резиденция на крон-принца на Гондал. Постройката е лека, с резбовани веранди и кристални полилеи.
Леглата в стаите с високи тавани са с балдахини, а ваните с размерите на междинен басейн върху лъвски крачета. Повечето стаи са обзаведени със старинни мебели и безчет викториански дреболийки, които биха докарали възхитен тремор у всеки европейски антиквар. Но има и такива с типично индийска класификация с извезани с мъниста ветрила и тъкани миндери.
Може да си поживеете като същински махараджа, стига да не се стряскате от препарирани зверове. Очевидно остарелият държател си е падал по лова съвсем колкото Христо Стоичков, тъй като от всяка стена се зъбят натъпкани със плява гепарди, окачени на гвоздей тигрови кожи, а под стълбите е вирнало хобот даже бебе-слонче. Най-завладяваща обаче е рогозката от съединени с конци ситни колкото глава на карфица мъниста. Махаранито (съпругата на махараджата) я изработила за няколко години. Нормално! Тя е необятна към 2 метра, дълга минимум седем и сложена в рамка, заема цяла стена.
В случай, че лелеете същинско чувство за независимост, отвън балдахините и призраците на от дълго време убити зверове, хващайте самолета. След час ще сте в Гоа! Най-малкият индийски щат е благословен като филиал на парадайса. В някогашната португалска колония всеки от плажовете има своя специфичност, вид гости, даже друг цвят пясък.
Гоа е и най-плавният метод да възприемете Индия, тази завладяваща и странна страна,, в случай че подхождате към нея с предрешение. Защото там португалците са оставили своя доброжелателен европейски отпечатък, който, омесен с локалния нюанс, леко влиза под кожата. Девствените пясъци, наличният индийски коноп и разюзданите плажни празненства през 60-те години притеглят хиляди хипита. Които през днешния ден, достопочтени глави на фамилии, се връщат. Местният език конкани припомня креолския – невъобразимо тесто от хинди, португалски, британски и прочут единствено на кореняците акцент. За разлика от боливудските маанета, гоанската музика е като карибска конга.
Колкото са казината в Гоа на сушата, дваж повече обикалят под формата на круизни кораби в Арабско море. Наемите са ниски, климатът прелестен, изключително сред ноември и март, храната и облеклата, – безобразно евтини, а хората приветливи. Затова не малко европейци избират скромния, само че благополучен живот под гоанското слънце. Радост за окото са младите двойки по нищожни бански върху трасиращи измежду палмите мотопеди. За едни Гоа е по-чистата, цивилизована и подредена Индия, за други – почивка без задръжки. Личи си по презервативите, обсипали безбройните плажове сутрин…
Щатът се намира в Западна Индия, на Арабско море. Площ 3702 кв. км, население 1,4 млн. души. Но на плаж вървят единствено туристите. Индийците са прекомерно консервативни и в случай че се къпят в морето го вършат с облеклата. А плажовете са завладяващи. На Вагатор порестите вулканични формирания припомнят на вкаменени сюнгери. На Анджуна вдаден в морето нос приключва с дребен католически параклис, пред който се целуват влюбени двойки. Иначе мястото е желан от европейски фамилии, тъй като няма водни атракции.
Плажът Калангуте пък е най-многолюдният. Тук алъш-веришът върви паралелно с екскурзиите с лодка до стадата с делфини и излежаването в шезлонг.
Плажовете на Гоа са и единственото място, където и най-големият тулуп не гълта корема си, а най-изявената целулитка не се прикрива с парео. Защото на никого не му пука по какъв начин наподобява. Той е пристигнал накрай света, с цел да бъде свободен.
На Гоа безгрижната нега струи отвред. Тук всичко е в естетика, даже контрастът. Заложен е в природата на щата. Преди съвсем 500 година португалците са пристигнали с мисълта, че е вечно. Днес правоверните хиндуисти се гордеят с четиривековната черква с нетленните мощи на свети Франсис Хавиер съвсем колкото с храма „ Мангуеши ”.
Най-ярък образец за „ мирното взаимно битие ” са фигурите на светци, обкичени с локални ритуални венци. Да не приказваме за индийките с типичен сарита и „ бинди ” (точката сред веждите, знак за фамилно състояние и кастова принадлежност), които носят имена като Жануария Ещрела да Коща и Перейра.
Гоа е приказното кътче от света, където щедростта на усмивките е право пропорционална на яростта при пазарлъка. (Да се съгласиш с първата препоръчана цена е персонална засегнатост за продавача.) На Гоа насладата от живота е… метод на живот! Тичайте натам, в случай че можете да си го позволите!
Снимки: Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ