Галъп: Оспорвана битка между ГЕРБ и ПП, Възражане изпреварва ИТН
Ако изборите бяха в средата на април, още веднъж щеше да се случи оспорвана борба сред двете основни обединения в страната. Сред главните играчи обаче този път щеше да бъде и „ Възраждане “.
На база всички евентуални гласоподаватели, малко по-добри още наподобяват възможностите за победа на „ Продължаваме промяната “ , само че при тренд на продължаващо „ стесняване на ножицата “ с ГЕРБ-СДС. На база действителни упования за гласоподаване обаче ГЕРБ-СДС към този момент се оказва с по-добри изгледи от Политическа партия. По-малките сътрудници в обединението сякаш са прекъснали инерцията на следизборно разколебаване и в последните три месеца по-скоро в друга степен укрепват на своите равнища на поддръжка.
Моментната картина на електоралните настройки е от последната вълна на постоянната самостоятелна стратегия на ежемесечни проучвания, позната като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл болкан “.
С месеците „ Продължаваме промяната “ е наранена от общоприетата ерозия на поддръжка в хода на мандатите на ръководещите обединения в годините, задълбочена от неподходящите интернационалните условия, и към този момент се движи на равнища от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), откакто преди време стоеше по-скоро към 20% от всички имащи право на глас.
С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС резервира твърди равнища .
Когато обаче се погледнат данните измежду тези, за които твърдо може да се чака да гласоподават за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а Политическа партия – 23,8% .
Ситуацията наподобява на онази преди изборите от есента на предходната година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата поддръжка, а Политическа партия разчиташе на готовност на не толкоз лоялния си, само че по-широк в капацитета си, електорат. Сега обаче наклонността е по-скоро към разколебаване на този електорат и занапред ще би трябвало да се следи дали основаването на партия Политическа партия ще послужи като мобилизиращ фактор. Затова и към обичайно оповестената в извънизборна обстановка картина на настройките измежду всички, имащи право на глас, значимо е да се проучва и картината на настройките измежду тези, които са заявили, че сигурно ще гласоподават.
Движение за права и свободи резервира обичайните си равнища – 7,2% от имащите право на глас и 10,6% измежду евентуалните гласуващи. Традиционната висока степен на честност, въпреки и измежду намалял електорален корпус, прави по този начин, че Българска социалистическа партия е на алегорична отдалеченост след Движение за права и свободи измежду „ твърдите “ последователи – 10,3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче Българска социалистическа партия остава по този индикатор след Има Такъв Народ – които демонстрират признаци на прекъсване на ерозията на поддръжка и имат 6,5% от всички.
Подкрепата за Има Такъв Народ въпреки това обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията измежду тези, за които в действителност се чака да гласоподават – със 7%. Там Има Такъв Народ са изпреварени и от „ Възраждане “ (7,9% поддръжка измежду „ твърдите “).
„ Възраждане “ е и единствената групировка, която продължава да отбелязва растеж . Ако измежду всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, в този момент към този момент се употребява с поддръжка от 4,4%, а евентуално има и прочут „ прикрит “ избор.
Последната групировка в Народното събрание, в случай че изборите бяха през днешния ден, би била „ Демократична България “ . Коалицията има 3,5% евентуална електорална поддръжка измежду всички, имащи право на глас, само че измежду тези, които в действителност биха дали своят вот, поддръжката е 4,5%, т.е. над бариерата. Бариерата се счита точно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас.
Известно е, че Демократична България съумява да активизира поддръжка нормално безусловно в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи евентуално са по-добри от моментната картина.
Под бариерата пък остават Вътрешна македонска революционна организация и „ Изправи се “, които имат към 1% поддръжка от всички , на са с друга степен на „ неотстъпчивост “: Вътрешна македонска революционна организация има този месец 2,1% измежду „ твърдите “ гласоподаватели, а групировката на Мая Манолова – 1,2%. Вероятно, моментната „ неотстъпчивост “ при Вътрешна македонска революционна организация идва от коронната им тематика с Македония.
34,1% от пълнолетните българи декларират, че не биха дали своят вот . Няколко % биха предпочели разнообразни по-малки обединения (но с ниски равнища на увереност в сигурността на вота), или пък опцията „ Не поддържам никого “. Малцина са обаче тези, които в действителност биха излезли да гласоподават и отбелязали „ Не поддържам никого “
На база всички евентуални гласоподаватели, малко по-добри още наподобяват възможностите за победа на „ Продължаваме промяната “ , само че при тренд на продължаващо „ стесняване на ножицата “ с ГЕРБ-СДС. На база действителни упования за гласоподаване обаче ГЕРБ-СДС към този момент се оказва с по-добри изгледи от Политическа партия. По-малките сътрудници в обединението сякаш са прекъснали инерцията на следизборно разколебаване и в последните три месеца по-скоро в друга степен укрепват на своите равнища на поддръжка.
Моментната картина на електоралните настройки е от последната вълна на постоянната самостоятелна стратегия на ежемесечни проучвания, позната като Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл болкан “.
С месеците „ Продължаваме промяната “ е наранена от общоприетата ерозия на поддръжка в хода на мандатите на ръководещите обединения в годините, задълбочена от неподходящите интернационалните условия, и към този момент се движи на равнища от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), откакто преди време стоеше по-скоро към 20% от всички имащи право на глас.
С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС резервира твърди равнища .
Когато обаче се погледнат данните измежду тези, за които твърдо може да се чака да гласоподават за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а Политическа партия – 23,8% .
Ситуацията наподобява на онази преди изборите от есента на предходната година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата поддръжка, а Политическа партия разчиташе на готовност на не толкоз лоялния си, само че по-широк в капацитета си, електорат. Сега обаче наклонността е по-скоро към разколебаване на този електорат и занапред ще би трябвало да се следи дали основаването на партия Политическа партия ще послужи като мобилизиращ фактор. Затова и към обичайно оповестената в извънизборна обстановка картина на настройките измежду всички, имащи право на глас, значимо е да се проучва и картината на настройките измежду тези, които са заявили, че сигурно ще гласоподават.
Движение за права и свободи резервира обичайните си равнища – 7,2% от имащите право на глас и 10,6% измежду евентуалните гласуващи. Традиционната висока степен на честност, въпреки и измежду намалял електорален корпус, прави по този начин, че Българска социалистическа партия е на алегорична отдалеченост след Движение за права и свободи измежду „ твърдите “ последователи – 10,3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче Българска социалистическа партия остава по този индикатор след Има Такъв Народ – които демонстрират признаци на прекъсване на ерозията на поддръжка и имат 6,5% от всички.
Подкрепата за Има Такъв Народ въпреки това обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията измежду тези, за които в действителност се чака да гласоподават – със 7%. Там Има Такъв Народ са изпреварени и от „ Възраждане “ (7,9% поддръжка измежду „ твърдите “).
„ Възраждане “ е и единствената групировка, която продължава да отбелязва растеж . Ако измежду всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, в този момент към този момент се употребява с поддръжка от 4,4%, а евентуално има и прочут „ прикрит “ избор.
Последната групировка в Народното събрание, в случай че изборите бяха през днешния ден, би била „ Демократична България “ . Коалицията има 3,5% евентуална електорална поддръжка измежду всички, имащи право на глас, само че измежду тези, които в действителност биха дали своят вот, поддръжката е 4,5%, т.е. над бариерата. Бариерата се счита точно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас.
Известно е, че Демократична България съумява да активизира поддръжка нормално безусловно в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи евентуално са по-добри от моментната картина.
Под бариерата пък остават Вътрешна македонска революционна организация и „ Изправи се “, които имат към 1% поддръжка от всички , на са с друга степен на „ неотстъпчивост “: Вътрешна македонска революционна организация има този месец 2,1% измежду „ твърдите “ гласоподаватели, а групировката на Мая Манолова – 1,2%. Вероятно, моментната „ неотстъпчивост “ при Вътрешна македонска революционна организация идва от коронната им тематика с Македония.
34,1% от пълнолетните българи декларират, че не биха дали своят вот . Няколко % биха предпочели разнообразни по-малки обединения (но с ниски равнища на увереност в сигурността на вота), или пък опцията „ Не поддържам никого “. Малцина са обаче тези, които в действителност биха излезли да гласоподават и отбелязали „ Не поддържам никого “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ