Ето как да обясняваме по-убедително
Ако желаете да убедите някого в нещо, по-добре му предложете хубаво пояснение на развой или събитие, с първопричините те да се случват. Това не е ново изобретение за мнозина, които са се научили да изясняват добре на хората, с цел да ги убеждават, и по този начин съумяват - в живота, в работата и т.н. Ново проучване на Университета на Пенсилвания обаче се задълбочава в успеваемостта на персоналната тактика за обяснение и предлага рекомендация по какъв начин тя може да бъде усъвършенствана. Изследването е отразено от журнала Cognition и уеб страницата Business Insider.
" Ако желаете да убедите някого, че обяснението ви за нещо е най-хубавият метод то да се разбере, включете и малко на пръв поглед безползезна, макар че е изцяло вярна, спомагателна информация от обвързвано с описа ви научно поле ". Това съветват създателите на проучването.
Оказва се, че в случай че цитираме спомагателна информация от уважавано научно изследване, за което знаем, хората биха се доверили повече на обяснението, което им предлагаме.
По принцип хората считат, че по-дългите пояснения са по-добри от по-кратките. Предпочитаме пояснения, които показват задачата, или повода, нещата да се случват, даже и тези неща в действителност да не ни оказват помощ изключително да разбираме даден феномен. По-ранно проучване, направено преди този момент на пенсилванския университет, демонстрира, че хората избират психически пояснения, когато те съдържат " логичен неуместна неврологична информация ".
Това е наричано от учените " резултат на съблазнителната стръв " - да включваме спомагателна информация, даже и да може без нея. Създава повече меродавност и влиятелност на говоренето.
Както някогашният сътрудник на сайта Tech Insider Дрейк Беър разяснява, отразявайки същата тематика, " в случай че се пробвате да обясните за какво някой прави нещо, можете да разчитате на невробалона (или неговия мозък), с цел да зазвучите по-убедително ".
Учените назовават потреблението на причини в обясняването, които по принцип биха могли да бъдат изпуснати, " редукционно обяснение " (редуцира се една просвета до по-фундаментални части).
Досега учените не бяха наясно дали тази стратегия е печеливша, и дали тя може да бъде приложена към други теоретични полета, освен към логиката на психиката. Екип на UPenn допусна, че хората като цяло биха предпочели да се прибавят причини, даже и те да не поддържат решаващо обяснението, което човек им предлага, с цел да ги убеди в нещо.
За да тестват тази доктрина, откриватели основали подчиненост от науки, започвайки от най-фундаменталните: обществени науки, логика на психиката, неврология, биология, химия, физика. Те помолили студенти и служащи в Mechanical Turk на Amazon да вземат участие в опит. Представили им изследване, придружено от редукционно обяснение, с цел да схванат дали спомагателната информация ще влияе върху преценката им. Представили няколко пояснения на една научна идея - положително пояснение, добро пояснение, което включва допълнителна информация, която може да се редуцира, лошо обяснение и неприятно пояснение с спомагателна информация, която може да се редуцира. Хипотезата им се удостоверила - хората посочили, че мислят, че обясненията, които съдържат безполезна допълнителна информация, са по-добри.
Други извод бил, че все пак добрите обяснения са одобрявани по-добре от неприятните, даже в случай че към лошите има допълнителна информация, а към положителните не.
Така че идващият път, когато пробвате да убедите някого в нещо като му обяснявате, пробвайте да извършите обяснението си малко по-дълго (което не трябва да ви лишава от конкретиката на говоренето!) и прибавете малко спомагателна информация - цитирайте науката или източник, даже да ви се коства, че може така и така. Така ще бъдете по-убедителни.
Източник: Мениджър Нюз
