Ако днес Русия престане да се сражава, това е краят

" Ако през днешния ден Русия престане да се бори, това е краят на войната, само че в случай че Украйна спре да се бори, това е краят на Украйна ", споделя известният политолог Иван Кръстев в за " Дойче веле ".

Кога ще свърши войната съгласно Вас?

- Ако някой знае отговора на този въпрос, то сигурно е човек, който не дава изявленията. стартира тази война, само че в случай че деликатно сте слушали речта на президента вероятно ви е направило усещане, че той приказва за една дълга, в никакъв случай не свършваща война. Това ме кара да мисля, че краткотрайно преустановяване на огъня не значи завършек на войната.

Ако през днешния ден Русия престане да се бори, това е краят на войната, само че в случай че Украйна спре да се бори, това е краят на Украйна.

Напоследък все по-често се приказва за " Глобалния Изток ", " Глобалния Запад " и " Глобалния Юг ". Руската агитация твърди, че Глобалният Запад е останал самичък против Глобалния Изток в лицето на Русия и Китай, а Глобалният Юг всеобщо подкрепял Глобалния Изток. Така ли е съгласно Вас?

- За нас, европейците, тази война е от екзистенциална значимост, за мнозина отвън Европа, тя е просто още една война. Страни като Индия или Бразилия не поддържат Русия, само че това, което ги интересува е не по какъв начин ще свърши войната, а по кое време ще свърши.

А Китай?

- е по-сложна. Ние не знаем дали китайската мирна самодейност отпреди седмица е желанието на Пекин да стане представител на не-Западния свят или това е стъпка към по-активна поддръжка на Русия. Не е загадка, че Москва има голяма потребност от боеприпаси и съветското управление упорито моли Китай да му даде тези боеприпаси.

Пекин гледа на тази война през призмата на засилващата се борба със Съединени американски щати, в този смисъл военна поддръжка за Москва значи повече проблеми за Съединени американски щати в Европа, само че такава поддръжка също значи раздор на връзките с Европейски Съюз.

А дали войната в действителност консолидира Запада, и особено Европа, както се твърди? Имаше опити за пораждане на някаква нова Европа към Англия, Балтийските страни и Полша, страни като България имат много неуверена политика и неведнъж сменят позицията си. Нещо сходно важи и за Унгария. Консолидират ли се Западът и Европа?

- Трябва да разделим нещата: на равнище държавни управления и на равнище публично мнение. На равнище държавни управления консолидацията стартира още от първия ден на войната, а европейските страни направиха неща, които малко на брой биха позволили, че са вероятни. Помислете си: 10 кръга от доста тежки наказания против Русия, доста от които единствено допреди 1 година изглеждаха съвсем немислими. Например - замразяването на активите на Руската централна банка, които се намират в западни банки.

А публичното мнение?

- Социологическото изследване в 10 страни, което организира Европейският съвет за външна политика при започване на годината, демонстрира нещо значимо: усилва се броят на хората, които мислят, че мирът е вероятен само в случай че Украйна завоюва. През май предходната година такова болшинство имаше единствено измежду поляците, а сега такова е преобладаващото мнение и във Англия, и във Франция. Германия е доста разграничена, само че дано да си напомним, че преди една година преобладаващото болшинство споделяше, че най-важното е войната да свърши.

Проучване: Западът е по-сплотен, само че се отдалечава от останалия свят след година война

И в други европейски страни следим същата наклонност: нараства броят на хората, които виждат мир само след победа на Украйна. Как да си го разбираем? От проучването се вижда, че работят най-малко три фактора:
Защо изчезна страхът?

- От една страна стана ясно, че е изрично против това Путин да употребява тактическо нуклеарно оръжие. Видимо е също, че сходно на обстановката в годините на Студената война, съществува работещ информационен канал сред Съединени американски щати и Русия, който понижава риска от крайни дейности.

А по какъв начин наподобява публичното мнение в обособените страни и групи от страни?

- Мит е, че Европа е разграничена на Изток и Запад във връзка с войната. Че сякаш Изтокът бил подготвен да стои с Украйна до дъно, до момента в който Западът бил доста по-предпазлив и деликатен. Всъщност, в случай че погледнете данните, незабавно ще видите, че самият Изток е извънредно разграничен. Тъкмо в няколко източноевропейски страни поддръжката за Украйна е най-слаба.

Например България.

- Да,, Словакия Между другото, Румъния също е страна, в която желанието мир да бъде подписан незабавно е доста мощно. По скоро разделянето е сред страните от Северна и Източна Европа, които са директни съседи на Русия и които имат вяра, че единствено съветско проваляне може да подсигурява дълготраен мир в Европа. После: страни като Германия и Франция, които също виждат Русия като опасност за Европа, само че не изключват преговори; и страните от Юг и Юго-Изток, които се опасяват повече от дълга война, в сравнение с от съветска инвазия.

Но всяка от тези групи има свои особени страхове, тъй като кошмарите в никакъв случай не са общоевропейски, те постоянно са строго национални.

Как се е трансформирало публичното мнение в Европа за тази една година?

- В Европа се следи консолидация на публичното мнение. В съпоставяне с май предходната година трагично се е нараснал броят на хората, които считат, че може да има дълготраен мир само в случай че Украйна завоюва. Най-силно в тази посока се е трансформирало.

Колко постоянна е поддръжката за Украйна?

- Тя е нежна, тъй като зависи от четири фактора, които доста внезапно могат да се трансформират.
Нека да поговорим малко и за Русия. Вие чудесно познавате тамошната обстановка. Може ли Русия да се срине - или пък, може би, тя ще срине света, какъвто го познаваме?

- Навярно е допустимо и едното, и другото. На този стадий е очевидно едно: огромна част от съветското общество одобри войната, макар че доста от хората по-скоро споделят концепцията " това не е моята война, само че това е моята страна ". Колкото повече се развива войната, толкоз по-видими стават два изцяло разнообразни процеса.

От една страна - постоянно, когато умират толкоз доста хора (а факт е, че Русия губи ужасно доста хора в тази война), майките на тези бойци не могат да разрешат да се каже, че техните синове са починали на вятъра. Така се появява концепцията, че това е значима война, че ние знаем защо умираме. Тази концепция укрепва, колкото повече хора умират.

В същото време колкото повече хора умират, толкоз повече майките на тези, които още не са починали, стартират да си задават въпросите "? Кога тази война ще свърши? ".

Но би трябвало да призная, че в този миг съм доста песимистичен към тезата, че войната ще свърши, тъй като руснаците ще излязат на улицата.

Всичко, което би трябвало да знаете за: