Ако бях светица, аз със сигурност щях да бъда светица

Ако бях светица, аз сигурно щях да бъда светица на „ тъмнината ”. Постоянно щях да не присъствам от небето, с цел да давам светлина на тези, които живеят в мрака на земята.

Всички би трябвало да живеем красиво живота си – Исус е с нас и ни обича.

Любовта е плод, който съзрява във всички сезони и е наличен за всяка ръка. Всеки може да си набере и няма ограничавания какъв брой. Всеки може да реализира тази обич посредством размисли, молитва и всеотдайност.

Молитвата уголемява сърцето, до момента в който стане задоволително огромно, с цел да побере най-големия подарък на Бога – самия Него. Моли и търси, и сърцето ти ще порасне задоволително, с цел да Го одобри и задържи.

Бог е другар на тишината. Вижте по какъв начин природата – дърветата, цветята, тревата – пораства тихо. Вижте по какъв начин звездите, луната и слънцето се движат безмълвно. Тишината ни е нужна, с цел да се допираме до душите. Най-важното е не какво споделяме ние, а какво Бог споделя и учи посредством нас.

Оставете Божията благосклонност да работи посредством вашите души, като приемете това, което той ви дава и му давате това, което желае да вземе. Истинската святост идва, когато изпълняваме Божията воля с усмивка.

Радостта е молитва. Радостта е мощ. Радостта е обич. Радостта е мрежа от обич, с която можеш да уловиш душите. Бог обича тези, които раздават с наслада. Най-добрият метод да покажем благодарността си към Него и към хората, е да одобряваме всичко с наслада. Радостното сърце е естественият резултат от изпълващата го обич.

Бъдете положителни и милостиви. Не допускайте никой, който е пристигнал при вас, да си тръгне по-малко добър и благополучен, в сравнение с е бил. Бъдете живото въплъщение на Божията добрина – добрина в лицето ви, добрина в очите ви, добрина в усмивката ви, добрина в топлия ви привет.

Най-тежката болест в наши дни не е проказата или туберкулозата, а възприятието, че си нежелателен, лишен от грижи, зарязан от всички. Най-голямото зло е неналичието на обич и състрадание, ужасното равнодушие към близък, който живее на улицата, експлоатиран, изпаднал, боден и болен.

Избрано от книгата: „ Нещо красиво за Бог. Майка Тереза от Калкута ”, Малкълм Мъгъридж, ИК Жануа 98
Снимки: crossroadsinitiative.com, documentarytube.com