Да доживееш до библейска възраст
Аида Паникян
Не е елементарно във всичко положително да си финален място, а в неприятното - първи. Но и с това се привиква. Особено в случай че продължава повече от 30 години.
Прогнозите за продължителността на живота са сериозен инструмент за следене на благосъстоянието на обществото, само че за политиците трендовете също са фундаментални за създаването на държавни политики.
България е последна измежду страните от Европейски Съюз по индикатора. Според европейската статистика страната с най-висока дълготрайност на живота при раждане е Испания - приблизително 83,3 година, а с най-ниска е България - 71,4 година, което е съвсем колкото в интервала 1974-1976 г.
И до момента в който в Европейски Съюз предстоящата междинна дълготрайност на идния живот нараства, то за популацията на България за интервала 2020-2022 година, е 71,9 година и понижава с 1.7 година спрямо 2019-2021 година, сочат последните данни на Национален статистически институт. От Статистиката разясняват, че индикаторът за предстоящата дълготрайност на живота демонстрира междинната дълготрайност на идния живот на новородените при догадка за непроменяемост в интензивността на следената през дадена година повъзрастова смъртност.> Трета национална злополука? > Преди време собствен персонален разбор направи шефът на ИССИО към КНСБ Любослав Костов, който пресметна, че от 2013 до 2023 година животът на нацията се е съкратил с 82 години, което той назова трета национална злополука и добави, че дневно се раждат 28 души по-малко и умират 41 души повече по отношение на 2013 г.
Причините с български адрес за по-кратката дълготрайност на живота на хората у нас са доста и разнообразни. Затова е мъчно да се уточни коя е най-важната. Във всеки случай, най-малко от 25-30 години всяка от тях чака своето решение. Факт е, че по публични данни за 3 години КОВИД-19 умъртви близо 38 400 души (половин Габрово), а по неофициали може да са доста повече. Разбира се, 2020 година беше спешна за целия свят поради пандемията и тогава Национален статистически институт регистрира едно от най-високите равнища на смъртност в историята на страната, а данните са сравними с годините на така наречен испански грип.> 20% не вземат медикаментите си поради пари > Доплащането на медикаменти и медицински услуги може да се одобри като един от значимите фактори. На процедура за здраве българинът не заплаща единствено 8% осигуровка към НЗОК, а и през налозите си към бюджетите на страната и на общината, здравни застраховки към частни фондове и прочие Освен това, постоянно му се постанова да доплаща медицински услуги и медикаменти. Според отчети на Еврокомисията българските жители би трябвало да доплащат 60 до 70% за медикаменти, 15-20% за болнично лекуване, 25-30% за извънболнична помощ. От европейските отчети излиза наяве, че равнищата на доплащане на услуги в болничната и извънболничната помощ у нас и в други страни на Европейски Съюз са сходни. У нас огромният проблем е доплащането на медикаментите, което е към 2 пъти повече от останалите страни на Съюза.
Данните от отчет на Европейския клон на СЗО сочат, че през 2018 година 1 от 5 семейства е направило заплащания от джоба си, които надвишават най-малко с 40% потенциала му за здравни разноски. От друга страна, преди време, в собствен отчет Световната банка предложи на България да понижи Данък добавена стойност на медикаментите " до сходно ниво с други страни от Централна и Източна Европа ". Според специалистите високият данък има по-сериозна тежест върху по-бедните.
Данните от проучване на " Тренд " и Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) от 2022 година демонстрираха, че от интервюираните 20% декларират, че са принудени да се откажат от лекуване, тъй като не могат да си го платят. Това са към 1 млн. души, най-вече над 50 година Въпреки напредъка на медицината, в страна от Европейски Съюз към 1 млн. души не могат да си разрешат в множеството случаи даже общоприетоо лекуване!> Живот над 65 > Очакваната дълготрайност на живота на 65 година се отнася до междинния брой години, които може да се чака да живее човек на тази възраст. Например предстоящата дълготрайност на живота при раждане за някой, роден през 1958 година и през днешния ден е на 65 година, не регистрира модерни променливи, като усъвършенстван метод на живот, прогрес в опазването на здравето и така нататък Според Евростат през 2021 година най-дълго се чака да живеят французите и испанците след 65 година - 21,4 година, а най-кратко българите - 13,6 г.
Данните на българската статистика са по-различни. Очакваната дълготрайност на живота за навършилите 65 година е 14,2 години, като за мъжете тя е 12 година, а за дамите - 16,1 година Каквито и да са числата, факт е, че спрямо 2012 година през 2022 година предстоящата дълготрайност на живота на навършилите 65 понижава с 1,4 години.> Мръсният въздух > Доклад на швейцарската компания за технологии IQAir слага България на 55-о място измежду 131 страни по замърсеност на въздуха. За разтуха, Гърция е на 50-о място, само че Румъния е на 60-о. Първенецът в отрицателната ранглиста е Чад. В изследването равнищата на качеството на въздуха са измерени въз основа на концентрацията на частиците известни като PM 2.5, които повреждат белите дробове, а излагането на такива прахови частици може да докара до инфаркт, астма, паркинсон, алцхаймер, рак, диабет, съществени репродуктивни проблеми, даже до преждевременна гибел.
По данни на СЗО всяка година в България умират към 15 хиляди души в резултат на болести, породени от мръсния въздух.
" България е на осмо място в Европа по брой починали в резултат на замърсен въздух, само че не на глава от популацията. Когато преизчислим тази численост на база популацията се качваме на второ място в Европа ", разяснява пулмологъст доктор Александър Симидчиев по време на кръгла маса в Народното събрание " Чист въздух за здраве ", проведена от Сдружение " Въздух за здраве " и лекарската мрежа към него.> Сред първите в Европа по пушене и пиянство > Пушачите у нас се усилват, стана ясно от данни, които преди време показа представителят на СЗО в България доцент Михаил Околийски. Около 30% от момчетата и 40% от девойките във възрастта 13-15 година и 16-18 година редовно използват цигари. Той е безапелационен, че електронните и така наречен бездимни цигари, които се популяризират като по-малко нездравословни, не са.
В началото на годината отчет на СЗО за Европа сподели, че България е в първата десятка на европейците, консумиращи алкохол. През 2019 година с най-висока консумация на алкохол на глава от популацията е Чехия (14,3 л), а България е с 12,5 л годишно. Данни на Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни питиета сочат, че през 2022 година са пили повече, в сравнение с през миналата.
Не на последно място е тъжната констатация, че у нас в съпоставяне със страните от Европейски Съюз са> двойно по-високи равнища на преждевременна смъртност > Става въпрос за смъртност преди 75 година Тя има два индикатора - предотвратима и лечима. Предотвратимата се дефинира като гибел, която може да бъде избегната основно посредством публично опазване на здравето и интервенции за първична предварителна защита. Лечимата смъртност може да бъде избегната основно посредством здравни интервенции, в това число скрининг и лекуване.
През 2018 година смъртността от лечими заболявания в България е била 188 на 100 хиляди души, което два пъти повече от междинното за Европейски Съюз - 92 на 100 хиляди Това отразява както по-високото разпространяване на тези болести спрямо други страни от Европейски Съюз, по този начин и по-ниското качество и успеваемост на здравните грижи. Трябва ли да подчертаем нуждата от ефикасни тактики и политики за първична предварителна защита за възстановяване на диагностиката и лекуването? Това е работа на страната, на здравните управляващи. Докато международните малките екрани и осведомителни уеб сайтове бълваха ефектни клипове за изгодата от имунизирането против КОВИД-19, у нас крясъците на шепа антиваксъри в обществените мрежи, трайно сложиха България на опашката по имунизирани и отпред по % умряли. Да, през 2022 година се завъртя за малко някакво клипче на Министерство на здравеопазването по 1-2 малките екрани, само че евентуално и основателите му към този момент не помнят наличието му. Колко деца у нас знаят по какъв начин да оказват помощ на съученик с астма или с диабет? Колко деца знаят на кой телефон да се обадят, когато техен непосредствен има признаци на инфаркт или инсулт? Колко генерации са пропуснали знанията по първа помощ? Може да наподобява дребнаво, само че би трябвало да се стартира с с дребните крачки. Иначе още 45 години няма да ни стигнат, с цел да имаме Национална детска болница (първата й копка бе през 1978 г.- б.а.) и още доста години до първия медицински хеликоптер.>
Не е елементарно във всичко положително да си финален място, а в неприятното - първи. Но и с това се привиква. Особено в случай че продължава повече от 30 години.
Прогнозите за продължителността на живота са сериозен инструмент за следене на благосъстоянието на обществото, само че за политиците трендовете също са фундаментални за създаването на държавни политики.
България е последна измежду страните от Европейски Съюз по индикатора. Според европейската статистика страната с най-висока дълготрайност на живота при раждане е Испания - приблизително 83,3 година, а с най-ниска е България - 71,4 година, което е съвсем колкото в интервала 1974-1976 г.
И до момента в който в Европейски Съюз предстоящата междинна дълготрайност на идния живот нараства, то за популацията на България за интервала 2020-2022 година, е 71,9 година и понижава с 1.7 година спрямо 2019-2021 година, сочат последните данни на Национален статистически институт. От Статистиката разясняват, че индикаторът за предстоящата дълготрайност на живота демонстрира междинната дълготрайност на идния живот на новородените при догадка за непроменяемост в интензивността на следената през дадена година повъзрастова смъртност.> Трета национална злополука? > Преди време собствен персонален разбор направи шефът на ИССИО към КНСБ Любослав Костов, който пресметна, че от 2013 до 2023 година животът на нацията се е съкратил с 82 години, което той назова трета национална злополука и добави, че дневно се раждат 28 души по-малко и умират 41 души повече по отношение на 2013 г.
Причините с български адрес за по-кратката дълготрайност на живота на хората у нас са доста и разнообразни. Затова е мъчно да се уточни коя е най-важната. Във всеки случай, най-малко от 25-30 години всяка от тях чака своето решение. Факт е, че по публични данни за 3 години КОВИД-19 умъртви близо 38 400 души (половин Габрово), а по неофициали може да са доста повече. Разбира се, 2020 година беше спешна за целия свят поради пандемията и тогава Национален статистически институт регистрира едно от най-високите равнища на смъртност в историята на страната, а данните са сравними с годините на така наречен испански грип.> 20% не вземат медикаментите си поради пари > Доплащането на медикаменти и медицински услуги може да се одобри като един от значимите фактори. На процедура за здраве българинът не заплаща единствено 8% осигуровка към НЗОК, а и през налозите си към бюджетите на страната и на общината, здравни застраховки към частни фондове и прочие Освен това, постоянно му се постанова да доплаща медицински услуги и медикаменти. Според отчети на Еврокомисията българските жители би трябвало да доплащат 60 до 70% за медикаменти, 15-20% за болнично лекуване, 25-30% за извънболнична помощ. От европейските отчети излиза наяве, че равнищата на доплащане на услуги в болничната и извънболничната помощ у нас и в други страни на Европейски Съюз са сходни. У нас огромният проблем е доплащането на медикаментите, което е към 2 пъти повече от останалите страни на Съюза.
Данните от отчет на Европейския клон на СЗО сочат, че през 2018 година 1 от 5 семейства е направило заплащания от джоба си, които надвишават най-малко с 40% потенциала му за здравни разноски. От друга страна, преди време, в собствен отчет Световната банка предложи на България да понижи Данък добавена стойност на медикаментите " до сходно ниво с други страни от Централна и Източна Европа ". Според специалистите високият данък има по-сериозна тежест върху по-бедните.
Данните от проучване на " Тренд " и Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) от 2022 година демонстрираха, че от интервюираните 20% декларират, че са принудени да се откажат от лекуване, тъй като не могат да си го платят. Това са към 1 млн. души, най-вече над 50 година Въпреки напредъка на медицината, в страна от Европейски Съюз към 1 млн. души не могат да си разрешат в множеството случаи даже общоприетоо лекуване!> Живот над 65 > Очакваната дълготрайност на живота на 65 година се отнася до междинния брой години, които може да се чака да живее човек на тази възраст. Например предстоящата дълготрайност на живота при раждане за някой, роден през 1958 година и през днешния ден е на 65 година, не регистрира модерни променливи, като усъвършенстван метод на живот, прогрес в опазването на здравето и така нататък Според Евростат през 2021 година най-дълго се чака да живеят французите и испанците след 65 година - 21,4 година, а най-кратко българите - 13,6 г.
Данните на българската статистика са по-различни. Очакваната дълготрайност на живота за навършилите 65 година е 14,2 години, като за мъжете тя е 12 година, а за дамите - 16,1 година Каквито и да са числата, факт е, че спрямо 2012 година през 2022 година предстоящата дълготрайност на живота на навършилите 65 понижава с 1,4 години.> Мръсният въздух > Доклад на швейцарската компания за технологии IQAir слага България на 55-о място измежду 131 страни по замърсеност на въздуха. За разтуха, Гърция е на 50-о място, само че Румъния е на 60-о. Първенецът в отрицателната ранглиста е Чад. В изследването равнищата на качеството на въздуха са измерени въз основа на концентрацията на частиците известни като PM 2.5, които повреждат белите дробове, а излагането на такива прахови частици може да докара до инфаркт, астма, паркинсон, алцхаймер, рак, диабет, съществени репродуктивни проблеми, даже до преждевременна гибел.
По данни на СЗО всяка година в България умират към 15 хиляди души в резултат на болести, породени от мръсния въздух.
" България е на осмо място в Европа по брой починали в резултат на замърсен въздух, само че не на глава от популацията. Когато преизчислим тази численост на база популацията се качваме на второ място в Европа ", разяснява пулмологъст доктор Александър Симидчиев по време на кръгла маса в Народното събрание " Чист въздух за здраве ", проведена от Сдружение " Въздух за здраве " и лекарската мрежа към него.> Сред първите в Европа по пушене и пиянство > Пушачите у нас се усилват, стана ясно от данни, които преди време показа представителят на СЗО в България доцент Михаил Околийски. Около 30% от момчетата и 40% от девойките във възрастта 13-15 година и 16-18 година редовно използват цигари. Той е безапелационен, че електронните и така наречен бездимни цигари, които се популяризират като по-малко нездравословни, не са.
В началото на годината отчет на СЗО за Европа сподели, че България е в първата десятка на европейците, консумиращи алкохол. През 2019 година с най-висока консумация на алкохол на глава от популацията е Чехия (14,3 л), а България е с 12,5 л годишно. Данни на Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни питиета сочат, че през 2022 година са пили повече, в сравнение с през миналата.
Не на последно място е тъжната констатация, че у нас в съпоставяне със страните от Европейски Съюз са> двойно по-високи равнища на преждевременна смъртност > Става въпрос за смъртност преди 75 година Тя има два индикатора - предотвратима и лечима. Предотвратимата се дефинира като гибел, която може да бъде избегната основно посредством публично опазване на здравето и интервенции за първична предварителна защита. Лечимата смъртност може да бъде избегната основно посредством здравни интервенции, в това число скрининг и лекуване.
През 2018 година смъртността от лечими заболявания в България е била 188 на 100 хиляди души, което два пъти повече от междинното за Европейски Съюз - 92 на 100 хиляди Това отразява както по-високото разпространяване на тези болести спрямо други страни от Европейски Съюз, по този начин и по-ниското качество и успеваемост на здравните грижи. Трябва ли да подчертаем нуждата от ефикасни тактики и политики за първична предварителна защита за възстановяване на диагностиката и лекуването? Това е работа на страната, на здравните управляващи. Докато международните малките екрани и осведомителни уеб сайтове бълваха ефектни клипове за изгодата от имунизирането против КОВИД-19, у нас крясъците на шепа антиваксъри в обществените мрежи, трайно сложиха България на опашката по имунизирани и отпред по % умряли. Да, през 2022 година се завъртя за малко някакво клипче на Министерство на здравеопазването по 1-2 малките екрани, само че евентуално и основателите му към този момент не помнят наличието му. Колко деца у нас знаят по какъв начин да оказват помощ на съученик с астма или с диабет? Колко деца знаят на кой телефон да се обадят, когато техен непосредствен има признаци на инфаркт или инсулт? Колко генерации са пропуснали знанията по първа помощ? Може да наподобява дребнаво, само че би трябвало да се стартира с с дребните крачки. Иначе още 45 години няма да ни стигнат, с цел да имаме Национална детска болница (първата й копка бе през 1978 г.- б.а.) и още доста години до първия медицински хеликоптер.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ