Ах, този определителен член! Ето къде му е мястото
Ах, това членуване! Толкова пречи на някои, които не могат да го схванат, че желаят даже да отпадне от езика ни. Това е все едно руснаците или немците да изхвърлят някой падеж от езика си, тъй като на учениците им е мъчно да го схванат. А в действителност членуването е нещо толкоз просто, належащо е единствено да го разберем и към този момент ще бъде наш другар.
Определителният член има следните смисли:
1. Показва ни граматическия и/или логическия вършител на действието.
2. Означава известни от обстановката предмети, лица и други
Влакът (който чакаме или за който приказваме, само че към този момент е прочут на участниците в речевата ситуация) дойде.
3. Назовава всички предмети, лица, феномени от даден тип, когато е в мн.ч. (има обобщителна функция):
Учениците (всички) са във почивка.
3. Отнася се за рода (вида) предмети, животни, растения и прочие
Лъвът е диво животно.
Съществителните имена имат категорията яснота . Могат да се членуват.
Женският жанр не основава никакви проблеми, тъй като просто прибавяме определителния член – та: жена-та; мисъл-та; книга-та; пейка-та; мисъл-та; любов-та; комедия-та и така нататък
Особеност: Добре, де, не напълно никакви проблеми. Съществува една специфичност при членуването на съществителните имена от ж.р., завършващи на –т или –щ. При тях се прибавя наложително „ т “ и надлежно или се удвоява, или се получава комбинацията „ щт “. Например:
хубост-та; младост-та; бедност-та; чест-та; свещ-та; площ-та; мощ-та; нощ-та и така нататък
Среден жанр: Тук към този момент няма нито проблеми, нито особености. Просто прибавяме определителния член – то най-после: дете-то; момче-то; момиче-то; куче-то; море-то; небе-то; представление-то и така нататък
Мъжки жанр: Тук към този момент работата е сериозна.
За съществителните от мъжки жанр съществуват две форми – цялостен и къс член.
Пълният член (-ът/-ят) се употребява, когато съществителното име от м.р. в изречението играе ролята на подлог, т.е. дава отговор на въпросите КОЙ, КАКВО и може да се замести с ТОЙ.
Например:
ГрадЪТ става все по-хубав. (Кой става все по-хубав? – ТОЙ.)
Героят победи в борбата. (Кой победи? - ТОЙ.)
Пълен член се употребява и когато съществителното име от м.р. се комбинира с сказуеми като „ съм “, „ бивам “, „ ставам “, “оказвам се “, „ наподобявам “ и други
Например: Той е победителЯТ в надпреварата.
Оказах се най-силниЯТ в класа по математика.
Изглеждам страхливецЪТ на групата.
Непълен/кратък член (-а/я) се употребява, когато съществителното име от м.р. е второстепенна част в изречението, т.е. дава отговор на въпросите НА КОГО, ЗА КОГО, ОТ КОГО, КЪМ КОГО, ОТ КАКВО, ЗА КОГО и така нататък и може да се замести с НЕГО (НА НЕГО, ЗА НЕГО и т.н.)
Например: Учителят повика ученикА в кабинета си. (Учителят повика КОГО? – НЕГО.)
Аз срещнах докторА на улицата. (КОГО срещнах? – НЕГО.)
Обърнах се към адвокатА си за съвет. (КЪМ КОГО? – КЪМ НЕГО.)
Автор: Цветелина Велчева