Ах, това членуване! Толкова пречи на някои, които не могат

...
Ах, това членуване! Толкова пречи на някои, които не могат
Коментари Харесай

Ах, този определителен член! Ето къде му е мястото

Ах, това членуване! Толкова пречи на някои, които не могат да го схванат, че желаят даже да отпадне от езика ни. Това е все едно руснаците или немците да изхвърлят някой падеж от езика си, тъй като на учениците им е мъчно да го схванат. А в действителност членуването е нещо толкоз просто, належащо е единствено да го разберем и към този момент ще бъде наш другар.

Определителният член има следните смисли:

1. Показва ни граматическия и/или логическия вършител на действието.

2. Означава известни от обстановката предмети, лица и други

Влакът (който чакаме или за който приказваме, само че към този момент е прочут на участниците в речевата ситуация) дойде.

3. Назовава всички предмети, лица, феномени от даден тип, когато е в мн.ч. (има обобщителна функция):

Учениците (всички) са във почивка.

3. Отнася се за рода (вида) предмети, животни, растения и прочие

Лъвът е диво животно.

Съществителните имена имат категорията яснота . Могат да се членуват.

Женският жанр не основава никакви проблеми, тъй като просто прибавяме определителния член – та: жена-та; мисъл-та; книга-та; пейка-та; мисъл-та; любов-та; комедия-та и така нататък

Особеност: Добре, де, не напълно никакви проблеми. Съществува една специфичност при членуването на съществителните имена от ж.р., завършващи на –т или –щ. При тях се прибавя наложително „ т “ и надлежно или се удвоява, или се получава комбинацията „ щт “. Например:

хубост-та; младост-та; бедност-та; чест-та; свещ-та; площ-та; мощ-та; нощ-та и така нататък

Среден жанр: Тук към този момент няма нито проблеми, нито особености. Просто прибавяме определителния член – то най-после: дете-то; момче-то; момиче-то; куче-то; море-то; небе-то; представление-то и така нататък

Мъжки жанр: Тук към този момент работата е сериозна.

За съществителните от мъжки жанр съществуват две форми – цялостен и къс член.

Пълният член (-ът/-ят) се употребява, когато съществителното име от м.р. в изречението играе ролята на подлог, т.е. дава отговор на въпросите КОЙ, КАКВО и може да се замести с ТОЙ.

Например:

ГрадЪТ става все по-хубав. (Кой става все по-хубав? – ТОЙ.)

Героят победи в борбата. (Кой победи? - ТОЙ.)

Пълен член се употребява и когато съществителното име от м.р. се комбинира с сказуеми като „ съм “, „ бивам “, „ ставам “, “оказвам се “, „ наподобявам “ и други

Например: Той е победителЯТ в надпреварата.

Оказах се най-силниЯТ в класа по математика.

Изглеждам страхливецЪТ на групата.

Непълен/кратък член (-а/я) се употребява, когато съществителното име от м.р. е второстепенна част в изречението, т.е. дава отговор на въпросите НА КОГО, ЗА КОГО, ОТ КОГО, КЪМ КОГО, ОТ КАКВО, ЗА КОГО и така нататък и може да се замести с НЕГО (НА НЕГО, ЗА НЕГО и т.н.)

Например: Учителят повика ученикА в кабинета си. (Учителят повика КОГО? – НЕГО.)

Аз срещнах докторА на улицата. (КОГО срещнах? – НЕГО.)

Обърнах се към адвокатА си за съвет. (КЪМ КОГО? – КЪМ НЕГО.)

Автор: Цветелина Велчева

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР