Могат ли двама души да заселят Земята отново?
Адам и Ева съумяват в Библията. От научна позиция обаче изобщо допустимо ли е двама души да заселят нашия свят, безусловно от нищото, макар неизбежните здравословни проблеми, свързани съвкуплението сред близки роднини и ограничавания генофонд?
Най-напред, да обсъдим очевидните проблеми. Първото „ ново “ потомство явно ще се състои напълно от братя и сестри. Второто – от братовчеди. Множество проучвания демонстрират, че когато сходни родственици имат деца дружно, крайният резултат несъмнено не е прекрасен.
Проучване, направено в Чехия на деца, родени от близкородствени родители сред 1933 и 1970 година, открива, че това води до по-високи опасности от гибел на новороденото, както и физически, и душевен увреждания. Няма по какъв начин да не споменем и широкоразпространената цветна слепота на о-в Пингелап – тя се е появила, откакто унищожителен ураган е оставил единствено 20 души, които още веднъж да населят мястото.
Зария Горвет от BBC Future пък употребява стратегическите бракове в европейските кралски фамилии като още едно доказателство за проблемите, подбудени от близкородствените сношения. Крал Карлос II на Испания е имал един куп физически и душевен болести. Екип от испански учени ги приписва на неговия висок „ коефициент на близкородствено размножаване “. С други думи – наследил е много сходни гени от родителите си.
Съществуват множество други изследвания от този жанр. Основният проблем обаче е един и същи във всички образци – дребен генофонд. Редки наследствени болести (като гореспоменатата цветна слепота) се появяват тогава, когато две копия на един ген се предадат от майката и бащата. Ако тези родители са брат и сестра, то шансът гените да са сходни, е доста по-голям. Впоследствие казусът се популяризира през поколенията.
Това не е всичко. Генетичното многообразие разрешава на типовете да преодоляват проблем и да се оправят с измененията в околната среда. Именно тази дарба се изгубва, когато близки роднини стартират да се развъждат. Качеството на сперматозоидите също се визира.
„ С едно малко население всеки рано или късно ще бъде родственик с другия. С нарастване на родствеността пък се усилват и последствията от близкородствените връзки “, разяснява Брус Робъртсън от Университета Отаго в Нова Зеландия. Той е част от екип, който се пробва да отбрани дребното останала популация от папагали какапо и да ги защищити от изгубване.
Дотук нещата не наподобяват изключително добре. И въпреки всичко – има вяра за едни бъдещи Адам и Ева. Историята на човешката цивилизация е посочила, че дребни групи от оживели са успявали да се развият в огромни общества и да преодолеят математическите вероятности, свързани с генетиката. Вземете за пример хутерите от Северна Америка – те са потомци на едвам 18 фамилии.
„ Доказателствата за краткосрочните резултати от слабото генетично многообразие са доста мощни. Тези неща обаче са в областта на вероятността – разяснява антропологът Джон Мур, който изследва, в съдействие с NASA, по какъв начин човешките същества биха могли да колонизират други планети. – Това са истории на невероятни пътешествия, започващи безусловно от нулата. Всичко е допустимо. “
Източник: Science Alert
