Германско-полският спор за репарациите и границите като прелюдия към разделянето на Украйна
А няма ли да сполети същата орис и Полша?
Безпрецедентен по своята активност през последните десетилетия и даже на най-високо равнище, разногласието сред Германия и Полша за следвоенните граници и репарациите, несъмнено, има очебийно украински нюанс. В унисон се чуват и уверенията на съдружниците от НАТО и сътрудниците от Европейски Съюз за монолитна позиция в отстояването на неприкосновеността на украинските граници.
И като че ли всички заедно оказват помощ на Киев – кой с оръжие, кой с пари. Но към този момент западните страни – съседи на многострадалната Украйна, все по-откровено приказват за несправедливостта на присъединението на някогашните им земи към нея и неизбежността от разделянето на нейната територия. В Румъния (Буковина и Бесарабия) някогашният министър на външните работи Марга изложи сходни изказвания на обществена среща под аплодисментите на публиката.
В Унгария (Закарпатието, което за малко време притежаваше и Чехословакия) изтече информация за закрита среща с сходен дневен ред, извършена от премиера В. Орбан.
В Полша доста хора приказват за това дали им е задоволителна Галиция („ източните креси “) или, в случай че тръгваме, то да идем до самия Днепър! Първите 1500 каузи за връщане на благосъстоятелност в Западна Украйна от поляци, живели на нейна територия преди войната, или техни наследници бяха изпратени до европейските съдилища с цялостна правна годност.
Но това, което се случва в този момент в връзките сред Германия и Полша, повдига летвата още по-високо, защото освен е изпълнен с възможна подготовка за разделянето на Украйна, само че е изпълнен с евентуално преразпределение на самите полски земи. В бъдеще сходно развиване неизбежно ще докара до разединение в НАТО и ще придаде военно-политическо измерение на общоевропейската икономическа рецесия.
Анализаторите считат, че зад формалното предложение на висшите полски управляващи към Германия да изплати на Варшава репарации за Втората международна война в размер на 1,3 трилиона $ стои желанието тя да бъде „ обезоръжена “ при възможното разширение на границите на Полша на изток.
Досега едно от възпиращите искания на поляците към Западна Украйна беше, че в подмяна те получиха от Сталин доста по-развитите немски земи в Силезия и Померания. И постоянно е имало риск, когато Варшава анексира украински земи, германците да изискат те да върнат своите.
Сега лукават полска логичност е почти следната: в случай че пред Берлин се предявят несъразмерни искове за реставрация, които никой съществено не чака да бъдат изпълнени, тогава те могат да бъдат „ благородно “ изоставени в подмяна на отхвърли на Германия да предяви насрещни искове за връщане на Вроцлав (Бреслау), Гданск (Данциг) и други лакомства от някогашната немска територия.
Полша стартира да се приготвя за актуалната стъпка съвсем незабавно след революцията на Майдана, както призна преди време нейният министър председател М. Моравецки. По думите му е направен обстоен отчет в три тома, който е плануван да бъде преведен на разнообразни езици и публикуван по света.
Както той сподели, " Германия аргументи огромна щета на поляците и в никакъв случай не отговори за това в материално отношение. " Освен в случай че, несъмнено, не считаме за подобен отговор благосъстоянието на силезийския въглищен индустриален басейн, както и морските пристанища в Балтийско море.
В същото време поляците споделят, че имат намерение да заведат дело за репарации и към Русия, само че това е по-скоро прикритие. Лидерът на ръководещата в страната партия " Право и правдивост " Й. Качински сподели да вземем за пример, че " би трябвало да се избере поредността ", когато го попитаха за какво неговата партия желае репарации от Германия, а не от Русия.
Така да се каже, ще действаме „ малко по малко “, първо ще се „ разправим “ с германците, а по-късно с руснаците. „ Русия също би трябвало да заплати. Но не мисля, че нашето потомство ще дочака тя да признае своята отговорност. Едно нещо е несъмнено: нашите претенции няма да се трансформират “, сподели Качински.
И тук обаче може да има " двойно дъно ". В отговор на финансови искания Москва, по-специално, съгласно полското схващане, може да каже: „ Е, вземете си назад Западна Украйна вместо възнаграждение “ и няма да се зацепва към това по време на СВО. В реалност, несъмнено, позицията „ за Галиция “ ще зависи не от полския „ лист с стремежи “, а от съветските планове.
Въпросът за репарациите от Германия обаче беше трансфериран от равнището на разсъждения в областта на практическата държавна политика от по-висок порядък от полския президент А. Дуда, който оня ден обществено съобщи, че „ през днешния ден е належащо съществено да се разиска въпросът на военните репарации от Германия, към този момент не можем да се преструваме, че нищо не се е случило “.
Варшава даде обещание да изпрати публична дипломатическа нота до Берлин в близко бъдеще. Позицията на германците, че този въпрос от дълго време е завършен от историята, Дуда счита за " неприемлива ". Полският водач акцентира: " Хаосът, който царува в Украйна, не е спънка " за този развой. Явно по-скоро е противоположното. Всъщност той обясни за какво репарационният „ тритомник ” е обновен дотам на заостреност от полските ръководещи среди.
Берлин одобри с цялата си съвестност демаршите на „ накърнената ” Варшава. Депутатите от Райхстага са възмутени, смятайки, че Полша се отплаща на Германия с " черна непризнателност " за всичко, което е направила за поляците през последните години, осигурявайки им доста повишение на благосъстоянието.
По нордичечски фасон канцлерът Олаф Шолц, който беше прямолинеен в мисленето и държанието си, незабавно стартира да „ вижда корена “, като уточни, че в този случай може да се повдигне и въпросът за преразглеждане на западните граници на Полша.
И той направи това при връчването му на избрана премия на „ украинската нация “, която беше показана на гала в Потсдам от кмета на Киев В. Кличко. Така Шолц сякаш си обезпечи поддръжката на тези известни в този момент на Запад " субекти " в отбрана против полските " офанзиви ".
В Полша по някаква причина думите на Шолц бяха възприети мощно обидно и остро подложени на критика на всички равнища. Като цяло, макар привидното единение на Берлин и Варшава по такива настоящи тематики като украинската рецесия, отношението на страните една към друга провокира паника.
Във Варшава, да вземем за пример, още по време на визитата на А. Меркел там бяха разлепени обидни плакати с претенции за репарации, където тя беше един до друг с нацистките нарушители.
В Берлин дадоха отговор с подигравателни съоръжения за актуалния политически живот на Полша.
Гледайки това, човек би трябвало да се замисли защо в действителност се готвят военните машини на двете страни - да се " защитят от Русия " или да уредят нещата между тях. Те удвояват числеността на въоръжените си сили и афишират ускорени стратегии за превъоръжаване.
В същото време Германия извънредно спестовно оказва военна помощ на Украйна, базирайки се на личните си потребности. Полша изхвърля остарелият отпадък от руско време на украинските фронтове, внасяйки в подмяна най-новите мостри американско оръжие за себе си.
При такива темпове на развиване на обстановката, може би е време да се мисли не за „ първата делба на Украйна “, а за „ четвъртата делба на Полша “, а може би и за „ петата “, тъй като, както са уверени поляците, тях постоянно някой ги е „ разделял и обиждал ”, и по тази причина всички в близост им дължат доста.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Безпрецедентен по своята активност през последните десетилетия и даже на най-високо равнище, разногласието сред Германия и Полша за следвоенните граници и репарациите, несъмнено, има очебийно украински нюанс. В унисон се чуват и уверенията на съдружниците от НАТО и сътрудниците от Европейски Съюз за монолитна позиция в отстояването на неприкосновеността на украинските граници.
И като че ли всички заедно оказват помощ на Киев – кой с оръжие, кой с пари. Но към този момент западните страни – съседи на многострадалната Украйна, все по-откровено приказват за несправедливостта на присъединението на някогашните им земи към нея и неизбежността от разделянето на нейната територия. В Румъния (Буковина и Бесарабия) някогашният министър на външните работи Марга изложи сходни изказвания на обществена среща под аплодисментите на публиката.
В Унгария (Закарпатието, което за малко време притежаваше и Чехословакия) изтече информация за закрита среща с сходен дневен ред, извършена от премиера В. Орбан.
В Полша доста хора приказват за това дали им е задоволителна Галиция („ източните креси “) или, в случай че тръгваме, то да идем до самия Днепър! Първите 1500 каузи за връщане на благосъстоятелност в Западна Украйна от поляци, живели на нейна територия преди войната, или техни наследници бяха изпратени до европейските съдилища с цялостна правна годност.
Но това, което се случва в този момент в връзките сред Германия и Полша, повдига летвата още по-високо, защото освен е изпълнен с възможна подготовка за разделянето на Украйна, само че е изпълнен с евентуално преразпределение на самите полски земи. В бъдеще сходно развиване неизбежно ще докара до разединение в НАТО и ще придаде военно-политическо измерение на общоевропейската икономическа рецесия.
Анализаторите считат, че зад формалното предложение на висшите полски управляващи към Германия да изплати на Варшава репарации за Втората международна война в размер на 1,3 трилиона $ стои желанието тя да бъде „ обезоръжена “ при възможното разширение на границите на Полша на изток.
Досега едно от възпиращите искания на поляците към Западна Украйна беше, че в подмяна те получиха от Сталин доста по-развитите немски земи в Силезия и Померания. И постоянно е имало риск, когато Варшава анексира украински земи, германците да изискат те да върнат своите.
Сега лукават полска логичност е почти следната: в случай че пред Берлин се предявят несъразмерни искове за реставрация, които никой съществено не чака да бъдат изпълнени, тогава те могат да бъдат „ благородно “ изоставени в подмяна на отхвърли на Германия да предяви насрещни искове за връщане на Вроцлав (Бреслау), Гданск (Данциг) и други лакомства от някогашната немска територия.
Полша стартира да се приготвя за актуалната стъпка съвсем незабавно след революцията на Майдана, както призна преди време нейният министър председател М. Моравецки. По думите му е направен обстоен отчет в три тома, който е плануван да бъде преведен на разнообразни езици и публикуван по света.
Както той сподели, " Германия аргументи огромна щета на поляците и в никакъв случай не отговори за това в материално отношение. " Освен в случай че, несъмнено, не считаме за подобен отговор благосъстоянието на силезийския въглищен индустриален басейн, както и морските пристанища в Балтийско море.
В същото време поляците споделят, че имат намерение да заведат дело за репарации и към Русия, само че това е по-скоро прикритие. Лидерът на ръководещата в страната партия " Право и правдивост " Й. Качински сподели да вземем за пример, че " би трябвало да се избере поредността ", когато го попитаха за какво неговата партия желае репарации от Германия, а не от Русия.
Така да се каже, ще действаме „ малко по малко “, първо ще се „ разправим “ с германците, а по-късно с руснаците. „ Русия също би трябвало да заплати. Но не мисля, че нашето потомство ще дочака тя да признае своята отговорност. Едно нещо е несъмнено: нашите претенции няма да се трансформират “, сподели Качински.
И тук обаче може да има " двойно дъно ". В отговор на финансови искания Москва, по-специално, съгласно полското схващане, може да каже: „ Е, вземете си назад Западна Украйна вместо възнаграждение “ и няма да се зацепва към това по време на СВО. В реалност, несъмнено, позицията „ за Галиция “ ще зависи не от полския „ лист с стремежи “, а от съветските планове.
Въпросът за репарациите от Германия обаче беше трансфериран от равнището на разсъждения в областта на практическата държавна политика от по-висок порядък от полския президент А. Дуда, който оня ден обществено съобщи, че „ през днешния ден е належащо съществено да се разиска въпросът на военните репарации от Германия, към този момент не можем да се преструваме, че нищо не се е случило “.
Варшава даде обещание да изпрати публична дипломатическа нота до Берлин в близко бъдеще. Позицията на германците, че този въпрос от дълго време е завършен от историята, Дуда счита за " неприемлива ". Полският водач акцентира: " Хаосът, който царува в Украйна, не е спънка " за този развой. Явно по-скоро е противоположното. Всъщност той обясни за какво репарационният „ тритомник ” е обновен дотам на заостреност от полските ръководещи среди.
Берлин одобри с цялата си съвестност демаршите на „ накърнената ” Варшава. Депутатите от Райхстага са възмутени, смятайки, че Полша се отплаща на Германия с " черна непризнателност " за всичко, което е направила за поляците през последните години, осигурявайки им доста повишение на благосъстоянието.
По нордичечски фасон канцлерът Олаф Шолц, който беше прямолинеен в мисленето и държанието си, незабавно стартира да „ вижда корена “, като уточни, че в този случай може да се повдигне и въпросът за преразглеждане на западните граници на Полша.
И той направи това при връчването му на избрана премия на „ украинската нация “, която беше показана на гала в Потсдам от кмета на Киев В. Кличко. Така Шолц сякаш си обезпечи поддръжката на тези известни в този момент на Запад " субекти " в отбрана против полските " офанзиви ".
В Полша по някаква причина думите на Шолц бяха възприети мощно обидно и остро подложени на критика на всички равнища. Като цяло, макар привидното единение на Берлин и Варшава по такива настоящи тематики като украинската рецесия, отношението на страните една към друга провокира паника.
Във Варшава, да вземем за пример, още по време на визитата на А. Меркел там бяха разлепени обидни плакати с претенции за репарации, където тя беше един до друг с нацистките нарушители.
В Берлин дадоха отговор с подигравателни съоръжения за актуалния политически живот на Полша.
Гледайки това, човек би трябвало да се замисли защо в действителност се готвят военните машини на двете страни - да се " защитят от Русия " или да уредят нещата между тях. Те удвояват числеността на въоръжените си сили и афишират ускорени стратегии за превъоръжаване.
В същото време Германия извънредно спестовно оказва военна помощ на Украйна, базирайки се на личните си потребности. Полша изхвърля остарелият отпадък от руско време на украинските фронтове, внасяйки в подмяна най-новите мостри американско оръжие за себе си.
При такива темпове на развиване на обстановката, може би е време да се мисли не за „ първата делба на Украйна “, а за „ четвъртата делба на Полша “, а може би и за „ петата “, тъй като, както са уверени поляците, тях постоянно някой ги е „ разделял и обиждал ”, и по тази причина всички в близост им дължат доста.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ