Гец завърши земния си път на сцената, огорчен и обичан
9 януари 1996 година. Постановката на пиесата „ Ню Йорк, хотел „ Плаза “ е към края си. Залата в Стара Загора е застинала в унес. На сцената са едни от най-големите артисти на България. Произнасяйки последните си реплики, основният воин, обаче се олюлява. Партньорката му Таня Масалитинова вижда, че приказва мъчно, бърка. Все отново приятелят произнася последното изречение и ненадейно напуща сцената.
След момент завесата пада. Публиката избухва в аплаузи. На финалния реверанс обаче, един от участниците го няма. Георги Георгиев-Гец лежи имобилен върху четири стола, не на себе си. Лекарите установяват тежък инсулт. Осем месеца по-късно на 2 септември, без повече да пристигна в схващане огромният артист, любимецът на милиони българи, ще отлети от този свят. На земните хора той ще остави загатна за 84 театрални функции, 22 телевизионни постановки, 64 кино лентата както и възхищението от огромния му гений, и човешко достолепие.
Двадесет и четири години по-късно Гец не е пропуснат, сниманото на лентата не се изтрива, не избледнява и продължава да ни радва.
Разпоповци, преди да бъди погълнато, от града е малко селце на три километра от Елена. Годините не са дали отговор на кой тъкмо от трите локални разпопени свещеници то е кръстено. Хората му са приели странното име и паралелно с църквата, тачат като на храм още една достолепна сграда- читалището. Там един същински възрожденец Христо Тарсанков, събира от къщите в покрайнината старомодни облекла и атрибут, с цел да се усещат селските театрали като същински експерти.
По концепция на режисьора за пиесата „ Чумави “ изрязват на сцената огромна дупка. От нея би трябвало да излезе злият дух, в действителност локален гений, стъпил на една маса и издигнат от четирима здравеняци. Появата и страшния му плач ужасява струпаните на метри от него хлапаци. Те се пръскат като уплашени пилци. Само един от тях не мърда, остава като закован. Георги Георгиев. Това не остава неусетно и още за идващото режисура малчуганът получава роля. Така стартира кариерата на един от най-великите български артисти. Бъдещият Гец.
Стартът е ослепителен, само че не и пътя нататък. Два несполучливи опита да влезе в Държавното висше театрално учебно заведение, може и да са го поотчаяли, само че не са го отказали. Все отново идва индивидът, който го вижда с други очи. Професор Филип Филипов бързо открива гения. През 1953 година той е към този момент в трупата на Народния спектакъл. Киното го е разкрило две години по-рано. В „ Утро над родината “ той е млад стругар. По-късно ще го забележим като селяндур с колело, военачалник, капитан на транспортен съд, ваятел, разузнавачът Емил Боев от „ Няма нищо по-хубаво от неприятното време “ прокурор /Всъщност там ще го забележим след доста, доста години, тъй като филмът по пиесата на Георги Джагаров по височайши идеологически аргументи, не вижда бял свят./
Но сякаш продукцията, която направи участниците в нея, единствено за няколко седмици всенародни любимци бе сериалът „ На всеки километър “ Той носи на Гец доста популярност и не по малко оскърбление. Там той е Войвадата, смелият мъж, който е паралелно с майор Деянов, именитият Стефан Данаилов, в лютата борба с врага. Но надалеч преди да се стигне до всенародната обич, още при снимането на първата серия, Войводата едвам не загива-драма, която не е планувана в сюжета, в който е написано нещо напълно друго: Актьорът да преплува права в Дунава.
Това се случва през ноември. Войводата е облечен в дебели шаячни облекла, на краката му са тежки обувки. Дълбочината на реката е тридесет метра. Гец е добър плувец, само че въпреки всичко е малко обезпокоен. Режисьорът дава напътствията си: Ще плуваш колкото издържиш, като се измориш, обръщаш се с тил и лодката ще пристигна да те вземе. Актьорът извършва тъкмо напътствията, само че кой да знае, че моторът на избавителната лодка ще откаже и тя няма да стигне до него. Дунав го влече все по- във вътрешността с пет километра в час. Екипът се отдалечава от погледа му. Добре, че една рибарска лодка, която инцидентно е спряла наоколо го прибира.
Известен факт е, че в часа, когато започваха излъчванията на сериала, улиците опустяваха. Гец също е гледал всяка серия, само че не толкоз, за да се хареса, а, с цел да вижда кусурите си и да се ядосва. В последна сметка триумфът е величествен. В последната серия успеха над фашизма е извоювана и героите са щастливи.
Веднага по-късно стартират фотосите на идващите серии. Действието се развива към този момент в спокойно време, само че битката с врага няма по какъв начин да спре. И Гец би трябвало да е продължи, към този момент като началник на разузнаването на социалистическата си татковина. Но преди да се пристъпи към продължението, неговият сътрудник Стефан Гецов съумява да употребява престижа и близостта си с Тодор Живков и взема ролята, която по логичност принадлежи на Гец. За това време рано отишлия си от този свят наследник на актьора-режисьорът Иван Георгиев, разказваше: Баща ми беше доста наскърбен. Той изключваше тв приемника постоянно, когато започваше „ На всеки километър. “
През 1991 година върху него се стоварва още един удар. Всъщност той не е единственият потърпевш. В разцвета на силите са изгонени звездите на Народния спектакъл: Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Черкелов, Андрей Чапразов, Виолета Бехчеванова. Гец чува за заповедта по телефона от секретарката на шефа. Следва и обяснението, че въпреки и отвън щата, той ще продължи да играе. Дори го канят да вземе новата пиеса, в която има роля. Това го успокоява. Още на другия ден се прибира с досието и нетърпеливо сяда да чете. Отгръща страница след страница и когато чак на последната вижда няколко реплики на героя си, ядосан захвърля листите и в никакъв случай повече, по никакъв мотив не влиза в постройката, в която са минали близо читиридесет години от живота му.
Но, въпреки и наскърбен и с разтърсено здраве, човек като Гец не може без сцената. Включва се в трупата на спектакъл „ Барбуков “. С част от останалите отлъчени, потеглят от град в град като начинаещи аркашки. Пътищата са сложни, нощите снежни, салоните студени,а публиката ги чака с неспокойствие и любов. Но за тази обич се заплаща.
И Георги Георгиев- Гец заплати с живота си.
Исак Гозес
След момент завесата пада. Публиката избухва в аплаузи. На финалния реверанс обаче, един от участниците го няма. Георги Георгиев-Гец лежи имобилен върху четири стола, не на себе си. Лекарите установяват тежък инсулт. Осем месеца по-късно на 2 септември, без повече да пристигна в схващане огромният артист, любимецът на милиони българи, ще отлети от този свят. На земните хора той ще остави загатна за 84 театрални функции, 22 телевизионни постановки, 64 кино лентата както и възхищението от огромния му гений, и човешко достолепие.
Двадесет и четири години по-късно Гец не е пропуснат, сниманото на лентата не се изтрива, не избледнява и продължава да ни радва.
Разпоповци, преди да бъди погълнато, от града е малко селце на три километра от Елена. Годините не са дали отговор на кой тъкмо от трите локални разпопени свещеници то е кръстено. Хората му са приели странното име и паралелно с църквата, тачат като на храм още една достолепна сграда- читалището. Там един същински възрожденец Христо Тарсанков, събира от къщите в покрайнината старомодни облекла и атрибут, с цел да се усещат селските театрали като същински експерти.
По концепция на режисьора за пиесата „ Чумави “ изрязват на сцената огромна дупка. От нея би трябвало да излезе злият дух, в действителност локален гений, стъпил на една маса и издигнат от четирима здравеняци. Появата и страшния му плач ужасява струпаните на метри от него хлапаци. Те се пръскат като уплашени пилци. Само един от тях не мърда, остава като закован. Георги Георгиев. Това не остава неусетно и още за идващото режисура малчуганът получава роля. Така стартира кариерата на един от най-великите български артисти. Бъдещият Гец.
Стартът е ослепителен, само че не и пътя нататък. Два несполучливи опита да влезе в Държавното висше театрално учебно заведение, може и да са го поотчаяли, само че не са го отказали. Все отново идва индивидът, който го вижда с други очи. Професор Филип Филипов бързо открива гения. През 1953 година той е към този момент в трупата на Народния спектакъл. Киното го е разкрило две години по-рано. В „ Утро над родината “ той е млад стругар. По-късно ще го забележим като селяндур с колело, военачалник, капитан на транспортен съд, ваятел, разузнавачът Емил Боев от „ Няма нищо по-хубаво от неприятното време “ прокурор /Всъщност там ще го забележим след доста, доста години, тъй като филмът по пиесата на Георги Джагаров по височайши идеологически аргументи, не вижда бял свят./
Но сякаш продукцията, която направи участниците в нея, единствено за няколко седмици всенародни любимци бе сериалът „ На всеки километър “ Той носи на Гец доста популярност и не по малко оскърбление. Там той е Войвадата, смелият мъж, който е паралелно с майор Деянов, именитият Стефан Данаилов, в лютата борба с врага. Но надалеч преди да се стигне до всенародната обич, още при снимането на първата серия, Войводата едвам не загива-драма, която не е планувана в сюжета, в който е написано нещо напълно друго: Актьорът да преплува права в Дунава.
Това се случва през ноември. Войводата е облечен в дебели шаячни облекла, на краката му са тежки обувки. Дълбочината на реката е тридесет метра. Гец е добър плувец, само че въпреки всичко е малко обезпокоен. Режисьорът дава напътствията си: Ще плуваш колкото издържиш, като се измориш, обръщаш се с тил и лодката ще пристигна да те вземе. Актьорът извършва тъкмо напътствията, само че кой да знае, че моторът на избавителната лодка ще откаже и тя няма да стигне до него. Дунав го влече все по- във вътрешността с пет километра в час. Екипът се отдалечава от погледа му. Добре, че една рибарска лодка, която инцидентно е спряла наоколо го прибира.
Известен факт е, че в часа, когато започваха излъчванията на сериала, улиците опустяваха. Гец също е гледал всяка серия, само че не толкоз, за да се хареса, а, с цел да вижда кусурите си и да се ядосва. В последна сметка триумфът е величествен. В последната серия успеха над фашизма е извоювана и героите са щастливи.
Веднага по-късно стартират фотосите на идващите серии. Действието се развива към този момент в спокойно време, само че битката с врага няма по какъв начин да спре. И Гец би трябвало да е продължи, към този момент като началник на разузнаването на социалистическата си татковина. Но преди да се пристъпи към продължението, неговият сътрудник Стефан Гецов съумява да употребява престижа и близостта си с Тодор Живков и взема ролята, която по логичност принадлежи на Гец. За това време рано отишлия си от този свят наследник на актьора-режисьорът Иван Георгиев, разказваше: Баща ми беше доста наскърбен. Той изключваше тв приемника постоянно, когато започваше „ На всеки километър. “
През 1991 година върху него се стоварва още един удар. Всъщност той не е единственият потърпевш. В разцвета на силите са изгонени звездите на Народния спектакъл: Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Черкелов, Андрей Чапразов, Виолета Бехчеванова. Гец чува за заповедта по телефона от секретарката на шефа. Следва и обяснението, че въпреки и отвън щата, той ще продължи да играе. Дори го канят да вземе новата пиеса, в която има роля. Това го успокоява. Още на другия ден се прибира с досието и нетърпеливо сяда да чете. Отгръща страница след страница и когато чак на последната вижда няколко реплики на героя си, ядосан захвърля листите и в никакъв случай повече, по никакъв мотив не влиза в постройката, в която са минали близо читиридесет години от живота му.
Но, въпреки и наскърбен и с разтърсено здраве, човек като Гец не може без сцената. Включва се в трупата на спектакъл „ Барбуков “. С част от останалите отлъчени, потеглят от град в град като начинаещи аркашки. Пътищата са сложни, нощите снежни, салоните студени,а публиката ги чака с неспокойствие и любов. Но за тази обич се заплаща.
И Георги Георгиев- Гец заплати с живота си.
Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ