Днес се навършват 110 години от рождението на световноизвестния оперен певeц Борис Христов
„ Всички функции съм изпълнявал с обич. Иначе надали щях да бъда „ нещо " в изкуството. Но обичаната ми? Казвам незабавно - Борис Годунов! ", споделя оперният артист Борис Христов. Днес се навършват 110 години от рождението му.
Той е роден на 18 май 1914 година в Пловдив, в фамилията на Кирил Христов и брачната половинка му Райна. Дядо му Христо-Псалта е първият псалт на българската черква в Битоля. Бащата на Борис е преподавател в Беломорието, в Пловдив и по-късно в София. Той е и майстор-изпълнител на църковна музика и на български национални песни. Кирил Христов споделя на сина си: „ Обичай музиката и направи всичко да я усвоиш - песента облагородява сърцето на индивида, тя го възвеличава... ".
Семейството на бъдещия оперен артист се реалокира да живее в София, още преди той да стане възпитаник. Малкият Борис свири на цигулка и китара, само че дълго време никой не чува неговия глас. Когато стартира да пее в детския хор „ Софийски славейчета " излиза наяве, че момчето е белязано с гений. От 1933 година той пее в хор „ Гусла ", а през същата година приключва 2-ра мъжка гимназия и стартира да следва право в юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
СЪДБОНОСНА СРЕЩА С ЦАРЯ
Борис Христов стартира да пее в хора към храм-паметника „ Св. Александър Невски " с ръководители Добри Христов и Ангел Попконстантинов. На 19 януари 1942 година той и останалите са поканени от царското семейство за литургия в дворцовия параклис. След службата изпълнителите участват на дребна закуска, където цар Борис Трети чува Христов в осъществяване на песента „ Зададе се Крум страшни ". Царят му споделя: „ Браво младежо! Каква роля готвите в операта? Кога имате зрелище? За нас би било наслаждение да ви чуем отново ". „ Ваше величество, не съм професионален артист. Аз съм арбитър при започване на кариерата си ", дава отговор Борис. Царят отвръща: „ Съдиите са нещо значимо, само че в България са задоволително. А положителните артисти са нещо доста рядко. Ако желаете да сте потребен на страната ни, би трябвало да се посветите на пеенето и да оставите съда. " След една седмица ориста на Борис Христов се трансформира. Отпусната му е стипендия от държавното управление на Царство България с цел да учи пеене в Италия.
ОБУЧЕНИЕ НА МЛАДИЯ ОПЕРЕН ПЕВЕЦ Пожарна охрана ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Навръх рождения си ден, на 18 май 1942 година, Борис Христов отпътува за Милано, Италия, и стартира да учи при музикалния възпитател Рикардо Страчари. През 1943 година, поради военните дейности в Италия по време на Втората международна война той се връща в България. Тогава Страчари се пробва да го открие посредством българското посолство: „ Намерете го и го доведете с полиция! Знаете ли какво губите? Та той е изключение. Неговите заложби не могат да бъдат проигравани - те принадлежат на света! ".
Борис Христов остава в България няколко месеца и на 1 ноември 1943 година отпътува за Австрия, където в оня миг няма военни дейности. Известно време остава във Виена, където разучава опери на Моцарт и Вагнер.
След края на Втората международна война се връща още веднъж в Италия и продължава образованието си при Рикардо Страчари. Там той се оказва без никакви средства. Маестрото възобновява уроците си безплатно за младия си възпитаник, предходният му наемодател го настанява също гратис, а от Ватикана му отпускат купони за храна един път на ден.
ПЪРВИ САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ
Първият независим концерт на Борис Христов в Италия е на 28 декември 1945 година в Рим. Концертът е отдаден на българската и съветската музика.
Оперният си дебют той прави на 12 май 1946 година в ролята на Колин от операта „ Бохеми " от Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия, Италия. Година по-късно извършва партията на Пимен от операта „ Борис Годунов " на Модест Мусоргски - по едно и също време в Рим и в „ Ла Скала " в Милано.
СВЕТОВЕН УСПЕХ
През идващите две, три години в репертоара му са повече от 10 значими функции - Рамфис в „ Аида ", Оровезо в „ Норма ", Досифей в „ Хованщина ", Пимен и Борис Годунов от „ Борис Годунов ".
Борис Христов гастролира из цяла Италия. Някои от сцените, на които пее са оперния спектакъл в Рим, спектакъл „ Комунале " във Флоренция, театрът „ Ла Фениче " във Венеция, „ Сан Карло " в Неапол, миланската „ Ла канара ". Той стартира да покорява и градове като Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро, Москва, Сан Франциско, лондонската опера „ Ковънт Гардън ". Партнира си със световноизвестните оперни артисти Мария Калас, Рената Тебалди, Танкреди Пазеро, Рина Корси, Елена Николай и други. Борис Христов държи да пее музикалните произведения на истинския език. „ Истинската музикална стойност на една оперна творба може да се схване единствено тогава, когато тя се пее на езика, на който е основана ", споделя той.
„ БОРИС ГОДУНОВ "
Борис Христов извършва най-вече опери от Верди, Вагнер, само че също по този начин и на съветски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „ Борис Годунов ". Изпява я повече от 600 пъти и се смята за един от най-хубавите реализатори на тази роля. Той се трансформира в знак на съветския княз от операта.
През 1976 година в изявление за в. „ Народна юноша " на въпроса коя е обичаната му роля, Борис Христов споделя: „ Всички функции съм изпълнявал с обич. Иначе надали щях да бъда „ нещо " в изкуството. Но обичаната ми? Казвам незабавно - Борис Годунов! "
Сред превъплъщенията на Борис Христов на оперната сцена са и облиците на крал Филип в „ Дон Карлос ", отец Гуардиано в „ Силата на ориста ", Банко в „ Магбет ", Мефистофел в „ Фауст " и „ Мефистофел ", дон Базилио в „ Сивилският бръснар " и други Повече от 400 пъти той извършва ролята на крал Филип в кариерата си. Диригентите, с които работи през годините са Ото Клемперер, Херберт декор Караян, Исай Добовен, Ерих Клайбер, Викторио Гуи, Андре Клюитанс и други
Световната музикална рецензия дава на Борис Христов купата „ Цар на басите " и „ Бас № 1 ". През 1974 година в „ Ковънт гардън " тържествено се отбелязва 25-годишното съдействие с Борис Христов, а през 1979 година - 30-годишното. В историята на оперните театри тези празнувания са необичайност.
ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ
През юни 1963 година, след 20-годишно спиране, Борис Христов се завръща в България. Посещението е частно, само че където и да отиде хората го приветстват и показват обичта си към него. Хор „ Гусла " му посвещава специфичен концерт.
Независимо от това, че Борис Христов живее в Италия и реализира певческата си кариера по целия свят той е надълбоко обвързван с България. Повече от 40 години, наред с персоналните си певчески триумфи, той разнася славата и на българската музикална просвета и изпълнителско изкуство. През 1963 година за операта „ Борис Годунов " от Мусоргски, където извършва основната роля, той притегля българските артисти Димитър Узунов и Николай Гяуров на сцената на „ Ла канара ".
През 1964 година Борис Христов записва наново цялата опера „ Борис Годунов ". С него са солисти от хора на Софийската опера. При записа на операта за първи път в историята, Борис Христов извършва и трите басови партии - на Борис Годунов, Пимен и Варлаам, на съветски език.
ДАРЕНИЯ
Оперният артист прави и две обилни имуществени дарения на българската страна за културни цели - вила в Рим и къща в София.
През 1976 година той подарява на България вила, намираща се на ул. „ Мадона ди Кампильо " в Рим, за да подкрепи младите гении и да спомага за развиването на изкуството и културата. Така българския артист стартира да реализира концепцията си за основаването на академия за артисти, актьори и всевъзможни хора на изкуството.
През декември 1977 година, при едно от визитите си в София, Борис Христов подарява бащината си къща на ул. „ Цар Самуил " на Комитета по просвета, с цел да се построи там студио за подготовка на млади артисти, на които и той самичък да оказва помощ за насърчаване на гения им.
След доста компликации и 10 години по-късно, на 22 юни 1986 година, във вилата в Рим се открива Българска академия за изкуство и просвета, която по-късно носи името на баса. Оперният режисьор акад. Пламен Карталов е първи шеф на академията. От 2006 година Българската академия за изкуство и просвета „ Борис Христов " в Рим става седалище на Българския културен институт.
„ НА МНОГАЯ ЛЕТА "
Борис Христов е и извънреден реализатор на вокална църковна музика. При едно от завръщанията си в България през 1976 година в храм-паметника „ Св. Александър Невски " той записва с хора на храма черковнославянски песнопения. Тогава извършва и известното „ На многая лета ", което е постоянно на огромни български празници. На въпроса към свещеник Тихон, какъв апел е за нас гласът на Борис Христов и камбаните на „ Св. Александър Невски " той дава отговор: „ Със записа в храма дръзвам да кажа, че басът реализира нещо необикновено. Пеейки мощно и охолно, да пее и със покорност. Тази покорност не се вижда, тъй като камбаните бият, само че когато усетите, че сърцето ви тупти, тъй като, призовавайки „ На многая лета " за целия български народ, той не го споделя отвисоко, а го сервира с откровено жаление. Да бъде този народ благоверен и да пребъде ".
През 1978 година в храма Борис Христов реализира друга своя фантазия. Той записва литургия „ Доместика " от Александър Гречанинов.
ПОСЛЕДНИЯТ КОНЦЕРТ
Последният концерт, който изнася Борис Христов е на 22 юни 1986 година в основаната от него Българска академия за изкуство и просвета в Рим.
На 28 юни 1993 година световноизвестният оперен артист умира в дома си в Рим на 79-годишна възраст. Неговото последно предпочитание е тялото му да бъде положено на българска земя. На 30 юни 1993 година със аероплан в София са докарани тленните му остатъци. Опелото се прави в храм-паметника „ Св. Александър Невски ". Борис Христов е първото светско лице, за който се прави траурна гала в храма.
След гибелта му, в публикация в „ Ню Йорк Таймс " написа, че дълбочината на характера на Борис Христов и неговата психика го трансформират в един от най-големите оперни актьори на века.
ПРИЗНАНИЕ И ПАМЕТ
Борис Христов получава голям брой награди и звания както в България, по този начин и по света. У нас е почетен е със званието „ Народен актьор " през 1976 година Носител е на ордените „ Народна република България " (първа степен, 4 юли 1985) и „ 13 века България " (януари 1990).
В интернационален проект е притежател е на датската „ Музикална премия Леони Сонинг ", получава „ Златен орден на Театро Реджо " в Торино, Италия, както и почетен златен орден от „ Ковънт Гардън " през май 1979 година Борис Христов е определен за Личност на годината в календара на ЮНЕСКО за 2014 година
Въпреки премиите, с които е удостояван и награждаван в България Борис Христов в никакъв случай не е позволен да пее на българска сцена. През годините са водени неведнъж диалози с управляващите в България, само че всички обещания остават неизпълнени.
След гибелта му на името на Борис Христов има учредена фондация и Международен конкурс за млади оперни артисти " Борис Христов ".
На 19 март 1994 година в Стара Загора е учредено Музикално общество „ Борис Христов ".
През 2021 година „ Фондация за развиване на артистични гении " в Пловдив учредява премия „ Борис Христов ", с която се отличават надарени актьори и прояви със важен принос за развиването на актуалната просвета.
В непосредствена непосредственост до храм-паметник „ Св. Александър Невски " през 1996 година е открит монумент на Борис Христов.
Той е роден на 18 май 1914 година в Пловдив, в фамилията на Кирил Христов и брачната половинка му Райна. Дядо му Христо-Псалта е първият псалт на българската черква в Битоля. Бащата на Борис е преподавател в Беломорието, в Пловдив и по-късно в София. Той е и майстор-изпълнител на църковна музика и на български национални песни. Кирил Христов споделя на сина си: „ Обичай музиката и направи всичко да я усвоиш - песента облагородява сърцето на индивида, тя го възвеличава... ".
Семейството на бъдещия оперен артист се реалокира да живее в София, още преди той да стане възпитаник. Малкият Борис свири на цигулка и китара, само че дълго време никой не чува неговия глас. Когато стартира да пее в детския хор „ Софийски славейчета " излиза наяве, че момчето е белязано с гений. От 1933 година той пее в хор „ Гусла ", а през същата година приключва 2-ра мъжка гимназия и стартира да следва право в юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
СЪДБОНОСНА СРЕЩА С ЦАРЯ
Борис Христов стартира да пее в хора към храм-паметника „ Св. Александър Невски " с ръководители Добри Христов и Ангел Попконстантинов. На 19 януари 1942 година той и останалите са поканени от царското семейство за литургия в дворцовия параклис. След службата изпълнителите участват на дребна закуска, където цар Борис Трети чува Христов в осъществяване на песента „ Зададе се Крум страшни ". Царят му споделя: „ Браво младежо! Каква роля готвите в операта? Кога имате зрелище? За нас би било наслаждение да ви чуем отново ". „ Ваше величество, не съм професионален артист. Аз съм арбитър при започване на кариерата си ", дава отговор Борис. Царят отвръща: „ Съдиите са нещо значимо, само че в България са задоволително. А положителните артисти са нещо доста рядко. Ако желаете да сте потребен на страната ни, би трябвало да се посветите на пеенето и да оставите съда. " След една седмица ориста на Борис Христов се трансформира. Отпусната му е стипендия от държавното управление на Царство България с цел да учи пеене в Италия.
ОБУЧЕНИЕ НА МЛАДИЯ ОПЕРЕН ПЕВЕЦ Пожарна охрана ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Навръх рождения си ден, на 18 май 1942 година, Борис Христов отпътува за Милано, Италия, и стартира да учи при музикалния възпитател Рикардо Страчари. През 1943 година, поради военните дейности в Италия по време на Втората международна война той се връща в България. Тогава Страчари се пробва да го открие посредством българското посолство: „ Намерете го и го доведете с полиция! Знаете ли какво губите? Та той е изключение. Неговите заложби не могат да бъдат проигравани - те принадлежат на света! ".
Борис Христов остава в България няколко месеца и на 1 ноември 1943 година отпътува за Австрия, където в оня миг няма военни дейности. Известно време остава във Виена, където разучава опери на Моцарт и Вагнер.
След края на Втората международна война се връща още веднъж в Италия и продължава образованието си при Рикардо Страчари. Там той се оказва без никакви средства. Маестрото възобновява уроците си безплатно за младия си възпитаник, предходният му наемодател го настанява също гратис, а от Ватикана му отпускат купони за храна един път на ден.
ПЪРВИ САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ
Първият независим концерт на Борис Христов в Италия е на 28 декември 1945 година в Рим. Концертът е отдаден на българската и съветската музика.
Оперният си дебют той прави на 12 май 1946 година в ролята на Колин от операта „ Бохеми " от Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия, Италия. Година по-късно извършва партията на Пимен от операта „ Борис Годунов " на Модест Мусоргски - по едно и също време в Рим и в „ Ла Скала " в Милано.
СВЕТОВЕН УСПЕХ
През идващите две, три години в репертоара му са повече от 10 значими функции - Рамфис в „ Аида ", Оровезо в „ Норма ", Досифей в „ Хованщина ", Пимен и Борис Годунов от „ Борис Годунов ".
Борис Христов гастролира из цяла Италия. Някои от сцените, на които пее са оперния спектакъл в Рим, спектакъл „ Комунале " във Флоренция, театрът „ Ла Фениче " във Венеция, „ Сан Карло " в Неапол, миланската „ Ла канара ". Той стартира да покорява и градове като Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро, Москва, Сан Франциско, лондонската опера „ Ковънт Гардън ". Партнира си със световноизвестните оперни артисти Мария Калас, Рената Тебалди, Танкреди Пазеро, Рина Корси, Елена Николай и други. Борис Христов държи да пее музикалните произведения на истинския език. „ Истинската музикална стойност на една оперна творба може да се схване единствено тогава, когато тя се пее на езика, на който е основана ", споделя той.
„ БОРИС ГОДУНОВ "
Борис Христов извършва най-вече опери от Верди, Вагнер, само че също по този начин и на съветски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „ Борис Годунов ". Изпява я повече от 600 пъти и се смята за един от най-хубавите реализатори на тази роля. Той се трансформира в знак на съветския княз от операта.
През 1976 година в изявление за в. „ Народна юноша " на въпроса коя е обичаната му роля, Борис Христов споделя: „ Всички функции съм изпълнявал с обич. Иначе надали щях да бъда „ нещо " в изкуството. Но обичаната ми? Казвам незабавно - Борис Годунов! "
Сред превъплъщенията на Борис Христов на оперната сцена са и облиците на крал Филип в „ Дон Карлос ", отец Гуардиано в „ Силата на ориста ", Банко в „ Магбет ", Мефистофел в „ Фауст " и „ Мефистофел ", дон Базилио в „ Сивилският бръснар " и други Повече от 400 пъти той извършва ролята на крал Филип в кариерата си. Диригентите, с които работи през годините са Ото Клемперер, Херберт декор Караян, Исай Добовен, Ерих Клайбер, Викторио Гуи, Андре Клюитанс и други
Световната музикална рецензия дава на Борис Христов купата „ Цар на басите " и „ Бас № 1 ". През 1974 година в „ Ковънт гардън " тържествено се отбелязва 25-годишното съдействие с Борис Христов, а през 1979 година - 30-годишното. В историята на оперните театри тези празнувания са необичайност.
ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ
През юни 1963 година, след 20-годишно спиране, Борис Христов се завръща в България. Посещението е частно, само че където и да отиде хората го приветстват и показват обичта си към него. Хор „ Гусла " му посвещава специфичен концерт.
Независимо от това, че Борис Христов живее в Италия и реализира певческата си кариера по целия свят той е надълбоко обвързван с България. Повече от 40 години, наред с персоналните си певчески триумфи, той разнася славата и на българската музикална просвета и изпълнителско изкуство. През 1963 година за операта „ Борис Годунов " от Мусоргски, където извършва основната роля, той притегля българските артисти Димитър Узунов и Николай Гяуров на сцената на „ Ла канара ".
През 1964 година Борис Христов записва наново цялата опера „ Борис Годунов ". С него са солисти от хора на Софийската опера. При записа на операта за първи път в историята, Борис Христов извършва и трите басови партии - на Борис Годунов, Пимен и Варлаам, на съветски език.
ДАРЕНИЯ
Оперният артист прави и две обилни имуществени дарения на българската страна за културни цели - вила в Рим и къща в София.
През 1976 година той подарява на България вила, намираща се на ул. „ Мадона ди Кампильо " в Рим, за да подкрепи младите гении и да спомага за развиването на изкуството и културата. Така българския артист стартира да реализира концепцията си за основаването на академия за артисти, актьори и всевъзможни хора на изкуството.
През декември 1977 година, при едно от визитите си в София, Борис Христов подарява бащината си къща на ул. „ Цар Самуил " на Комитета по просвета, с цел да се построи там студио за подготовка на млади артисти, на които и той самичък да оказва помощ за насърчаване на гения им.
След доста компликации и 10 години по-късно, на 22 юни 1986 година, във вилата в Рим се открива Българска академия за изкуство и просвета, която по-късно носи името на баса. Оперният режисьор акад. Пламен Карталов е първи шеф на академията. От 2006 година Българската академия за изкуство и просвета „ Борис Христов " в Рим става седалище на Българския културен институт.
„ НА МНОГАЯ ЛЕТА "
Борис Христов е и извънреден реализатор на вокална църковна музика. При едно от завръщанията си в България през 1976 година в храм-паметника „ Св. Александър Невски " той записва с хора на храма черковнославянски песнопения. Тогава извършва и известното „ На многая лета ", което е постоянно на огромни български празници. На въпроса към свещеник Тихон, какъв апел е за нас гласът на Борис Христов и камбаните на „ Св. Александър Невски " той дава отговор: „ Със записа в храма дръзвам да кажа, че басът реализира нещо необикновено. Пеейки мощно и охолно, да пее и със покорност. Тази покорност не се вижда, тъй като камбаните бият, само че когато усетите, че сърцето ви тупти, тъй като, призовавайки „ На многая лета " за целия български народ, той не го споделя отвисоко, а го сервира с откровено жаление. Да бъде този народ благоверен и да пребъде ".
През 1978 година в храма Борис Христов реализира друга своя фантазия. Той записва литургия „ Доместика " от Александър Гречанинов.
ПОСЛЕДНИЯТ КОНЦЕРТ
Последният концерт, който изнася Борис Христов е на 22 юни 1986 година в основаната от него Българска академия за изкуство и просвета в Рим.
На 28 юни 1993 година световноизвестният оперен артист умира в дома си в Рим на 79-годишна възраст. Неговото последно предпочитание е тялото му да бъде положено на българска земя. На 30 юни 1993 година със аероплан в София са докарани тленните му остатъци. Опелото се прави в храм-паметника „ Св. Александър Невски ". Борис Христов е първото светско лице, за който се прави траурна гала в храма.
След гибелта му, в публикация в „ Ню Йорк Таймс " написа, че дълбочината на характера на Борис Христов и неговата психика го трансформират в един от най-големите оперни актьори на века.
ПРИЗНАНИЕ И ПАМЕТ
Борис Христов получава голям брой награди и звания както в България, по този начин и по света. У нас е почетен е със званието „ Народен актьор " през 1976 година Носител е на ордените „ Народна република България " (първа степен, 4 юли 1985) и „ 13 века България " (януари 1990).
В интернационален проект е притежател е на датската „ Музикална премия Леони Сонинг ", получава „ Златен орден на Театро Реджо " в Торино, Италия, както и почетен златен орден от „ Ковънт Гардън " през май 1979 година Борис Христов е определен за Личност на годината в календара на ЮНЕСКО за 2014 година
Въпреки премиите, с които е удостояван и награждаван в България Борис Христов в никакъв случай не е позволен да пее на българска сцена. През годините са водени неведнъж диалози с управляващите в България, само че всички обещания остават неизпълнени.
След гибелта му на името на Борис Христов има учредена фондация и Международен конкурс за млади оперни артисти " Борис Христов ".
На 19 март 1994 година в Стара Загора е учредено Музикално общество „ Борис Христов ".
През 2021 година „ Фондация за развиване на артистични гении " в Пловдив учредява премия „ Борис Христов ", с която се отличават надарени актьори и прояви със важен принос за развиването на актуалната просвета.
В непосредствена непосредственост до храм-паметник „ Св. Александър Невски " през 1996 година е открит монумент на Борис Христов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ