Кой е виновен за популизма
8Развитите страни страдат от надълбоко безпокойствие. За популистите като Тръмп казусът идва от глобализацията. Технологичната гражданска война обаче играе водеща роля.
Добър съвет за 2019 година: изпращайте своите новогодишни пожелания още през първите часове на 1 януари. Защото по-късно постоянно е прекомерно късно. През 2015 година след всеобщото ликвидиране в редакцията на вестник " Шарли ебдо " на 7 януари пожеланията за хубава година изглеждаха неуместни.
През 2018 година провокират паника думи на Доналд Тръмп. Още на 3 януари, след опасност на севернокорейския водач Ким Чен Ун, американският президент туитоман изчурулика: " Аз също имам нуклеарен бутон, само че той е много по-голям и много по-мощен. "
На 6 януари Тръмп сподели, че неговите триумфи в бизнеса, малкия екран и политиката потвърждават обстоятелството, че той не е " образован, а талант, доста постоянен талант! ". Да, дами и господа, това са думи навръх президента на Съединените щати, най-голямата икономическа и военна мощ на планетата. Петгодишно дете. Или доктор Стрейнджлав, който полудява от ден на ден от ден дневно. Хубава година въпреки всичко?
Впрочем би било на вятъра да спекулираме какво ще направи Тръмп през идващите 12 месеца. За сметка на това би трябвало незабавно да разберем ние по какъв начин се озовахме в това състояние. " Ние ", защото нахлуването на Тръмп на политическата сцена надалеч не е изолиран случай. На процедура във всички огромни демокрации гротескови или ексцентрични персони съумяват да съблазнят тълпите от гласоподаватели, било то Борис Джонсън във Англия, Марин льо Пен във Франция или Бепе Грило в Италия. Възходът на така наречен популизъм отразява едно надълбоко безпокойствие в нашите общества.
Тази паника има политически, културни, антропологични, само че и стопански аргументи. Най-очевидната е, несъмнено, финансовата рецесия от 2007-2008 година, която провокира дълбоки разтърсвания - внезапен спад на производството, огромно нарастване на безработицата, застой на търговията, бюджетни икономии, голямо задлъжняване. Безпрецедентен потрес от Голямата меланхолия през 30-те години на 20 век, той също е белязан от напредък на популистките придвижвания.
Виновен е чужденецът
Финансовата рецесия ускори по-ранни трендове. Изчезнаха работни места, които изглеждаха солидни. Една жестока конкуренция тегне над цените и се отразява на заплатите. Средната класа, която бе базата на всеобщата народна власт, се усеща застрашена. И на процедура във всички развити страни делът на хората в дейна възраст, които имат междинна заплата, понижава за сметка на ниските, само че и на високите трудови хонорари, от време на време на доста по-високите. Гражданите губят доверие в бъдещето.
За популистите обяснението е просто - отговорен е чужденецът. Чужденецът, който идва да живее при нас, който ни наводнява със своите артикули, изкупува нашите скъпоценности. Следователно решението е просто - задоволително е да затворим вратата и всичко ще потръгне по-добре.
Това разбиране отдавна бе подхранвано от наивността, даже от отричането на действителността от страна на елита. Политиците, изключително в Европа, постоянно защитаваха едно отваряне без нищо в подмяна. Нещата стартират да се трансформират. В Брюксел думата " взаимност " към този момент не е табу, по този начин както и концепцията за контрол на придобиването на европейски компании, определяни като стратегически. Френският президент Еманюел Макрон се зае с казуса с командированите служащи.
Социални вреди от глобализацията
В огромното си болшинство икономистите дълго време възхваляваха добродетелите на свободната търговия. Често заради идеологически съображения, само че по-често тъй като са следили вредите от протекционизма в Латинска Америка, в сравнение с успеваемостта на издигнатите в Азия бариери. Икономистите също започнаха да трансформират своите възгледи.
Давид Отур, откривател, защитаващ по принцип " водещи тези ", разгласява преди две години дружно с сътрудници незабравим научен труд, в който посочи загубата на работни места в американските градове, чиито фабрики страдат от мощна конкуренция, вследствие на китайския импорт. Дани Родрик, турски икономист, преподаващ в " Харвард ", бие от 20 години паника за обществените вреди от глобализацията. Вече стартират да го чуват.
От първостепенно значение тук обаче е да не бъркаме диагнозата. Тъй като е изцяло допустимо съдбовната верига, приписвана на глобализацията, да бъде приписана на (...) възхода на осведомителните технологии, който ускорява конкуренцията, унищожава работни места и усилва внезапно неравенствата.
Доклад, оповестен преди едно десетилетие взаимно от Световната комерсиална организация и Международното бюро по труда, където синдикатите имат мощно наличие, доближи до заключението: " Търговията Север-Юг може да изясни единствено дребна част от измененията, следени при относителните заплати... Движещ детайл за тях наподобяват софтуерните промени в интерес на квалификациите. "
Любимият смарт телефон е отговорен
Въпреки че би било доста добре да допълним тази диагноза, тя въпреки всичко си остава скъпа. Новите технологии раздрусват от ден на ден фирмите, а тежестта на международната търговия към този момент не се усилва. В политически проект битката обаче е неравна. За един претендент е елементарно да твърди, че е задоволително да затвори вратите, с цел да потръгне страната му по-добре.
Много по-сложно е да се изясни на гласоподавателите, че техният обичан смарт телефон е отговорен за техните беди. Или че техническият прогрес ще " изяде " работни места, само че и ще сътвори нови. Или че е по-добре да се регламентира конкуренцията на цифровите платформи. Или че учебното заведение и образованието би трябвало да се трансформират в дълбочина, с цел да станат по-ефикасни. Не е нужно да си талант, с цел да предвидиш, че има риск популизма да го чака положително бъдеще./БТА
Добър съвет за 2019 година: изпращайте своите новогодишни пожелания още през първите часове на 1 януари. Защото по-късно постоянно е прекомерно късно. През 2015 година след всеобщото ликвидиране в редакцията на вестник " Шарли ебдо " на 7 януари пожеланията за хубава година изглеждаха неуместни.
През 2018 година провокират паника думи на Доналд Тръмп. Още на 3 януари, след опасност на севернокорейския водач Ким Чен Ун, американският президент туитоман изчурулика: " Аз също имам нуклеарен бутон, само че той е много по-голям и много по-мощен. "
На 6 януари Тръмп сподели, че неговите триумфи в бизнеса, малкия екран и политиката потвърждават обстоятелството, че той не е " образован, а талант, доста постоянен талант! ". Да, дами и господа, това са думи навръх президента на Съединените щати, най-голямата икономическа и военна мощ на планетата. Петгодишно дете. Или доктор Стрейнджлав, който полудява от ден на ден от ден дневно. Хубава година въпреки всичко?
Впрочем би било на вятъра да спекулираме какво ще направи Тръмп през идващите 12 месеца. За сметка на това би трябвало незабавно да разберем ние по какъв начин се озовахме в това състояние. " Ние ", защото нахлуването на Тръмп на политическата сцена надалеч не е изолиран случай. На процедура във всички огромни демокрации гротескови или ексцентрични персони съумяват да съблазнят тълпите от гласоподаватели, било то Борис Джонсън във Англия, Марин льо Пен във Франция или Бепе Грило в Италия. Възходът на така наречен популизъм отразява едно надълбоко безпокойствие в нашите общества.
Тази паника има политически, културни, антропологични, само че и стопански аргументи. Най-очевидната е, несъмнено, финансовата рецесия от 2007-2008 година, която провокира дълбоки разтърсвания - внезапен спад на производството, огромно нарастване на безработицата, застой на търговията, бюджетни икономии, голямо задлъжняване. Безпрецедентен потрес от Голямата меланхолия през 30-те години на 20 век, той също е белязан от напредък на популистките придвижвания.
Виновен е чужденецът
Финансовата рецесия ускори по-ранни трендове. Изчезнаха работни места, които изглеждаха солидни. Една жестока конкуренция тегне над цените и се отразява на заплатите. Средната класа, която бе базата на всеобщата народна власт, се усеща застрашена. И на процедура във всички развити страни делът на хората в дейна възраст, които имат междинна заплата, понижава за сметка на ниските, само че и на високите трудови хонорари, от време на време на доста по-високите. Гражданите губят доверие в бъдещето.
За популистите обяснението е просто - отговорен е чужденецът. Чужденецът, който идва да живее при нас, който ни наводнява със своите артикули, изкупува нашите скъпоценности. Следователно решението е просто - задоволително е да затворим вратата и всичко ще потръгне по-добре.
Това разбиране отдавна бе подхранвано от наивността, даже от отричането на действителността от страна на елита. Политиците, изключително в Европа, постоянно защитаваха едно отваряне без нищо в подмяна. Нещата стартират да се трансформират. В Брюксел думата " взаимност " към този момент не е табу, по този начин както и концепцията за контрол на придобиването на европейски компании, определяни като стратегически. Френският президент Еманюел Макрон се зае с казуса с командированите служащи.
Социални вреди от глобализацията
В огромното си болшинство икономистите дълго време възхваляваха добродетелите на свободната търговия. Често заради идеологически съображения, само че по-често тъй като са следили вредите от протекционизма в Латинска Америка, в сравнение с успеваемостта на издигнатите в Азия бариери. Икономистите също започнаха да трансформират своите възгледи.
Давид Отур, откривател, защитаващ по принцип " водещи тези ", разгласява преди две години дружно с сътрудници незабравим научен труд, в който посочи загубата на работни места в американските градове, чиито фабрики страдат от мощна конкуренция, вследствие на китайския импорт. Дани Родрик, турски икономист, преподаващ в " Харвард ", бие от 20 години паника за обществените вреди от глобализацията. Вече стартират да го чуват.
От първостепенно значение тук обаче е да не бъркаме диагнозата. Тъй като е изцяло допустимо съдбовната верига, приписвана на глобализацията, да бъде приписана на (...) възхода на осведомителните технологии, който ускорява конкуренцията, унищожава работни места и усилва внезапно неравенствата.
Доклад, оповестен преди едно десетилетие взаимно от Световната комерсиална организация и Международното бюро по труда, където синдикатите имат мощно наличие, доближи до заключението: " Търговията Север-Юг може да изясни единствено дребна част от измененията, следени при относителните заплати... Движещ детайл за тях наподобяват софтуерните промени в интерес на квалификациите. "
Любимият смарт телефон е отговорен
Въпреки че би било доста добре да допълним тази диагноза, тя въпреки всичко си остава скъпа. Новите технологии раздрусват от ден на ден фирмите, а тежестта на международната търговия към този момент не се усилва. В политически проект битката обаче е неравна. За един претендент е елементарно да твърди, че е задоволително да затвори вратите, с цел да потръгне страната му по-добре.
Много по-сложно е да се изясни на гласоподавателите, че техният обичан смарт телефон е отговорен за техните беди. Или че техническият прогрес ще " изяде " работни места, само че и ще сътвори нови. Или че е по-добре да се регламентира конкуренцията на цифровите платформи. Или че учебното заведение и образованието би трябвало да се трансформират в дълбочина, с цел да станат по-ефикасни. Не е нужно да си талант, с цел да предвидиш, че има риск популизма да го чака положително бъдеще./БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ