7 май е Международният ден на радиото и телевизията. На

7 май е Международният ден на радиото и малкия екран. На този ден през 1895 година Александър Попов показва своето ново изобретение. Той показва за първи път пред Руското физическо сдружение в Санкт Петербург изобретения от него апарат за предаване и приемане на електрически съмнения на огромни дистанции без проводник.

От една зала на университетската постройка Попов изпраща в друга думите " Хайнрих Херц ", които ръководителят на сдружението възпроизвежда на черната дъска.

Така името на Хайнрих Херц вкарва безжичното предаване на известия на разстояние. Именно това, че освен са предавани радиовълни, а посредством тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за изобретател на радиото.

През 1899 година той включва към уреда телефонна слушалка и основава опция за слухово приемане на сигналите. През 1907 година, съгласно контракт сред българското и съветското държавно управление, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, стартира работа първият български безжичен телеграф.

През лятото на 1911 година на борда на крайцера " Надежда " стартира да работи радиостанция, а на 1 май 1912 година влиза в постоянна употреба първата българска брегова радиостанция до село Франга, " която служи за приемане и поверие на телеграми от странство и България ".

Впоследствие, радиото навлиза в всеобща приложимост и в България, като става едно от главните средства за далекосъобщения.

В доста страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, притежател на нобелова премия за физика през 1909 година Но името му се свърза и с участието във фашистката партия на Мусолини.