7 хиляди часа в ефир, 15 хиляди интервюта, запомнящи се

7 хиляди часа в ефир, 15 хиляди изявленията, запаметяващи се срещи с забавни и смислени събеседници и с такива, за които истината е разбиране, изпразнено от наличие. Телевизията е орис за Анна Цолова. Тя стартира кариерата си като престъпен кореспондент в дребен кабелен канал, с цел да направи огромния скок в bTV и NOVA телевизия като водещ на емблематични утринни излъчвания. Владее в подробност силата да задава точните въпроси, с цел да стигне до това, което цени най-вече – истината. Може би поради противоречивостта на времето се разделя с малкия екран и се отдава на своя упорит авторски план „ Говори, с цел да те видят “ – курсове за умеенето да приказваш и да се представяш добре пред огромна или по-малка публика. Анна е измежду посланиците на акцията #ПромениКартинката, които мощно имат вяра, че всеки един от нас може да бъде положителният образец, който трансформира средата. С толкоз опит в медиите, до каква степен съгласно теб те в сегашния миг в действителност осведомят и в действителност са част от процесите за основаване на гражданско общество и на хора с позиция? Дезинформацията е опасност за нашата сигурност, за публичната сигурност, за образуването и въобще за съществуването на гражданско общество. Дезинформираните хора вземат неверни решения, които въздействат на живота на доста други хора. Журналистиката е не просто да съобщиш кой какво е споделил и направил през днешния ден, само че и да сложиш думите и дейностите в подтекст. Да припомниш този подтекст на публиката си, с цел да може тя да разбере дали е лъгана. Защото нищо не стартира от през днешния ден.Заради загуба на доверие и по чисто пазарни аргументи публиката се гмурна в обществените мрежи, където години наред беше и е облъчвана, и обработвана с дезинформация, измислици, конспирации и агитация. Тук нещата опират и до медийната просветеност на обществото… България има най-ниска степен медийна просветеност спрямо всички останали страни от Европейски Съюз. Това значи, че българите са податливи на дезинформация, агитация и подправени вести. Как се стигна дотук? Със слаби и подвластни медии, неприятно обучение и невисок стандарт на живот. Трите фактора са подвластни един от различен и всеки води след себе си другия. Образованието ни продължава да подтиква зубренето, а не разбирането и сериозното мислене.На другия полюс е Финландия – страната с най-голям показател на медийна просветеност. Това е страната със приблизително обучение, от което излизат фукционално грамотни деца. Винаги са на челните места във всички интернационалните проучвания. Проучванията демонстрират и съществуване на мощни и свободни медии в страната. Ето по какъв начин се основава гражданско общество – осведомено и сериозно. Държавите с тирания и страните с фасадна народна власт, които се ръководят от корумпирани хора, се опасяват от такова гражданско общество. Не желаят хората да знаят какво тъкмо се случва, да мислят и да вземат осведомени решения.      Май всеки чува това, което желае да чуе, и се пристрастява към по този начин наречената бърза храна, освен в храненето, само че и в другите сфери на живота?    Да, всеки чува това, което желае да чуе, и когато го чуе, не търси причини и доказателства за това, което му се предлага като информация или изказване. И по този начин отново стигаме до сериозното мислене и грамотното отсяване на истина и неистина. Страхувам се, че има много хора у нас, които нямат имунитет против това да гълтам всичко, което им се споделя. Това, за жалост, демонстрират и изследванията.Много хора знаят, че бързата храна е нездравословна, че производството на бърза мода заплашва природата, че дезинформацията е нещо неприятно, само че някак е елементарно и на ниска цена да ги използваме. Те са на една ръка разстояние. Леснодостъпни. Лесни за приложимост, не се изисква доста планиране. Да бъдем това, което желаеме от хората към нас. Да не смълчаваме истина или изричаме неистина, в случай че сме публицисти. Да не оставяме следите, които не желаеме да намерим утре