Близо 50% от българите смятат, че ни е нужен Закон за личния фалит
62% от българите споделят, че не знаят какво съставлява Законът за персоналния банкрут, 13% знаят какво съставлява, а 36% имат някаква визия. 69% от хората с приход под 500 лв. на месец нямат въобще визия от тематиката.
49% от българите обаче са на мнение, че би трябвало да бъде въведен юридически режим на несъстоятелността на физическите лица, като дребен % не са съгласни да бъде въвеждано такова законодателство. Има опипване на почвата, само че дефицитът на информация и неяснотта по тематиката е извънредно сериозен. Такива са изводите от разбора " Личен банкрут: Социални измерения и стопански резултати " показани икономическият анализатор Владимир Сиркаров на конференция в Българска телеграфна агенция.
Сиркаров съобщи, че България изостава с въвеждането на законодателство за персоналния банкрут. Още в края на предходната година икономистите и финансистите обмисляли да изготвят отчет, който да покаже другите разновидности и практики от страните в Европейски Съюз и отвън Европейски Съюз от правна, икономическа и обществена позиция, което е значимо. Едно законодателство за персоналния банкрут ще има въздействие против доста хора и бизнеси, уточни Сиркаров.
Резултатите от отчета потвърдили, че тематиката е извънредно значима, нужно е обаче да се разпростира повече в медиите, а и измежду самото общество.
Има тежък недостиг на информация и изясненост за един сходен режим, който е значим за България, само че извънредно значимо е по какъв начин ще бъде въведен. Може да се види обстановката от нещо, което може да докара от позитивни резултати до недостатъци, предизвести Сиркаров.
По думите му значимо е да има експертен спор, прецизиране на конюнктурата в България, тъй че Законът за персоналния банкрут да помогне на физическите лица, които изпадат в тежко финансово състояние, само че да не се пречи на финансовата непоклатимост.
Финансистът Никола Филипов съобщи, че тематиката за персоналния банкрут занапред ще се разисква. Темата била наранена по време на договарянията за сформиране на държавно управление, като от през днешния ден за на следващия ден са се пробвали да трансформират действието на финансовия бранш, уточни Филипов.
Адвокат Деян Драгиев уточни, че липсват правила в законодателството, което да позволява въпроса с персоналния банкрут. Действащото законодателство не дава решение на въпроса с персоналния банкрут, няма и настоящо правно позволение за една такава обстановка, уточни Драгиев. Голямата специфичност на персоналния банкрут при физическите лица и комерсиалните сдружения е, че в случай че вторите изпаднат в фалит има два пътя - комерсиалното сдружение да бъде оздравено или да се стигне до разпродажба. При физическите лица такова нещо не е допустимо.
В огромна част от Европейски Съюз, а и във Великбритания, законодателството за несъстоятелността обгръща и физическите лица, даде образец юрист Драгиев.
Той добави, че проучването, отдадено на персоналния банкрут, е стигнало до извеждането на два вида промени в законодателството в потребителската неплатежоспособност - мощен блян кредиторите на физическото лице да бъдат задоволени и кредиторът да отстъпи, тъй че да се даде опция на длъжника да стартира още веднъж да възвърне своето положение. Другият вид законодателство е да се водят договаряния за съглашение с кредиторите, преди да се разгласи самия дебитор в неплатежоспособност.
Ако бъде направено популистко законодателство, ще станем очевидци на едно оскъпяване на процеса и спад на икономическата интензивност. Много е значимо при създаване на целия законодателен пакет да се вземе поради моралният детайл при отчитане на това по какъв начин човек изпада в персонален банкрут, изясни от своя страна Кузман Илиев.
" Можем да кажем, че живеем в епохата на парадокса на ниските лихви. Това обаче води до високи лихви. Банките понижават лихвите, с цел да можем ние да харчим повече и използваме повече и това е политика на всички огромни централни банки. Всички тези пари минават и през финансовите пазари и стигат до крайните потребителски цени. Днес показателят на потребителските цени в България е 6%. Когато една банка отпуска заем (ипотечен) на равнища от 3% и види, че инфлацията е 6%, във времето тези високи инфлационни равнища въздействат и лихвите по заемите потеглят нагоре. Това ще се усети идващите месеци ", съобщи още Илиев.
49% от българите обаче са на мнение, че би трябвало да бъде въведен юридически режим на несъстоятелността на физическите лица, като дребен % не са съгласни да бъде въвеждано такова законодателство. Има опипване на почвата, само че дефицитът на информация и неяснотта по тематиката е извънредно сериозен. Такива са изводите от разбора " Личен банкрут: Социални измерения и стопански резултати " показани икономическият анализатор Владимир Сиркаров на конференция в Българска телеграфна агенция.
Сиркаров съобщи, че България изостава с въвеждането на законодателство за персоналния банкрут. Още в края на предходната година икономистите и финансистите обмисляли да изготвят отчет, който да покаже другите разновидности и практики от страните в Европейски Съюз и отвън Европейски Съюз от правна, икономическа и обществена позиция, което е значимо. Едно законодателство за персоналния банкрут ще има въздействие против доста хора и бизнеси, уточни Сиркаров.
Резултатите от отчета потвърдили, че тематиката е извънредно значима, нужно е обаче да се разпростира повече в медиите, а и измежду самото общество.
Има тежък недостиг на информация и изясненост за един сходен режим, който е значим за България, само че извънредно значимо е по какъв начин ще бъде въведен. Може да се види обстановката от нещо, което може да докара от позитивни резултати до недостатъци, предизвести Сиркаров.
По думите му значимо е да има експертен спор, прецизиране на конюнктурата в България, тъй че Законът за персоналния банкрут да помогне на физическите лица, които изпадат в тежко финансово състояние, само че да не се пречи на финансовата непоклатимост.
Финансистът Никола Филипов съобщи, че тематиката за персоналния банкрут занапред ще се разисква. Темата била наранена по време на договарянията за сформиране на държавно управление, като от през днешния ден за на следващия ден са се пробвали да трансформират действието на финансовия бранш, уточни Филипов.
Адвокат Деян Драгиев уточни, че липсват правила в законодателството, което да позволява въпроса с персоналния банкрут. Действащото законодателство не дава решение на въпроса с персоналния банкрут, няма и настоящо правно позволение за една такава обстановка, уточни Драгиев. Голямата специфичност на персоналния банкрут при физическите лица и комерсиалните сдружения е, че в случай че вторите изпаднат в фалит има два пътя - комерсиалното сдружение да бъде оздравено или да се стигне до разпродажба. При физическите лица такова нещо не е допустимо.
В огромна част от Европейски Съюз, а и във Великбритания, законодателството за несъстоятелността обгръща и физическите лица, даде образец юрист Драгиев.
Той добави, че проучването, отдадено на персоналния банкрут, е стигнало до извеждането на два вида промени в законодателството в потребителската неплатежоспособност - мощен блян кредиторите на физическото лице да бъдат задоволени и кредиторът да отстъпи, тъй че да се даде опция на длъжника да стартира още веднъж да възвърне своето положение. Другият вид законодателство е да се водят договаряния за съглашение с кредиторите, преди да се разгласи самия дебитор в неплатежоспособност.
Ако бъде направено популистко законодателство, ще станем очевидци на едно оскъпяване на процеса и спад на икономическата интензивност. Много е значимо при създаване на целия законодателен пакет да се вземе поради моралният детайл при отчитане на това по какъв начин човек изпада в персонален банкрут, изясни от своя страна Кузман Илиев.
" Можем да кажем, че живеем в епохата на парадокса на ниските лихви. Това обаче води до високи лихви. Банките понижават лихвите, с цел да можем ние да харчим повече и използваме повече и това е политика на всички огромни централни банки. Всички тези пари минават и през финансовите пазари и стигат до крайните потребителски цени. Днес показателят на потребителските цени в България е 6%. Когато една банка отпуска заем (ипотечен) на равнища от 3% и види, че инфлацията е 6%, във времето тези високи инфлационни равнища въздействат и лихвите по заемите потеглят нагоре. Това ще се усети идващите месеци ", съобщи още Илиев.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ