Таврийски българи от Запорожие намериха безплатен подслон и храна в хотел в Горна Оряховица
60 таврийски българи от украинския град Запорожие откриха безвъзмезден заслон и храна в хотел в Горна Оряховица. Докато чака държавната помощ от 40 лв. за прехрана на бежанците, собственичката на хотела Цанка Димитрова продава жилището си, за обезпечи оборотни средства за издръжката на дамите и децата от Украйна, които е приютила.
Хотел в центъра на Горна Оряховица беше първият във Великотърновска област, който гратис стартира да приема украински дами и деца, бягащи от войната. В началото бежанците бяха малко, споделя собственичката на хотела Цанка Димитрова:
„ Правя го, тъй като са хора в неволя. Идва една жена, държи едно шестмесечно бебе в ръцете си. Другото ѝ дете е двегодишно в другата ръка, тя няма ръка, с която да си носи куфара. Разплакани, разтревожени доста. Минаха две-три такива майки и в следствие се обадих на регионалната шефка и споделих, че по този начин взех решение, че мога да одобрявам такива хора “.
Първата огромна група пристигна на 8 март, на 17 март се настани и втората. В момента са 29 деца и 31-а дами от Запорожие, уточни хотелиерката:
„ Държа да кажа, че не съм ги приела за пари, тъй като това беше на 8 март. Хотелиерите нямахме никаква изясненост и по това време не се говореше изобщо за заплащане. Госпожа Илиева, регионалната шефка, категорично ме предизвести – рискът е огромен, може и да не ти платят. Моят отговор беше – да се надяваме, че господ ще ми заплати “.
Срещам се с четири учителки от Запорожие, които са в Горна Оряховица. Участват в разнообразни занимания и уроци по български език, от хотела на два пъти ги водили на екскурзия, създали им пикник. Таврийските българки описват за новия си живот:
„ Аз се споделям Людмила, избягахме от войната и дойдохме в България. България доста ни харесва. Хубави хора живеят тук. Всички се стараят да ни оказват помощ. Най сме признателни на нашата шефка Цанка. Тя доста вложи в нас. Всички сме доста удовлетворени, тъй като всеки ден някой идва и споделя – желаеме да помогнем, какво ви би трябвало, какво получаваме “.
„ Аз с споделям Ирина. Първата вечер разбрах, че дойдохме при хубава родственик. Разбрахме, че тук сме на място.В Запорожие имаме неделно учебно заведение и шефът събира всички българи, които имат корени, децата се учат, и той споделя – който желае, тръгвайте.На другия рейс, който се събираше,казахме – идвайте единствено в Горна Оряховица, да бъдем дружно, тъй като тук е доста хубаво, за нас вършат всичко “.
Аз се споделям Лидия. Сега по-дълбоко изучавам български език, чета българска книга, мелодрама, само че такава открих. Искам вкъщи, при мъжа ми. Едните деца са в Полша, по-големите са вкъщи. Внукът ми е на 19 години и не може да излезе от Украйна и огромната щерка ще остане с него “.
„ Аз съм Илияна, работя в нашето неделно българско учебно заведение в Запорожие. Децата, които са тук, доста от тях идваха при мен в първи клас, учихме с тях български.Тук съм с щерка ми, тя е на 9 години. Занимаваме се с децата, те идват при мен в стаята, учим също български, когато възрастните учат. Оставих сина си, той е на 19 години. Той е там “.
Сред бежанците е 15-годишно момиче, кръговиден сирак, поверено на учителката Илияна от дядото на девойката, който останал в Украйна. Момичето учи стопанска система, отличничка е. За да учи по-спокойно онлайн в учебното заведение си в Запорожие преди да тръгне в българско учебно заведение, от центъра за междуетнически разговор и приемливост „ Амалипе “ осигуриха на девойката таблет.
60-е украински жители, приютени в Горна Оряховица от хотелиерката Цанка Димитрова, са подали документи за филантропичен статут и чакат, с цел да могат по-късно да подадат документи за учебно заведение, към обществените служби, за здравна помощ по съпътстващите си болести, за работа:
„ Знаем какъв брой е тромава държавната администрация, 30 години работя с нея, към този момент уплаха съм развила, само че би трябвало да проявим някакво самообладание. Имам увещание, че в границите на една-две седмици този персонален номер ще излезе. Аз съм склонна да имам вяра, че българското държавно управление ще го направи допустимо най-бързо това, той е извънредно нужен. На тях им би трябвало време “, съобщи Цанка Димитрова.
Хотелът е със 110 кревати, само че 60-е таврийски българи са максимумът, който гратис може да поеме за заслон и изхранване Цанка Димитрова. Докато чака разплащането от страната, тя разгласи жилището си на морето за продажба, с цел да има оборотни средства, с които да поеме разноските:
„ Материалните неща не са значими в такива миг. Аз съм единствено хотелиер, нямам друга помощна активност. Не съм някакъв богат човек, който да има оборотни средства, с които да разполагам. Значително смъкнах цената, с цел да може бързо да се продаде. Този апартамент го употребявам една седмица в годината. По-добре в този момент са ги употребявам тези средства, с цел да мога да ги обгрижа тези хора, до момента в който пристигна време за заплащането. Трябва да си подсигуря някакво финансиране “.
Учителките Илияна, Людмила, Лидия и Ирина от Запорожие имат една фантазия:
„ Имах фантазия да работя в България, детето ми да учи тук, само че не в такова качество да бягаме от войната. Едно спокойно време, умерено да работим, а не да оставяме там домовете и роднините си “, разяснява Илияна.
„ И колкото може по-бързо да настъпи мир и ние да сме в домовете си при фамилиите си “, съобщи Людмила.
„ Искам дома си, желая учебното заведение си, желая да работя “, показа Лидия.
„ Искаме да настъпи мир. Да благодарим на Цанка, да я прегърнем, да я поканим и да си тръгнем в Украйна. За това аз бленувам “, сподели Ирина.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Хотел в центъра на Горна Оряховица беше първият във Великотърновска област, който гратис стартира да приема украински дами и деца, бягащи от войната. В началото бежанците бяха малко, споделя собственичката на хотела Цанка Димитрова:
„ Правя го, тъй като са хора в неволя. Идва една жена, държи едно шестмесечно бебе в ръцете си. Другото ѝ дете е двегодишно в другата ръка, тя няма ръка, с която да си носи куфара. Разплакани, разтревожени доста. Минаха две-три такива майки и в следствие се обадих на регионалната шефка и споделих, че по този начин взех решение, че мога да одобрявам такива хора “.
Първата огромна група пристигна на 8 март, на 17 март се настани и втората. В момента са 29 деца и 31-а дами от Запорожие, уточни хотелиерката:
„ Държа да кажа, че не съм ги приела за пари, тъй като това беше на 8 март. Хотелиерите нямахме никаква изясненост и по това време не се говореше изобщо за заплащане. Госпожа Илиева, регионалната шефка, категорично ме предизвести – рискът е огромен, може и да не ти платят. Моят отговор беше – да се надяваме, че господ ще ми заплати “.
Срещам се с четири учителки от Запорожие, които са в Горна Оряховица. Участват в разнообразни занимания и уроци по български език, от хотела на два пъти ги водили на екскурзия, създали им пикник. Таврийските българки описват за новия си живот:
„ Аз се споделям Людмила, избягахме от войната и дойдохме в България. България доста ни харесва. Хубави хора живеят тук. Всички се стараят да ни оказват помощ. Най сме признателни на нашата шефка Цанка. Тя доста вложи в нас. Всички сме доста удовлетворени, тъй като всеки ден някой идва и споделя – желаеме да помогнем, какво ви би трябвало, какво получаваме “.
„ Аз с споделям Ирина. Първата вечер разбрах, че дойдохме при хубава родственик. Разбрахме, че тук сме на място.В Запорожие имаме неделно учебно заведение и шефът събира всички българи, които имат корени, децата се учат, и той споделя – който желае, тръгвайте.На другия рейс, който се събираше,казахме – идвайте единствено в Горна Оряховица, да бъдем дружно, тъй като тук е доста хубаво, за нас вършат всичко “.
Аз се споделям Лидия. Сега по-дълбоко изучавам български език, чета българска книга, мелодрама, само че такава открих. Искам вкъщи, при мъжа ми. Едните деца са в Полша, по-големите са вкъщи. Внукът ми е на 19 години и не може да излезе от Украйна и огромната щерка ще остане с него “.
„ Аз съм Илияна, работя в нашето неделно българско учебно заведение в Запорожие. Децата, които са тук, доста от тях идваха при мен в първи клас, учихме с тях български.Тук съм с щерка ми, тя е на 9 години. Занимаваме се с децата, те идват при мен в стаята, учим също български, когато възрастните учат. Оставих сина си, той е на 19 години. Той е там “.
Сред бежанците е 15-годишно момиче, кръговиден сирак, поверено на учителката Илияна от дядото на девойката, който останал в Украйна. Момичето учи стопанска система, отличничка е. За да учи по-спокойно онлайн в учебното заведение си в Запорожие преди да тръгне в българско учебно заведение, от центъра за междуетнически разговор и приемливост „ Амалипе “ осигуриха на девойката таблет.
60-е украински жители, приютени в Горна Оряховица от хотелиерката Цанка Димитрова, са подали документи за филантропичен статут и чакат, с цел да могат по-късно да подадат документи за учебно заведение, към обществените служби, за здравна помощ по съпътстващите си болести, за работа:
„ Знаем какъв брой е тромава държавната администрация, 30 години работя с нея, към този момент уплаха съм развила, само че би трябвало да проявим някакво самообладание. Имам увещание, че в границите на една-две седмици този персонален номер ще излезе. Аз съм склонна да имам вяра, че българското държавно управление ще го направи допустимо най-бързо това, той е извънредно нужен. На тях им би трябвало време “, съобщи Цанка Димитрова.
Хотелът е със 110 кревати, само че 60-е таврийски българи са максимумът, който гратис може да поеме за заслон и изхранване Цанка Димитрова. Докато чака разплащането от страната, тя разгласи жилището си на морето за продажба, с цел да има оборотни средства, с които да поеме разноските:
„ Материалните неща не са значими в такива миг. Аз съм единствено хотелиер, нямам друга помощна активност. Не съм някакъв богат човек, който да има оборотни средства, с които да разполагам. Значително смъкнах цената, с цел да може бързо да се продаде. Този апартамент го употребявам една седмица в годината. По-добре в този момент са ги употребявам тези средства, с цел да мога да ги обгрижа тези хора, до момента в който пристигна време за заплащането. Трябва да си подсигуря някакво финансиране “.
Учителките Илияна, Людмила, Лидия и Ирина от Запорожие имат една фантазия:
„ Имах фантазия да работя в България, детето ми да учи тук, само че не в такова качество да бягаме от войната. Едно спокойно време, умерено да работим, а не да оставяме там домовете и роднините си “, разяснява Илияна.
„ И колкото може по-бързо да настъпи мир и ние да сме в домовете си при фамилиите си “, съобщи Людмила.
„ Искам дома си, желая учебното заведение си, желая да работя “, показа Лидия.
„ Искаме да настъпи мир. Да благодарим на Цанка, да я прегърнем, да я поканим и да си тръгнем в Украйна. За това аз бленувам “, сподели Ирина.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването " 12+3 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ