ТРЕВОЖНО: 38% от българите не са чели нито една книга през последната година
38% от българите не са чели нито една книга през последната година, 12% считат, че не е належащо да се чете.
Водещо място за превозване на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69,5%). Тази активност е намаляла с 15 до 20 процентни пункта по отношение на 2016 година, а при най-младите генерации спадът е с над 30 пункта. В резултат на тази динамичност телевизионният екран е детрониран от пиедестала на главно занятие за младежите, преместен от общуването им посредством обществените мрежи и интернет интензивностите. През свободното си време над 80% от хората под 30 и над 60% от тези под 40 поддържат връзка посредством обществените мрежи или имат разнообразни действия в интернет. От 36 на 100 от интервюираните, които показват четенето като свое всекидневно занятие, единствено 11 на 100 са на възраст под 30 години и 15 на 100 под 40 години. Всички тези индикатори демонстрират доста съществено и задълбочено изместване на класическото четене от дейностите в електронното околен свят.
За тези, които четат, пожеланият способ остава хартиеният притежател (52%). Въпреки че резервира първото си място, той е намалял с 15% от 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат най-вече на хартия. Съответно различните, електронни способи за четене нарастват от 36,7% на 46,8% – на компютър (20%), таблет или смарт телефон (9%), електронен читател (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от интервюираните декларират, че не са чели нито една книга през последната година. Дългосрочната наклонност е понижаване на броя на интензивно четящите.От позиция на четенето на книги възрастното население в страната може да се раздели на три огромни групи: една трета – слаби или нечетящи; една трета – спорадични и ситуативни читатели и една трета – интензивни читатели. Художествената литература е желана – 46,8%. Удвоен е ползата към актуалните български създатели – от 8% през 2014 година до 16% през днешния ден. Лек растеж има при международната и българската класика, която се избира от 15 до 20 % от интервюираните. Един на всеки двама оповестява, че чете интернет основан текст – новинарски портали, публикации, книги в интернет или просто изявления и имейли. Професионална, документална или справочна литература притегля интереса на 32,8% от пълнолетните българи. Детска и юношеска литература, включително фентъзи, сочат, че четат 11,2% от интервюираните. Запазва се следената в предходните талази наклонност най-четящо да е поколението на 40-60 години, живеещи в по-големите градски центрове, с висше обучение и приходи. Показателно е, че делът на междинното потомство, което чете художествена литература, е еднакъв на каузи на 18-30-годишните, които четат изявления в обществените мрежи (по 46%).
Водещо място за превозване на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69,5%). Тази активност е намаляла с 15 до 20 процентни пункта по отношение на 2016 година, а при най-младите генерации спадът е с над 30 пункта. В резултат на тази динамичност телевизионният екран е детрониран от пиедестала на главно занятие за младежите, преместен от общуването им посредством обществените мрежи и интернет интензивностите. През свободното си време над 80% от хората под 30 и над 60% от тези под 40 поддържат връзка посредством обществените мрежи или имат разнообразни действия в интернет. От 36 на 100 от интервюираните, които показват четенето като свое всекидневно занятие, единствено 11 на 100 са на възраст под 30 години и 15 на 100 под 40 години. Всички тези индикатори демонстрират доста съществено и задълбочено изместване на класическото четене от дейностите в електронното околен свят.
За тези, които четат, пожеланият способ остава хартиеният притежател (52%). Въпреки че резервира първото си място, той е намалял с 15% от 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат най-вече на хартия. Съответно различните, електронни способи за четене нарастват от 36,7% на 46,8% – на компютър (20%), таблет или смарт телефон (9%), електронен читател (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от интервюираните декларират, че не са чели нито една книга през последната година. Дългосрочната наклонност е понижаване на броя на интензивно четящите.От позиция на четенето на книги възрастното население в страната може да се раздели на три огромни групи: една трета – слаби или нечетящи; една трета – спорадични и ситуативни читатели и една трета – интензивни читатели. Художествената литература е желана – 46,8%. Удвоен е ползата към актуалните български създатели – от 8% през 2014 година до 16% през днешния ден. Лек растеж има при международната и българската класика, която се избира от 15 до 20 % от интервюираните. Един на всеки двама оповестява, че чете интернет основан текст – новинарски портали, публикации, книги в интернет или просто изявления и имейли. Професионална, документална или справочна литература притегля интереса на 32,8% от пълнолетните българи. Детска и юношеска литература, включително фентъзи, сочат, че четат 11,2% от интервюираните. Запазва се следената в предходните талази наклонност най-четящо да е поколението на 40-60 години, живеещи в по-големите градски центрове, с висше обучение и приходи. Показателно е, че делът на междинното потомство, което чете художествена литература, е еднакъв на каузи на 18-30-годишните, които четат изявления в обществените мрежи (по 46%).
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ