Спасени след авария на атомна подводница
30.10.1980 година АТЛАНТИК, ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ
01,30 часа Френски бряг по десния ръб, едвам 2 бала вълна в Биская. На мостика вторият асистент ми изяснява курсове, установяване на местоположение, траверси, лагове. Споделям му, че палубният боцман всеки ден ме убеждава да зарежа брега и да стана моряк. Домакин можеш да бъдеш, сладка работа, началник на трима камериери, готвач и асистент готвач. Не, със сметки, доклади, порциони…ще съм толкоз беззащитен, колкото с навигация.
08,00 часа Пак сме из хамбарите. Да се огледа и притегне всичко преди идването. Този път съм в двойка с палубния боцман. Колю Героя. Както началник механика, и той прави финален автобус преди пенсиониране. Докато палим по цигара и посядаме, любопитствам на какво дължи прозвището след личното си име? Не ми отговори директно, а ми описа следното: Баренцово море. Той е измежду екипажа на транспортен съд „ Авиор “, който е на чартър под панамски байрак. Българските моряци се натъкват на аварирала руска атомна подводница и съумяват да спасят забележителна част от подводничарите, макар тежките условия. Пет-шест бала вълна, лодка, въже на телефон… За подводницата нищо не може да се направи, тя потъва, само че избавените са настанени по каютите на „ Авиор “, стоплени и нахранени. Без на никого от нашите моряци даже да му хрумне да се покрие заради боязън от радиация. За присъединяване си в акцията получават възпоменателни награди от руските военноморски сили. Понеже всички от екипажа на „ Авиор “ минават медицински надзор в ИСУЛ освен за вероятно облъчване, заключението на Героя бе цветисто обагрено:
- Ти го мислиш задника за сбръчкана стафида, но като бръкнат с едно кухо желязо дупка с минимум фи 10 се отваря.
16,30 часа Кратко общокорабно заседание в офицерския салет. За пролог капитанът сподели, че за трети или четвърти път минава Английския канал при такова време. Сутринта метеобюлетинът на британска радиостанция заречен изсъхнало и слънчево време. Събитие. После прочете заповед на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Воден превоз “ за работното време и почивките по време на преход, рейд и стоянка. Сиреч почивните дни се употребяват на кораба, вместо да се прибавят към полагаемата отпуска на брега. Моряците недоволстват. Някой служител да е прекарал неделята на борда, нали корабът е място за отмора? Разбира се, коментарът на Шами е най-периферен:
- Сега и секс филм не може да ми хване окото при такова кръвно в главата.
Духовете още не са се укротили и отново засяда клапан. На другата основна машина. Влачим се като тапа 7-8 часа преди стеснението на Ламанша сред Дувър и Кале.
22,00 часа Барото ми подреди за известя старши камериера, че го вика да се качи на мостика. След което му подреди незабавно да му донесе шише с киселина. Запретна ръкави и се зае да обработва тоалетната до мостика. Ужасеният старши камериер се опитваше да се намеси членоразделно с „ Моля Ви, другарю капитан “, „ Ама, другарю капитан “, „ Дайте аз, другарю капитан “…Не срещна сърдечност, в края на процедурата получи празното шише и отпращащ жест.
И несмущаемо капитанът седна на капитанския стол. След малко безмълвие пожела да разясни: Сутринта подредих в тоалетната до мостика, където може да се отбие холандският водач, да се ликвидира миризмата на градски кенеф. Нищо. По обед припомних разпореждането. Пак нищо. Е, вечерта дадох да се разбере, че няма и не може да има неизпълнена капитанска заповед. Сега до края на автобуса дисциплината на домакинска команда ще бъде образцова.
Вахтеният трети асистент се взираше в радара, аз се борех с желанието да запаля цигара на крилото на мостика и добре, че го преодолях, тъй като барото пое монолог в напълно друга посока: Когато за първи път се качвах на „ Пловдив “, наближавах по кея, малтретиран не толкоз от куфарите, а от напредващата язва. Не стига, че никой не ми оказа помощ по трапа, ами на палубата вацманът ме посрещна излегнат на шезлонг в стойка „ плей “, тъмни очила и цигара в уста. Тръснах му куфарите в краката, дръпнах му цигарата и я хвърлих зад ръб. Оня скочи, взех му шезлонга и го запратих след цигарата. И се качих в каютата. На часа идват куфарите с:
- Извинявайте, другарю капитан.
Вдигах нерви досега, когато легнах под скалпела на хирурга в Ла Коруня. Сега към този момент човек от екипажа ме може да ме извади от релси.
PS Случаят с авариралата руска атомна подводница е автентичен и прочут в морските ни среди. Разбира се, преди време бе невероятно да бъде медийно оповестен. Запазих описа по този начин, както съм го записал на борда на транспортен съд „ Пловдив “.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
01,30 часа Френски бряг по десния ръб, едвам 2 бала вълна в Биская. На мостика вторият асистент ми изяснява курсове, установяване на местоположение, траверси, лагове. Споделям му, че палубният боцман всеки ден ме убеждава да зарежа брега и да стана моряк. Домакин можеш да бъдеш, сладка работа, началник на трима камериери, готвач и асистент готвач. Не, със сметки, доклади, порциони…ще съм толкоз беззащитен, колкото с навигация.
08,00 часа Пак сме из хамбарите. Да се огледа и притегне всичко преди идването. Този път съм в двойка с палубния боцман. Колю Героя. Както началник механика, и той прави финален автобус преди пенсиониране. Докато палим по цигара и посядаме, любопитствам на какво дължи прозвището след личното си име? Не ми отговори директно, а ми описа следното: Баренцово море. Той е измежду екипажа на транспортен съд „ Авиор “, който е на чартър под панамски байрак. Българските моряци се натъкват на аварирала руска атомна подводница и съумяват да спасят забележителна част от подводничарите, макар тежките условия. Пет-шест бала вълна, лодка, въже на телефон… За подводницата нищо не може да се направи, тя потъва, само че избавените са настанени по каютите на „ Авиор “, стоплени и нахранени. Без на никого от нашите моряци даже да му хрумне да се покрие заради боязън от радиация. За присъединяване си в акцията получават възпоменателни награди от руските военноморски сили. Понеже всички от екипажа на „ Авиор “ минават медицински надзор в ИСУЛ освен за вероятно облъчване, заключението на Героя бе цветисто обагрено:
- Ти го мислиш задника за сбръчкана стафида, но като бръкнат с едно кухо желязо дупка с минимум фи 10 се отваря.
16,30 часа Кратко общокорабно заседание в офицерския салет. За пролог капитанът сподели, че за трети или четвърти път минава Английския канал при такова време. Сутринта метеобюлетинът на британска радиостанция заречен изсъхнало и слънчево време. Събитие. После прочете заповед на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Воден превоз “ за работното време и почивките по време на преход, рейд и стоянка. Сиреч почивните дни се употребяват на кораба, вместо да се прибавят към полагаемата отпуска на брега. Моряците недоволстват. Някой служител да е прекарал неделята на борда, нали корабът е място за отмора? Разбира се, коментарът на Шами е най-периферен:
- Сега и секс филм не може да ми хване окото при такова кръвно в главата.
Духовете още не са се укротили и отново засяда клапан. На другата основна машина. Влачим се като тапа 7-8 часа преди стеснението на Ламанша сред Дувър и Кале.
22,00 часа Барото ми подреди за известя старши камериера, че го вика да се качи на мостика. След което му подреди незабавно да му донесе шише с киселина. Запретна ръкави и се зае да обработва тоалетната до мостика. Ужасеният старши камериер се опитваше да се намеси членоразделно с „ Моля Ви, другарю капитан “, „ Ама, другарю капитан “, „ Дайте аз, другарю капитан “…Не срещна сърдечност, в края на процедурата получи празното шише и отпращащ жест.
И несмущаемо капитанът седна на капитанския стол. След малко безмълвие пожела да разясни: Сутринта подредих в тоалетната до мостика, където може да се отбие холандският водач, да се ликвидира миризмата на градски кенеф. Нищо. По обед припомних разпореждането. Пак нищо. Е, вечерта дадох да се разбере, че няма и не може да има неизпълнена капитанска заповед. Сега до края на автобуса дисциплината на домакинска команда ще бъде образцова.
Вахтеният трети асистент се взираше в радара, аз се борех с желанието да запаля цигара на крилото на мостика и добре, че го преодолях, тъй като барото пое монолог в напълно друга посока: Когато за първи път се качвах на „ Пловдив “, наближавах по кея, малтретиран не толкоз от куфарите, а от напредващата язва. Не стига, че никой не ми оказа помощ по трапа, ами на палубата вацманът ме посрещна излегнат на шезлонг в стойка „ плей “, тъмни очила и цигара в уста. Тръснах му куфарите в краката, дръпнах му цигарата и я хвърлих зад ръб. Оня скочи, взех му шезлонга и го запратих след цигарата. И се качих в каютата. На часа идват куфарите с:
- Извинявайте, другарю капитан.
Вдигах нерви досега, когато легнах под скалпела на хирурга в Ла Коруня. Сега към този момент човек от екипажа ме може да ме извади от релси.
PS Случаят с авариралата руска атомна подводница е автентичен и прочут в морските ни среди. Разбира се, преди време бе невероятно да бъде медийно оповестен. Запазих описа по този начин, както съм го записал на борда на транспортен съд „ Пловдив “.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ