НСИ пресметна: 26 процента от жените във Варна и областта имат дете, гражданките раждат повече
26 % от дамите във Варна и региона имат дете към 7 септември 2021 година или общо 52 206 дами на възраст 12 и повече навършени години. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.7%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.4%. Това сочат данни на Национален статистически институт.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 84 971 (42.6%). По три деца имат 11 484, или 5.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - надлежно 11.9 и 4.6%. Четири и повече деца имат 3 726, или 1.9% от жените.
Близо една четвърт от дамите в област Варна - 47 300 (23.7%), нямат деца към критичния момент на преброяването.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години в област Варна е 1.37. Този индикатор е по-висок в селата (1.74), в сравнение с в градовете (1.31).
Връзката сред възрастта на дамите и междинния брой деца, които са родили, е правопропорционална. С повишаване на възрастта нараства и междинният брой деца, или дамите в по-високите възрастови групи към този момент са достигнали стремежи брой деца, до момента в който тези в по-ниските възрастови групи към момента биха могли да усилят броя на децата си.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху равнището на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е средният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години в област Варна без образование - 2.62 деца. Следващ по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.56 и 1.35 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.37 деца приблизително за всички дами в област Варна.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите,
самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.34 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското образователно равнище са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от средното за област Варна е този индикатор при турската етническа група - 1.65. Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.35.
Средният брой живородени деца при дамите от ромската етническа група на възраст 25 - 44 години е над 2.0, а този измежду дамите над 45 години е над 3.0 ( като се изключи възрастовата група 50 - 54 години, където е 2.93). При дамите от турската етническа група междинният брой деца е над 2.0 във възрастите от 55 години и повече, като измежду най-възрастните дами (70+) той е 2.47. При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-висок (1.85) измежду тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години.
Разпределението по изповедание демонстрира, че междинният брой живородени деца е най-
висок при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание - 1.77 деца.
Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при източноправославно и при друго християнско - по 1.37, следват протестантско (1.28), арменско апостолическо (1.27) и католическо (0.77).
При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1.28.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред
обособените общини в област Варна. Във всички общини доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 50.7% за община Ветрино до 41.0% за община Варна.
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в община Варна (28.8%), а най-нисък - в община Долни чифлик (13.0%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в общините Дългопол
(20.7%), Долни чифлик (19.9%) и Девня (16.6%), а най-нисък - в общините Варна (4.8%), Белослав (10.6) и Аксаково - 13.4% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Налице са разлики и в междинния брой на децата по общини. Най-висок е той в общините
Дългопол (1.80) и Долни чифлик (1.77). Общо в 11 от 12 общини този индикатор е над междинния за областта (1.37). Единствено в община Варна междинния брой на децата е под междинния за облат Варна - 1.27 деца.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 84 971 (42.6%). По три деца имат 11 484, или 5.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - надлежно 11.9 и 4.6%. Четири и повече деца имат 3 726, или 1.9% от жените.
Близо една четвърт от дамите в област Варна - 47 300 (23.7%), нямат деца към критичния момент на преброяването.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години в област Варна е 1.37. Този индикатор е по-висок в селата (1.74), в сравнение с в градовете (1.31).
Връзката сред възрастта на дамите и междинния брой деца, които са родили, е правопропорционална. С повишаване на възрастта нараства и междинният брой деца, или дамите в по-високите възрастови групи към този момент са достигнали стремежи брой деца, до момента в който тези в по-ниските възрастови групи към момента биха могли да усилят броя на децата си.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху равнището на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е средният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години в област Варна без образование - 2.62 деца. Следващ по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.56 и 1.35 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.37 деца приблизително за всички дами в област Варна.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите,
самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.34 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското образователно равнище са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от средното за област Варна е този индикатор при турската етническа група - 1.65. Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.35.
Средният брой живородени деца при дамите от ромската етническа група на възраст 25 - 44 години е над 2.0, а този измежду дамите над 45 години е над 3.0 ( като се изключи възрастовата група 50 - 54 години, където е 2.93). При дамите от турската етническа група междинният брой деца е над 2.0 във възрастите от 55 години и повече, като измежду най-възрастните дами (70+) той е 2.47. При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-висок (1.85) измежду тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години.
Разпределението по изповедание демонстрира, че междинният брой живородени деца е най-
висок при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание - 1.77 деца.
Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при източноправославно и при друго християнско - по 1.37, следват протестантско (1.28), арменско апостолическо (1.27) и католическо (0.77).
При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1.28.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред
обособените общини в област Варна. Във всички общини доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 50.7% за община Ветрино до 41.0% за община Варна.
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в община Варна (28.8%), а най-нисък - в община Долни чифлик (13.0%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в общините Дългопол
(20.7%), Долни чифлик (19.9%) и Девня (16.6%), а най-нисък - в общините Варна (4.8%), Белослав (10.6) и Аксаково - 13.4% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Налице са разлики и в междинния брой на децата по общини. Най-висок е той в общините
Дългопол (1.80) и Долни чифлик (1.77). Общо в 11 от 12 общини този индикатор е над междинния за областта (1.37). Единствено в община Варна междинния брой на децата е под междинния за облат Варна - 1.27 деца.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ