Животът на мореплавателите
25 юни се отбелязва като Ден на мореплавателя. Решението за празнуването му било взето през 2010 година от страните членки на Международната Морска организация, членуваща в Организация на обединените нации. Резолюцията, подписана във филипинската столица Манила, гласи, че този ден е отдаден на моряците от комерсиалния флот, които нямали собствен празник, за разлика от военните моряци.
Ето няколко любопитни обстоятелството, свързани с една от най-древните специалности – комерсиалния мореплавател:
Татуировката като амулет
От антични времена татуировката измежду моряците се смята за амулет и опознавателен знак. Традицията да се украсява тялото се популяризирала по целия свят с помощта на Джеймс Кук и неговият екипаж, които през 70-те години на XVIII век посетили остров Полинезия в Тихия океан.
Връщайки се от корабоплаване през 1769 година, Кук донесъл от Таити освен думата «tattoo» (на таитянски акцент значи рисунка), само че и Великият Омаи – живописен полинезиец, чието тяло било украсено с цяла изложба от татуировки.
Сред моряците най-популярни татуировки били изображенията на море, черни котки, четирилистна детелина, подкови и доста други. Сред доста моряци била публикувана татуировка във тип на звезди сред палеца и показалеца.
Често върху тялото се нанасяли религиозни знаци – измежду християните най-популярно било, естествено, разпятието. Според поверието този знак носел шанс, а и при положение на крах на моряка по татусите можело да бъде несъмнено от коя религия е и надлежно по какъв начин да бъде заровен.
Моряците можели да връзват близо 500 морски възела
Всеки моряк бил задължен да умее бързо и вярно да връзва десети всевъзможни възли, освен това да го прави на мрачно или по време на стихия на огромна височина. Най-древните възли били открити във Финландия и датират от неолита.
С времето изкуството на връзване на възли измежду моряците било доведено до съвършенство. От него зависела сигурността на съда под платната. В разцвета на платноходния флот в морското дело имали съвсем 500 възела. Но изкуството на морските възли изчезнало дружно с платноходките.
„ Паспортът “ на пирата
В Англия всички пирати имали „ каперски свидетелства “, че са пирати. Това било държавен документ, разрешаващ на частен съд да нападна и завладява съда на неприятелска страна, нормално против част от плячката.
И да, пиратството се поощрявало от страните. Самите държавни глави давали позволение за офанзива на тези или тези съдове, принадлежащи на противников страни. Например кралицата на Англия Виктория поощрявала пиратството против испанските кораби.
Обеца в ухото като знак за привилегия
Моряците вярвали, че обецата на дясното ухо защищава от намаляване на зрението и ревматизъм. Голяма златна обеца носили моряците, преминаващи около нос Хорн (крайната южна точка на архипелага Огнена Земя), където съвсем през цялата година времето е бурно.
Този мореплавател имал право на една безвъзмездна чаша алкохол в пристанищните кръчми и даже безнаказано можел да си сложи краката върху масата.
Образът на жена на носа на кораба
Широко знае се, че наличието на дами на кораба било неприемливо, само че фигурата на носа била точно на представителка на прелестната половина на човечеството. Величествени богини, тайнствени русалки, изящни туземки придавали незабравимо обаяние на бързоходните кораби.
Моряците свято вярвали, че женската хубост ще усмири всяко неприятно време и ще накара вятърът да отвее бурята. В древността рострата (от лат. rostrum — клюн носовата част на кораб) изобразявала също и митични животни, като се употребила като таран и имала заплашителна функционалност.
Освен това, зад тази фигура се криело и отходното място (тоалетната). Изборът на място не е инцидентен – най-продухваната от ветровете част на съда.
Неприкосновеният сандък
Интересен бит, свято спазван от всички флотове, е признаването на неприкосновеността на сандъка или куфара, в който морякът съхранявал своето имущество. Оттук е и безполезността на ключалката и цялостната липса на обири в матроските среди.
Морските небостъргачи
Думата „ небостъргач “ има морски генезис. Така се наричали най-горните триъгълни платна още преди 200 години. При буреносен вятър те започвали те започвали да огъват мачтата толкоз мощно, че на мостика постоянно стоял капитан с револвер. Когато мачтата към този момент се огъвала прекалено много, той стрелял в платното, платното се разкъсвало и всичко се нормализирало.
Жена на кораба е на злощастие
Известно е, че дами на кораба не пускали (както адвокати и духовни лица). Присъствието на кораба на девица, изключително рижа, се смятало за неприятно предвещание. Считало се, че в случай че на кораба се качи жена, би трябвало да се чакат беди.
Норвежките корабостроители в никакъв случай не започвали да строят съд в петък, в деня на красивата и подла богиня на любовта Фрея, от чиято недоброжелателност се страхували всички моряци.
В страните от Близкия Изток смятали, че в случай че жена, нямаща деца, нощем се качи на недостроен съд или се докосен до него, отнесе от него някакъв предмет, то в скоро бъдеще сигурно ще стане майка.
Впрочем, без значение от възбраната за дами на кораба, съществувало и друго вярване – раждането на дете на съда по време на корабоплаване се смятало за щастливо вярване и носело шанс на кораба.
Къпане на екватора
Моряците, които за първи път пресичали екватора, наложително се къпели във водите му. Но това не е всичко! Когато екипажът пресича екватора е строго неразрешено: да плюеш зад борда, да се бръснеш, да заставаш без нужда с тил към всеки илюминатор (по посока на придвижване на съда), да носиш на борда риболовен ботуши на рамо.
