След африканската чума: Какво свинско месо ядем?
130 000 унищожени животни и загуби за 170 милиона лв. – такава е равносметката, няколко месеца откакто епидемията от чума по свинете завладя България. Докато производители и преработватели към момента пробват да се съвземат, те насочат и едно предизвестие - българското свинско е малко и по тази причина ядем старите запаси на Европа.
Невиждан от 20 години спад в производството на свинско месо чака целия свят. Предупреждението е на Организация на обединените нации, а повода - чумата по свинете, която през лятото завладя и България. Докато усетим дефицита обаче, настояват родните свиневъди, ще компенсираме с надълбоко замразените запаси, които съгласно тях, Европа ще разчиства.
„ Месото не е нездравословно, само че не дава отговор на прясното месо, на свежото месо. То завяхва, стартира да се отделя една слуз. Прясното месо стои свежо, няма да тече вода, стои с блясък”, споделя шефът на свинекомплекса в Бръшлен Христо Стойков. Когато в разгара на лятото у нас избухва епидемията, в свинекомплекса в русенското село са евтаназирани 40 000 животни. В цялата страна унищожените прасета са 135 000, употребявани най-вече за прясна консумация.
„ Преди африканската чума, българското произвеждане се движеше в границите на 30%-35%, като останалите проценти беше импорт 65%-70%, в този момент е 80%”, разкрива още той. Когато в Западна Европа има свръхпроизводство, настояват българските фермери, с цел да не паднат цените пагубно и сътрудниците им да са предпазени, съответната страна изкупува непотребните количества. Замразява ги като запас, който след това прочиства посредством експорт към страни, изумени от чумата.
„ Всеки консуматор има право да изиска документите на всяка стока или храна. Търговецът е длъжен да му я даде. Част от месото фактически идва от други държави-членки. Голяма част от територията на България е оповестена за надзорна зона и месото там е на по-засилен надзор, като се съблюдават всички ограничаващи мерки”, изясни доктор Кремена Стоева от дирекция „ Контрол на храните” към БАБХ.
„ Ние алармирахме още преди две години, тъй като следяхме обстановката. Това, което стана, беше в резултат на безспорното безхаберие, с което страната погледна на африканската чума. Сега към този момент се пробва да се прави нещо, само че то е към този момент разследване на загубите, които се получиха. В дивите свине африканската чума ще продължи да циркулира, чакаме я следващата година, май месец, юни да тръгне с цялостна мощ още веднъж. Това, което е било преди африканската чума - като мениджмънт, като организация, като биосигурност, за мен би трябвало тотално да се промени и да тръгне по нов път”, безапелационен е Христо Стойков.
Свинефермата в Бръшлен ще отвори още веднъж порти в края на януари, макар големите загуби, част от които настояват, че ще би трябвало да покрият сами. Докато огромните свинеферми вкарат и отгледат новите животни обаче, цените ще продължат да порастват и поради дефицита на свинско в целия свят. Според Комисията по стоковите тържища и борсите, единствено през септември свинското е поскъпнало с близо 45%. Това е най-високият растеж през последните 10 години.
„ Купувам си и употребявам свинско месо. Ясно е, че се внася, защото българското произвеждане не може да задоволи родния пазар. Има повишение на цената, само че то идва от дефицита в международен мащаб поради чумата. Тъй като преди да пристигна в България, тя засегна доста огромни производители и много по-големи пазари от българския. От години се влага замразено месо, най-много в месопреработката, само че то не касае прясното месо, което се предлага в магазините. Няма суматоха и не считам, че има учредения за тревоги”, счита някогашният министър на земеделието и храните доктор Мирослав Найденов.
„ Българският консуматор е подготвен, изключително във връзка с свинското месо, и мъчно може да бъде подведен. Консистенцията на размразеното месо е по-различна, по-мокро е, цветът му е не толкоз розов и пресен. Самите търговци надали биха рискували. Няма да осъществят чак такава облага, най-вече да изгубят някой от клиентите си. Няма ексклузивен импорт на трупно свинско месо, по-скоро естественият импорт на свински отрязъци и някакви други артикули, които са нискобюджетни и се влагат в месопреработката. Това е традиция от години”, съобщи още той.
Според Найденов потребителите могат умерено да купуват свежо месо, само че то би трябвало да бъде от места, където се продава законно.
„ Имаме по-скоро запитвания от хора, които имат терзания. Ние не можем да помогнем на тези хора, тъй като е доста значимо да има доверие. Да знаем, че този засилен режим, който сега е разгласен по отношение на свинското месо, води до повече инспекции и повече гаранции, че няма да има такива злоупотреби, за каквито се приказва в репортажите. Доверието е най-важният фактор. Агенцията би трябвало да навакса с доверие, с цел да са по-спокойни хората”, съобщи Богмил Николов от "Активни консуматори ".
„ Всяко едно предпазване значи разход. Дори и да има някакво остаряло месо, то може да пристигна само по линия на някой държавен запас, който като мине избран период би трябвало да си подменя съдържанието”, счита той.
Невиждан от 20 години спад в производството на свинско месо чака целия свят. Предупреждението е на Организация на обединените нации, а повода - чумата по свинете, която през лятото завладя и България. Докато усетим дефицита обаче, настояват родните свиневъди, ще компенсираме с надълбоко замразените запаси, които съгласно тях, Европа ще разчиства.
„ Месото не е нездравословно, само че не дава отговор на прясното месо, на свежото месо. То завяхва, стартира да се отделя една слуз. Прясното месо стои свежо, няма да тече вода, стои с блясък”, споделя шефът на свинекомплекса в Бръшлен Христо Стойков. Когато в разгара на лятото у нас избухва епидемията, в свинекомплекса в русенското село са евтаназирани 40 000 животни. В цялата страна унищожените прасета са 135 000, употребявани най-вече за прясна консумация.
„ Преди африканската чума, българското произвеждане се движеше в границите на 30%-35%, като останалите проценти беше импорт 65%-70%, в този момент е 80%”, разкрива още той. Когато в Западна Европа има свръхпроизводство, настояват българските фермери, с цел да не паднат цените пагубно и сътрудниците им да са предпазени, съответната страна изкупува непотребните количества. Замразява ги като запас, който след това прочиства посредством експорт към страни, изумени от чумата.
„ Всеки консуматор има право да изиска документите на всяка стока или храна. Търговецът е длъжен да му я даде. Част от месото фактически идва от други държави-членки. Голяма част от територията на България е оповестена за надзорна зона и месото там е на по-засилен надзор, като се съблюдават всички ограничаващи мерки”, изясни доктор Кремена Стоева от дирекция „ Контрол на храните” към БАБХ.
„ Ние алармирахме още преди две години, тъй като следяхме обстановката. Това, което стана, беше в резултат на безспорното безхаберие, с което страната погледна на африканската чума. Сега към този момент се пробва да се прави нещо, само че то е към този момент разследване на загубите, които се получиха. В дивите свине африканската чума ще продължи да циркулира, чакаме я следващата година, май месец, юни да тръгне с цялостна мощ още веднъж. Това, което е било преди африканската чума - като мениджмънт, като организация, като биосигурност, за мен би трябвало тотално да се промени и да тръгне по нов път”, безапелационен е Христо Стойков.
Свинефермата в Бръшлен ще отвори още веднъж порти в края на януари, макар големите загуби, част от които настояват, че ще би трябвало да покрият сами. Докато огромните свинеферми вкарат и отгледат новите животни обаче, цените ще продължат да порастват и поради дефицита на свинско в целия свят. Според Комисията по стоковите тържища и борсите, единствено през септември свинското е поскъпнало с близо 45%. Това е най-високият растеж през последните 10 години.
„ Купувам си и употребявам свинско месо. Ясно е, че се внася, защото българското произвеждане не може да задоволи родния пазар. Има повишение на цената, само че то идва от дефицита в международен мащаб поради чумата. Тъй като преди да пристигна в България, тя засегна доста огромни производители и много по-големи пазари от българския. От години се влага замразено месо, най-много в месопреработката, само че то не касае прясното месо, което се предлага в магазините. Няма суматоха и не считам, че има учредения за тревоги”, счита някогашният министър на земеделието и храните доктор Мирослав Найденов.
„ Българският консуматор е подготвен, изключително във връзка с свинското месо, и мъчно може да бъде подведен. Консистенцията на размразеното месо е по-различна, по-мокро е, цветът му е не толкоз розов и пресен. Самите търговци надали биха рискували. Няма да осъществят чак такава облага, най-вече да изгубят някой от клиентите си. Няма ексклузивен импорт на трупно свинско месо, по-скоро естественият импорт на свински отрязъци и някакви други артикули, които са нискобюджетни и се влагат в месопреработката. Това е традиция от години”, съобщи още той.
Според Найденов потребителите могат умерено да купуват свежо месо, само че то би трябвало да бъде от места, където се продава законно.
„ Имаме по-скоро запитвания от хора, които имат терзания. Ние не можем да помогнем на тези хора, тъй като е доста значимо да има доверие. Да знаем, че този засилен режим, който сега е разгласен по отношение на свинското месо, води до повече инспекции и повече гаранции, че няма да има такива злоупотреби, за каквито се приказва в репортажите. Доверието е най-важният фактор. Агенцията би трябвало да навакса с доверие, с цел да са по-спокойни хората”, съобщи Богмил Николов от "Активни консуматори ".
„ Всяко едно предпазване значи разход. Дори и да има някакво остаряло месо, то може да пристигна само по линия на някой държавен запас, който като мине избран период би трябвало да си подменя съдържанието”, счита той.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ