Не можем да угодим на всички
– Искам всички да ме харесват! – сподели тя, гледайки се в огледалото. – В последна сметка тогава ще ми бъде толкоз елементарно и просто да пребивавам! Всички ще ме обичат, поддържат, носят на ръце. Ще се пишат стихове за мен, ще ме боготворят. Мъжете ще се бият за мен… За един мой поглед… Или усмивка… Или нежна дума… Ех, да бях в действителност красива!
– Но ти си красива! – прозвуча в отговор глас. – Просто тъй като си жена. И към този момент си родена с тази хубост, притежаваш я от момента, в който си станала дребна, дребна клетка. Още в този миг ти беше съвършена. Напълно съвършена. Божествено съвършена. И по този начин ти растеше, развиваше се, трансформирайки се в същия идеален организъм. Красотата е твоята същина. Просто си го не запомнила.
– Но за какво тогава не ме харесват всички? – попита още веднъж тя. – След като съм толкоз съвършена, всички би трябвало да са луди по мен! Искам да съм не просто красива, а най-красивата на света!
– Искаш да си най-красивата от всички – сподели гласът. – А, значи искаш да си друга и да не си като никой различен. Но хората са устроени по този начин, че харесват някой, който наподобява на тях. Ако имаш нечовешка хубост, тогава те няма да се отнасят с теб като с човек. В последна сметка, ще бъдеш отбягвана. Наистина ли искаш това?
– Не, несъмнено, че не – сподели тя. – Искам да се отнасят добре с мен. Искам да бъда призната, другите да се усещат добре с мен.
– Е, тук няма нищо свръхестествено – отвърна още веднъж гласът. – Усмихвай се на другите, радвай им се, приказва благи и положителни думи. Въздържай се от наказание, само че не пести похвали. Интересувай се от хората и това, което им е скъпо. Наистина ли е толкоз мъчно?
– Честно казано, въобще не е елементарно – сподели тя. – А, в случай че не желая да се усмихвам, тъй като това ще бъде подправена усмивка, иронична мимика и нищо повече. А, в случай че не ме интересуват другите?
– Значи искаш да угодиш на всички? – попита гласът. – Искаш море от внимание, грижа, интерес? Ако спреш да искаш да бъдеш друга от другите, в случай че им дадеш усмивки, наслада, интерес, тогава ще получиш доста внимание и обич, доста. Ако не направиш това, тогава ще бъдеш най-красивата на света, само че физическата хубост скоро ще се трансформира в стена сред теб и другите, и тогава ще се почувстваш изцяло затворена в клопката на личната си хубост.
– Искам всички да ме харесват – сподели тя безшумно и не толкоз решително. – Защото тогава няма да би трябвало да върша нищо, с цел да бъда забавна. В последна сметка, тогава никой не може да ме съди или да каже, че съм скучна.
Този път гласът беше спокоен. Последните й думи като че ли постепенно се разтвориха в пространството, като търкалящо се ехтене в планинска котловина. Тя също мълчеше, осъзнавайки, че думите са заседнали някъде в гърдите й. Няколко пъти искаше да каже идната фраза на глас, само че нещо все й пречеше. Тя отвори уста, само че в този миг устните й като че ли се сковаха. На лицето й се изписа мимика на напрежение, вътрешна битка. Нещо вътре в нея гневно се съпротивляваше на тези думи, произнесени на глас.
-Наистина ли искаш да бъдеш харесвана от всички? – прозвуча още веднъж гласът, който очевидно реши, че е време да постави завършек на борбата, която се случваше в нея.
– Искам всички да ме харесват – сподели тя, изцеждайки всяка дума с изпитание. – Искам да угодя на всички, единствено с цел да угодя на себе си!
Отначало тя искаше да заплаче и покри лицето си с ръце. Но внезапно изпита облекчение, като че ли голям камък падна от душата й. Накрая сподели на глас това, което се опасяваше да признае пред себе си от самото начало. Тя продължи да приказва и приказва, обръщайки се към гласа с от ден на ден и повече въпроси. Но той продължи да мълчи. Думите към този момент не бяха нужни.
