Румъния винаги е имала много по-агресивен начин на поведение и много повече е показвала мускули. Ние сме имали доста по-мек подход, много се разминаваме в това как водим външната си политика, посочи бившият зам.-външен министър..

Що се касае до Европейския съюз, тук съм съгласен с президента, че двустранните срещи и разговори с Нидерландия и Австрия са ключови, затова да да бъдат убедени, че България се справя с охраната и границата. Според мен решение е да се върнем отново на двустепенното влизане в Шенген, първо с летища и пристанища, и след това са сухопътните граници, добави той.

Академик Денков взе много правилна позиция, той се опитва да разговаря, опитва се най-вече да разчлени тези проблеми, които различните браншове дават, различните типове производители - и да реши за всеки един от тях по-отделно. Докато популистите, от друга страна, се опитват да тотализират, да го представят като едно цяло и да искат, разбира се, оставки. Това заяви в предаването „Пресечна точка” антропологът професор Ивайло Дичев по повод  ситуацията с протестите на земеделците, които блокираха страната. 

Той коментира и думите на премиера Денков, който сравни земеделците с терористи. "Вече стана някаква традиция у нас да обсъждаме кой какво казал, кой се извинил, кой му отговорил. Това сега не знам доколко е важно. Терористи в случая е някаква фигура. Може би премиерът е малко изнервен, доста тежко му е в момента, но това, което правят протестирищите, е точно тероризъм. Те щантажират правителството, като взимат за заложници всички нас - гражданите на държавата. Не мога да разбера защо в тази страна се позволява на някакви хора да протестират с тежки машини. Нека да протестират, нека да излязат на площада, както всички ние сме излизали, да скандират, да издигат лозунги. Но това да отидеш там с трактори, с комбайни.

Откъде накъде е това нещо? Мисля, че това с машини да се протестира е малко на границата на демокрацията", подчерта антропологът.

По думите му в случая с коментарите за това какви коли карали земеделните - не става въпрос за пари, изкарани с частен бизнес. "Това може да е подразнило земеделците, но става дума за хора, които разчитат на огромни държавни субсидии, за облекчения. Ако следите медиите, виждате какви само невероятни неща има за тях. Примерно намаление на ДДС, връщане на акцизите за гориво и какво ли не. И затова и казах, тотализиране. Популистите превръщат всичко това в един тотален проблем. А вътре в него има най-различни интереси и най-различни хора, най-различни видове хора. Академик Денков това се опита да покаже. Има няколко, не знам колко фамилии са те, които владеят огромната част от зърнодобива у нас", посочи Дичев. 

На въпрос каква е ролята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който от началото на протестите  критикува подхода на премиера, че не бил достатъчно диалогичен с протестиращите земеделци, Дичев беше категоричен: "В момента просто му се вдига, както се казва, топка на воле. Точно преди изборите. Нинова дори за подозря, че той лично е организирал тези протести. Аз не знам такова нещо, не мога да прецена. Но в момента от него зависи дали ще устои тази ротационна коалиция. И той, особено ако получи добри резултати на местните избори, което е доста вероятно, ще започне да иска някакви неща - министри, преформулиране на управлението. Тоест  цялата коалиция в момента се държи на добрата воля на Бойко Борисов, който между другото се представя като един добронамерен човек, диалогичен. Ние много добре си спомняме как управляваше той. Той отстъпваше всеки път, когато трима души излязат на площада". 

Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.

Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.

Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.

Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.

Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.

Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.

Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.

„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.

Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.

Поради увеличения мигрантски поток австрийските власти са засилили вече контролите в близките до границата с Италия райони.

По-нататък канцлерът взима отношение и за ветото върху приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство, като остава на своята позиция въпреки недоволството на двете държави.

"Разширяването може да се извърши едва след като защитата на външната граница функционира. Тогава ще е правилният момент“, подчертава Нехамер.

В речта си "За състоянието на съюза" Фон дер Лайен се обърна към Австрия по повод блокирането на България и Румъния, като призова: "Нека най-накрая да ги пуснем - без да се бавим повече".

"В момента броят на мигрантите из цяла Европа расте и в много държави се обсъжда допълнителен граничен контрол - например на границата между Германия и Полша", заяви австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер.

"Към този момент за мен няма смисъл да се говори за разширяване на Шенген. Имаме нужда от повече контрол, не от по-малко", допълни Карнер.

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти, посочва "Юрактив".

Според австрийското правителство двете страни не могат да контролират ефективно своите граници, които биха станали външните граници на Европейския съюз след приемането им в Шенген.

От друга страна Фон дер Лайен подчерта, че двете източноевропейски държави вече са станали модел за "прилагането на добри практики в областта на убежището и репатрирането".

"Те го доказаха: България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство", каза председателката на ЕК в своята реч "За състоянието на съюза".

В самата Австрия безкомпромисната позиция на правителството по въпроса за ветото на България и Румъния също бе разкритикувана - от либералната партия НЕОС, сега в опозиция.

"Това е директен призив към федералното правителство на Австрия най-после да вдигне своето неописуемо, антиевропейско вето", заяви евродепутатката от НЕОС Клаудия Гамон, цитирана от австрийската агенция АПА, след произнасянето на речта на Фон дер Лайен.