За това има много индикации - от кремълските снимки на основна говорителка, през ярката роля на пилонаджията на Радев, ”украинската металистка” Кукушева, заканите на фашисткия вожд, до зова за оставка на мътночервеното радево вице.

И всичко това - заради слънчогледа. Защото почти всички други вносни продукти от Украйна представляват прекалено малък дял от пазара, за да смутят някого - т.е за тях протестът е по-скоро по принцип към чуждия внос, който “смущава” печалбите.
А за слънчогледа никой не попита - а не им ли помогна забраната от април?
Ами не. Защото направиха втора погрешна калкулация - както често се случва, когато правиш “бизнес” в антипазарни парникови условия.

Важно е да се уточни, че в света само Украйна произвеждаше повече слънчоглед на глава, но вече България е номер 1 по този показател. Дотук добре. Но пак не стига за нашите преработвателни мощности, защото те са едни от най-големите в Европа и разчитат и на внос.

Т.е “гениалната” идея, която осеня нашите производители като почва войната през 2022 г. е, че Русия бързо ще победи, това ще разстрои украинския износ и цените ще хвръкнат в небесата. И те задържаха стоката си на склад.

Да, ама не.

Русия не победи, а Украйна продължи да изнася и след първоначалния ценови шок цените паднаха. А нашите останаха с непродаден скъп слънчоглед.
Ще кажете - добре, като забраниха украинския внос през април, защо не го продадоха?

Ами защото решиха, че нашите преработватели няма къде да ходят и ще им купят слънчогледа на тяхната цена. Не помогнаха обясненията, че дори да не идва у нас, евтиният украински слънчоглед отива на други пазари и сваля международните цени и на слънчогледа, и на олиото. В полза на други народи. И няма как преработвателите да купуват слънчоглед над пазарната цена и да продават олио по пазарна цена.
Всуе.

По моя информация между април и юни сделките със слънчоглед бяха изцяло замрели, като зърнарите чакаха преработвателите да се пречупят.
Ще кажете - ами дребните? Ами те са като дребните бензиностанции - много са, но Лукойл кара влака. Така и тук - няколко телефона управляват сектора и всеки слушка, за да папка.

Страшно е. Но най-страшното е, че същите телефони могат да поръчат и падане на правителството.

Дали Денков е сбъркал с етикета?

Евгений Кънев

""Нашият съвет към Китай е да използва политическото си пространство по начин, който да му помогне да промени модела си на растеж към вътрешното потребление", посочи Георгиева. 

Застаряващото население на Китай и спадащата производителност играеха „потискаща роля“ за темповете на растеж, заедно с компаниите в Съединените щати и Европа, които изместиха веригите за доставки далеч от Китай. Проблемите на Китай в сектора на недвижимите имоти също накараха потребителите да ограничат своите разходи, обясни Георгиева. 

"Всъщност предвиждаме, че без структурни реформи средносрочният растеж в Китай може да падне под 4%“, допълни тя. 

През юли МВФ прогнозира темпа на растеж на Китай за 2023 г. от 5,2% и 4,5% през 2024 г., но предупреди, че той може да бъде по-нисък предвид свиването на пазара на недвижимите имоти. Георгиева каза още, че е важно за Китай да се справи с доверието на потребителите в сектора като финансира завършването на апартаменти, за които купувачите вече са платили, вместо да спасява закъсалите предприемачи.

МВФ се готви да публикува нови прогнози за глобалния растеж преди годишните срещи на Фонда и Световната банка, които ще се проведат от 9 до 15 октомври. 

САЩ са единствената голяма икономика, която е възстановила растежа си отпреди пандемията, докато Китай е с четири процентни пункта под тенденциите отпреди пандемията, Европа - с два, а светът като цяло - с три.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

"В навечерието на най-хубавия училищен празник мога да кажа, че българският учител е в бойна форма и готовност, за да влезе и да започне своята работа. Трескава подготовка е навсякъде. Спазено бе условието за 125 процента от средната работна заплата за страната, факт е увеличението на заплатите, вече започна поетапното изплащане със задна дата от 1 януари", каза той.

"При нас можете да срещнете някъде и повече от 20 кандидати за едно място по някои от учебните предмети. Но по други не можем да срещнем нито един - например по математика, информатика и чужди езици. В тези сфери в частния бизнес дават нерелевантни заплати на нашите в училище. Съответно младия колега предпочита да отиде и да изкара повече пари за по-кратко време. Да речем в IT сектора или чужди компании. Младите хора, които влизат в училищата като учители, имат желание да останат. Това са моите наблюдения като директор. Но и зависи как ще ги мотивира училищният директор. В годините назад училището загуби своя авторитет. Постепенно сега авторитетът се връща. Факт за това е, че влизат млади колеги учители, които идват. Трябва да поработим и върху учебното съдържание и неговото стабилно осъвременяване и нагаждане към децата, но все пак да не бягаме от традицията, защото всяка една наука развива тези малки деца, които ще станат големи хора", заяви още Калапин.