Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.

Най-голямата атомна централа в Европа беше завзета от руските сили през март миналата година. Украйна и Русия се обвиняват взаимно в обстрел в района на съоръжението, а МААЕ се опитва да установи механизъм за безопасност, с който да се предотвратяват инциденти, отбелязва агенцията.

"Досега видяхме известно подобрение, но ситуацията продължава да е изключително крехка", каза Гроси. Според него към момента няма обстрели по Запорожката АЕЦ.

"Все пак внимателно претеглям думите си", добави той.

МААЕ смята, че един от шестте реактора трябва да бъде поддържан в режим на горещо спиране, за да произвежда пара, необходима за ядрената безопасност, включително за обработката на течни радиоактивни отпадъци в резервоарите за съхранение, посочва Ройтерс.

Ръководителят на международната агенция възнамерява тази седмица да се срещне с руска и с украинска делегация в кулоарите на Общото събрание на ООН, за да дискутира с тях безопасността на атомната централа.

Това заяви пред Българската национална телевизия депутатът от ПП-ДБ Йордан Терзийски. 

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. 

“Правителството предприема мерки за обезщетение на производителите. За да бъдат постигнати правилните решения, е редно протестиращите да седнат на маса с правителството, защото когато се поставят ултиматуми и се държат за заложници стабилността, спокойствието и цените, се навежда на мисълта, че има и друго", посочи Терзийски. 

В края на миналата седмица премиерът акад. Николай Денков определи този подход като “терористичен” и нарече тъкмо така протестиращите зърнопроизводители - квалификация, която предизвика недоволство.

"Призивите за оставка на земеделския министър започват да пораждат съмнения, че този протест не е за проблемите на самите производители, а политически. Трябва да водим разговор за начина, по който са субсидирани производителите".

Според Терзийски подобно напрежение се насажда и по темата с мините и дроновете и исканата оставка на военния министър.

"Пак се използва един случай (дронът край Тюленово), който очевидно е рутинен за армията. Всяването на страх в населението е подсъдно и страховете на хората, било то за тяхната сигурност или за техния хляб, не трябва да се използват за политически дивиденти", каза депутатът.

Ние сме в контакт с него. На комисия ще се даде ясна и категорична информация какво точно се е случило и какви са причините. Мисля, че това е важно, защото темата е достатъчно чувствителна и не трябва да се позволяват спекулации по нея, а и да може обществото да е информирано.

Това заяви в кулоарите на парламента депутатът от ГЕРБ - СДС и председател на Комисията по отбрана Христо Гаджев, който коментира темата за открития край Тюленово боеприпас. 

"Да се задейства ПВО-то на Тленово за подобен дрон не е много сериозно, защото дронът е доплувал най-вероятно. Нека да видим какво ще стане ясно на комисията и да не обвиняваме никого преди това. Хората в Българската армия си вършат съвестно работата", добави от своя страна депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" и член на комисията по отбрана Ивайло Мирчев.

"Ще зададем адекватни въпроси на министър Тодор Тагарев и тогава ще можем да коментираме. В момента трябва да успокоим хората, да видим какво точно се е случило там, а не да говорим за смяна на министъра. Ако не е действано адекватно, ще има съответната проверка. Не трябва да имате никакви съмнения, че ние ще действаме адекватно в тази ситуация", каза още Мирчев. 

"Министърът явно е имал предвид, че всякак седмица се обезвреждат невзривени боеприпаси от Втората световна война, от Балканските войни. Модулните групи, които се занимават с обезвреждане на боеприпаси, са достъчно големи професионалисти. Нека да видим дали е погрешно разбран министър Тагарев", каза още Гаджев по повод твърденията на министъра на отбраната, че всяка седмица в България се случват подобни инциденти. 

Заместник-министърката на отбраната Ханна Маляр коментира, че през изминалата седмица силите на Киев са си върнали два квадратни километра земя около разрушения град Бахмут, който бе превзет от руските войски през май след месеци на ожесточени сражения.

Украинските сили си върнаха и две села на южния фланг около града – Андреевка и Клишчеевка, подчерта Маляр.

Двете населени места се намират на по-голяма надморска височина и превземането им може да създаде предпоставки за възстановяване на контрола над ключовия град.

От старта на контраофанзивата силите на Киев са освободили около 51 кв. км. в района на Бахмут, добави Маляр и каза, че на юг в Донецка област украинските войски продължават да удържат руското настъпление към градовете Авдеевка и Мариинка.

Украинските военни се стремят да напреднат към Азовско море в южната част на страната, за да разделят руските сили, които през изминалата седмица завзеха 5,2 кв. км. площ, добави Маляр.

Като цяло по време на контраофанзивата Украйна си е върнала повече от 260 кв. км. в южната част на страната, посочи заместник-министърът.

По време на продължаващите вече трети месец контранастъпателни действия Украйна отчита бавен, стабилен напредък срещу укрепените руски позиции, като е превзела редица села и е напреднала по фланговете към Бахмут, но все още не е превзела по-големи селища, обобщава Ройтерс.

Това каза евродепутатът и един от инициаторите за провеждане на референдум за запазването на Трети март като национален празник Петър Витанов пред Euronews Bulgaria.

„Обикаляме цялата страна и наистина не съм виждал такъв заряд сред хората за Трети март. Няма спор около тази дата, съвременниците на Освобождението са приели празника като най-значимия, това е раждането на Третата българска държава“, коментира Витанов и добави, че явно в българската политика има „нов Вълко Червенков, който пак иска да маха празника“.

Петър Витанов е на мнение, че дневният ред на българите не включва промяната на национални празници, но управляващото мнозинство е решило да повдигне темата точно сега, вероятно с други подбуди.

„Хората, които го правят, или не познават българската история и психология, или се прави опит за отклоняване на общественото внимание. Сега обаче тази тема ще се върне като бумеранг“, каза още Витанов и добави, че Инициативният комитет за Трети март ще бъде регистриран следващата седмица: „Каузата е надпартийна, тя е национална“.

Евродепутатът оценява вниманието на Урсула фон дер Лайен към България и Румъния, демонстрирано в речта ѝ за състоянието на Съюза, но не смята, че ще има непосредствен ефект от нейните думи.

„Имаме препотвърждаване на позицията и Комисията, както и на Европейския парламент, които са ясни от много време насам. Има редица декларации, гласувания, с които бе заявено, че България и Румъния трябва да се присъединят към Шенген. По-малко от 24 часа след този призив обаче Австрия декларира, че няма да ревизира решението си. Очевидно не полагаме достатъчно усилия, защото Румъния например заплаши, че ще съди Австрия за пропуснати ползи, предлага на България да създадем „мини Шенген“ или да отворим вътрешните си граници след 1-и януари.

Активна е в ответните стъпки, а ние седим и се водим по течението“, коменира Витанов, който е член на Групата на социалистите и демократите в ЕП.

По повод прекратения Мониторинг за сътрудничество и проверка, Петър Витанов е на мнение, че няма поводи за еуфория.

„От 2019-а година е ясно, че механизмът ще бъде прекратен. Де юре съществуваше, но де факто беше отпаднал. И това действие ми прилича на захарно петле, което ни дават, за да се притъпи горчивия вкус от неприемането ни в Шенген“, заяви Витанов.

Според него не може да се смята, че България ще успее да влезе в Шенген заради решението си да вдигне забраната за внос на украинско зърно.

„Ако някой вярва, че ще ни пуснат в Шенген заради зърното, то той е политически наивник. Няма връзка между двете неща. Другите четири граничещи държави не се отказаха от продоволствената си сигурност, въпреки че са в клуба на най-големите съюзници на Украйна“, добави той.   

Петър Витанов е категоричен, че за нарастващото недоволство и протестите са виновни управляващите с необяснимите си действия по ред въпроси.

„Сами се отказваме от възможността за по-евтин петрол. Виждате какво става по българските бензиностанции и в момента. Скоро ще минем на либерализиран пазар за електроенергия, което означава, че ще имаме три, четири пъти по-скъп ток. Властта нарича терористи тези, които носят една шеста от брутния вътрешен продукт – земеделските производители. Подобни действия на правителството водят само до едно – недоволство. И зад него не стои нито Путин, нито Ким Чен Ун“, завърши Петър Витанов.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/