Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook

Според правилата сетовете се провеждат в рамките на осем минути и се вземат предвид спечелените разигравания. Единствено ако се стигне до 2:2 части се стига до “внезапна смърт”, където победителят се определя според това кой ще стигне първи до две поредни точки. Гришо участва с прякора G-Unit, а съперникът му беше Гръмотевицата.

В другия мач от групата на Димитров Беноа Пер надделя над Каспер Рууд също с 3:1 сета, предават от БНР.

Днес от 18 часа  българинът излиза срещу ексцентричния французин, а в 21:30 е мачът му срещу Рууд. Полуфиналите и финалът са насрочени за неделя.

Това заяви в интервю за Българската телеграфна агенция българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.

Димитрова е била поканена да участва във Международния фестивал на поезията в Букурещ през българското Министерство на културата.

"Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния", заявява поетесата. 

Кристин Димитрова не посещава за първи път северната българска съседка. През 2012 г. романът и "Сабазий" излиза в Румъния в превод на Параскива Бобок. Именно тогава Димитрова отива в Букурещ, за да представи книгата си на Панаира на книгата. 

"Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: “С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, поп музика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме", категорична е Димитрова.

Болницата в Белоградчик обслужва няколко общини с население от над 24 000 души. Ако се стигне до затварянето й хората ще трябва да пътуват повече от 50 километра до най-близкото лечебно заведение, което е във Видин, предават от Българското национално радио.

Срокът, в който лечебното заведение трябва да се разплати с фирмата доставчик е до 11 часа във вторник, каза председателят на ОбС – Белоградчик Боян Минков.

В края на миналата година заради задължения работа спря единствената белодробна болница у нас - тази във Варна, след като лечебното заведение беше в тежко състояние в продължение на години. Болницата имаше общо 115 хил. лева задължения към различни доставчици.

Вчера сутринта е извършен обиск в дома на Шуфрич близо до Киев. Според украински медии там са открити георгиевски ленти, медали, ордени и военни униформи. 

Щуфрич бе избран за дупетат във Върховната рада на Украйна  от партията "Опозиционна платформа - За живот" (ОПЗЖ), която е забранена в Украйна от миналото лято. Преди това партията се оглавяваше от Виктор Медведчук, известен като кумът на Путин. Медведчук беше задържан от украинските власти и осъден, а после - разменен за над 200 военни. 

Делото на Шуфрич е свързано с разследването на бившия заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) на Украйна Владимир Сивкович, който е заподозрян в работа за ФСБ - руските служби. Според СБУ Шуфрич е говорил по украински и руски телевизионни канали „по указание на проруския политик Владимир Сивкович с цел разпространение на руска пропаганда и насърчаване на антиукраинска политика“.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Вижте и целия текст:

"Нали сте забелязали, че никога, никога “Възраждане” и КО не са давали дефиниция за национален интерес? 

Защото ще е трудно да я продадат без да посочат разликата с руския. Както за бай Тошо - по повод предложението да станем 16та република - суверинитетът значеше да има какво да се яде и пие, а преди това за Георги Димитров - дружбата със СССР е слънцето и въздуха, така за радевците и копейките всеки интерес на Русия е български и обратно.

Войната в Украйна предостави неоценим лакмус, прецизна оптика, точна метрика на “боята” на тези политически херои.

Ето моите топ 10 знака за разпознаване на “патриотични” ментета:

1. Корупция

Никога няма да чуете “патриот” да говори за Корупцията като основен проблем на България. Защото от нея живеят.

2. Съдебна реформа

Никога няма да предложат работещи идеи за съдебна реформа, която да се справи именно с корупцията.

3. Руски газ и петрол

Никога няма да кажат, че руските горива носят корупция - а само че са най-евтини и изгодни.

4. Оръжия за Украйна

Никога няма да инициират изпращане на оръжия в Украйна, защото не искат да затрудняват Русия да стигне по-бързо до нашите граници.

5. Превъоръжаване на армията

Никога не биха се съгласили на замяна на нашата съветска с натовска военна техника. Предпочитат нашата армия да не затруднява руската армия.

6. Монополът на ЛУКойл

Никога не биха инициирали разследване или да внесат законодателство срещу Лукойл. Защото за тях е важен доходоносен източник. Има ли друг сектор, от който Радев повече да се интересува, без да му е работа?

7. Ценности

Никога не говорят за ценности, а за “национален интерес”. Общочовешките ценности са им дълбоко чужди - и това го крият под патриотично напудрени приказки за славното минало.

8. Правата на човека

Никога не обсъждат правата на човека, а говорят с безличното “народът”. Защото ще излезе въпрос какво правят в политиката по тази тема.

9. Свобода на медиите

Никога няма да се разтревожат за мястото на България в класацията за свободни медии и да предложат конкретни реформи. Напротив, контролират публичните медии, за да сеят руска пропаганда.

10. Отношение към достойните българи

Никога няма да кажат добра дума за някого, без гаранция за лична към тях и идеологическа към Русия лоялност. Или без шанс да ги спечелят за тях.

Но най-лесно е хората да попитат себе си:

Какво точно са направили за България тези политици, което да е повишило стандартът на живот и е донесло по-голяма сигурност за българите?"

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

„Ученическите години са най-прекрасният период в живота ви, а вие сте късметлии с едно прекрасно училище, в което освен основните предмети, можеtе да се учите и на други интересни дисциплини, свързани с компютри и роботика. Да гледате и да мечтаете напред в бъдещето“, обърна се кметът към учениците от Основно училище „Тома Кърджиев“. 

То е сред училищата пионери в програмата, с която по инициатива на общината бяха въведени безплатни часове по роботика и софтуерно кодиране за децата в начален етап. При посещението си кметът ревизира и изградения асансьор, осигуряващ достъпна архитектурна среда за деца с ограничена мобилност. По обекта предстоят довършителни работи преди пълното му въвеждане в експлоатация.

Зам.-кметовете на община Русе също приветстваха учениците след лятната им ваканция. Златомира Стефанова поздрави възпитаниците на Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“. Димитър Недев сподели празника с учениците от Професионалната гимназия по електротехника и електроника и Професионалната гимназия по механотехника, Магдалина Илиева пожела успешна година за всички в МГ „Баба Тонка“ и НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, а Енчо Енчев посети ОУ „Ангел Кънчев“.

Сред приоритетите на общинското ръководство е подобряването на средата в училищата, като само през тази година основните обекти са подмяната на дограмата в ДГ „Приказен свят“ в Николово, двора на ДГ „Детелина“, част от покрива на училището в Семерджиево, подмяна на дограмата в ОУ „Васил Априлов“ в Русе, въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Отец Паисий“ гр. Мартен, ремонт на сградата на Центъра за специална образователна подкрепа и обследванията за енергийна ефективност на общежитията в ПГСС „Ангел Кънчев“ в Образцов чифлик и Средношколските общежития.

Продължава и политиката за повишаване квалификацията на педагозите чрез организиране на обучения за работа с Google Workspace, LEGO, уебсайтове на детските градини и въвеждане на часовете по роботика в училищата.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Данните от тазгодишното национално външно оценяване разкриват влошаване на резултатите на учениците, завършващи IV клас, които показаха, че децата масово не могат да четат и разбират прост текст. Данните за учениците, завършващи VII клас, разкриват незначителен напредък по български език и среден резултат от 35 точки по математика - малко над прага от 30 точки.

От УНИЦЕФ посочват, че почти всеки втори млад човек няма основни умения по четене и математика.

Въпреки че Министерството на образованието и науката отчита 40% намаление на дела на отпадналите от училище деца чрез Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система, все още последните данни на НСИ показват, че 11,2% от децата на възраст 3-6 години и 5,7% от децата на възраст 7-10 години не посещават училище. 

Данни на МОН за 2022 г. показват увеличение на почти всички видове насилие, докладвани в училищата - физически, вербален и кибертормоз.

В днешния дигитален свят почти всеки втори млад човек в България не притежава основни дигитални умения.

Трансформирането на образованието започва с осигуряването на това всички деца да придобият базови умения - грамотност, математически умения и социално-емоционални умения, които са основа за ученето като цяло. За тази цел е създадена глобална коалиция, която приканва правителствата и заинтересованите страни да подкрепят Ангажимента за действие по отношение на базовото обучение като първа стъпка в този процес.

Данните от тазгодишното национално външно оценяване разкриват влошаване на резултатите на учениците, завършващи IV клас, които показаха, че децата масово не могат да четат и разбират прост текст. Данните за учениците, завършващи VII клас, разкриват незначителен напредък по български език и среден резултат от 35 точки по математика - малко над прага от 30 точки.

От УНИЦЕФ посочват, че почти всеки втори млад човек няма основни умения по четене и математика.

Въпреки че Министерството на образованието и науката отчита 40% намаление на дела на отпадналите от училище деца чрез Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система, все още последните данни на НСИ показват, че 11,2% от децата на възраст 3-6 години и 5,7% от децата на възраст 7-10 години не посещават училище. 

Данни на МОН за 2022 г. показват увеличение на почти всички видове насилие, докладвани в училищата - физически, вербален и кибертормоз.

В днешния дигитален свят почти всеки втори млад човек в България не притежава основни дигитални умения.

Трансформирането на образованието започва с осигуряването на това всички деца да придобият базови умения - грамотност, математически умения и социално-емоционални умения, които са основа за ученето като цяло. За тази цел е създадена глобална коалиция, която приканва правителствата и заинтересованите страни да подкрепят Ангажимента за действие по отношение на базовото обучение като първа стъпка в този процес.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.