Призоваваме за разбиране и подкрепа от цялото българско общество и

Призоваваме за схващане и поддръжка от цялото българско общество и най-много от студентите и докторантите. Нашите дейности не са резултат на моментна страст, а на дългогодишно потискано неодобрение, трансформирало се към този момент в оневинен яд.

Това се споделя в протестно писмо, подписано от 44 ректора на български университети до държавните институции.

В навечерието на най-светлия за академичната общественост празник – 24 май, Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност, сме принудени да се обърнем към цялата общност в следващ опит да бъдем чути и разбрани.

Преподавателите, учените и чиновниците в администрацията на висшите учебни заведения са гръбнакът, които образува така наречен „ хайлайф на нацията “. Необходимо е

грижата за българската просвета и обучение да е изведена като главен народен приоритет в политиките на страната, акцентират от Съвета на ректорите.

През последните три години средствата от брутния вътрешен артикул, планувани за финансиране на българските университети, фрапантно понижават. Трудовите хонорари на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни по отношение на тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкоз висок учебен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на сътрудниците от Европейските просветителни институции).

С големи старания през м. март тази година, с изменение на Закона за висшето обучение, по гледище на цялата система, са признати правила, обвързващи плануваните средства от държавния бюджет за обучение и просвета с избран най-малък %. Трудовите хонорари на университетския състав на държавните висши учебни заведения са закрепени по отношение на междинната брутна работна заплата за страната.

Отдавна най-талантливите младежи на България не избират кариера в науката. Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогичен специалности и задължения в системата на междинното обучение, и други, които не са свързани с образованието. В същото време системата претърпява позитивни вътрешни трансформации. Според публични данни на самостоятелните рейтингови ранглисти публикационната интензивност и цитируемост на българските учени в влиятелни интернационалните реферирани и индексирани издания през последните 5 години се покачва не в проценти, а в пъти.

На фона на уговорките, които страната публично заявява към академичната общественост с изменението на Закона за висшето обучение, последва безмълвен отвод да се изпълнят отговорностите по него и да се обезпечат нужните средства. Държавата, в лицето на изпълнителната власт, отхвърля да извърши отговорностите си, които законодателната власт й е вменила. Още повече, че страната през последните години пренебрегва приноса и смисъла на частното висше обучение за публичното и икономическо развиване на страната.

От седмици ректорските управления и Съветът на ректорите, който ги съставлява, безрезултатно се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на страната, в опит да обезпечат това, което самият закон подсигурява, акцентират от Съвета на ректорите.

Те са безапелационни, че сходно унизително отношение към знанието не е проявявано в никакъв случай до момента в най-новата българска история. До този миг гласът на академичната общественост не доближава високи децибели, тъй като сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и настояванията са водещи. Подобен метод от наша страна се приема за доверчив и неефикасен от тези, от които зависи да си свършат работата.

Поради тези аргументи, за първи път от началото на Прехода и смяната през 1989 година, ние българските учени и преподаватели от националните държавни университети и част от частните университети ще предприемем ефикасни протестни дейности заради несъблюдение на поетите от страната отговорности към нас и неспазването на Закона за висше обучение.

На 20.05.2024 година всички държавни български университети и част от частните университети предупредително няма да отворят порти, като изключение ще се направи само за действия със незабавен и наложителен темперамент, декларират ректорите.

Съветът на ректорите дефинира 20.05.2024 година като начална дата за стъпаловидни по дълготрайност протестни дейности на всички висши учебни заведения до края на семестъра (протестите ще се показват в стъпаловидно повишаване на дните, в които висшите учебни заведения няма да работят). В тези дейности може да бъде включено и действително блокиране на основни артерии в страната.

Изразяваме своята цялостна поддръжка на митингите, проведени от синдикалните структури на ВОН - КНСБ и „ Висше обучение “ към КТ „ Подкрепа “, които имат идентични претенции с тези на академичната общественост, и които ще се проведат в същия ден.

На 24 май всички преподаватели, учени, откриватели, работещи в българските висши учебни заведения, ще се включат в шествията във връзка празника с протестни ленти на реверите, в израз на противоречие с цялостното разминаване сред думите и делата на българските политици и държавници.

С гореизложеното и според член 92 алинея 1 и алинея 3 на ЗВО сме непреклонни в настояванията си за обезпечаване достигането на междинна брутна работна заплата за университетския състав в държавните висши учебни заведения не по-малка от 180 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната и обезпечаване на минимална съществена заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения не по-малък от 125 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната, акцентират от Съвета на ректорите.

Призоваваме за схващане и поддръжка от цялото българско общество и най-много от студентите и докторантите. Нашите дейности не са резултат на моментна страст, а на дългогодишно потискано неодобрение, трансформирало се към този момент в оневинен яд.

Призоваваме всички органи на държавната власт да премислят отношението си към висшето обучение в България, с цел да не се доближи до небивалия позор да се затварят за непрекъснато български университети заради банкрути и недофинансиране. Необходими са примирение, здрав разсъдък, воля и предвидливост. Надяваме се да ги забележим в държанието на тези, от които зависи осъществяването на нашите претенции.

Българинът исторически постоянно е ценял високо и е поставял на фундамент образованието на децата си. Не би трябвало да забравяме, че националните истории на други нации са писани от генерали и политици, а българската е писана от учители и учени. Надяваме се тази истина да доближи до тези, които взимат решенията за нашето бъдеще, без значение от техния партиен цвят и идеологическа багра, се споделя още в писмото.