Семейството на бръмбарите е много голямо, а някои от тях,

Бръмбар Рогач

Семейството на бръмбарите е доста огромно, а някои от тях, като бръмбара рогач даже постоянно е домакински любим и това се дължи на неговата просветеност и забавно държание. Наричан още еленов бръмбар или еленов рогач, поради мощно разклонените му роговидни израстъци на главата. Този представител на царството на насекомите провокира интерес освен у експертите, само че и у феновете на инсекти като е съвсем толкоз забавен като огромните бръмбари от рода на титаните, въпреки да не е толкоз необичаен като тях.

Класификация и таксономия на бръмбара рогач

Lucanus cervus е латинското наименование на този тип бръмбар, прочут като европейски бръмбар рогач. Той е един от най-известните типове от семейство Lucanidae, срещащ се в Западна Европа и принадлежи към застрашените типове инсекти, поради което е в Червената книга на типовете.

Lucanus cervus е подложен в жанр Lucanus и принадлежи на семейство Lucanidae. В рода има два подрода: Lucanus Scopoli и Pseudolucanus Hope and Westwood.

Видът Lucanus cervus съдържа четири подвида. Номинираният подвид Lucanus cervus cervus е открит откакто в началото е разказано насекомото през 1758 година. Трите по-късно добавени подвида са Lucanus cervus judaicus Planet, Lucanus cervus laticornis Deyrolle и Lucanus cervus turcicus Sturm.

Как наподобява бръмбарът рогач

Европейският бръмбар рогач е най-големият бръмбар в Европа. Цветът му нормално е черен с червеникави елитри и червени мандибули при мъжките екземпляри.

Съществува сексуален диморфизъм, мъжките имат по-големи мандибули и са по-едри от женските. Всъщност женските нямат същински рога, а по-къси щипци, които са по-опасни от атрибутите на мъжкия. Въпреки че мандибулите на мъжките наподобяват заплашителни, те са доста слаби, с цел да бъдат нездравословни. За разлика от тях, женските могат да причинят мъчителни ухапвания. Приликата на мандибулите на мъжките с рогата на елен и потреблението им в борба за женски, сходно на елените, дава на типа неговото научно име.

Размерът на възрастният образец варира в другите области на разпространяването му. Например бръмбарите от Испания, Германия и Холандия са по-големи от тези от Белгия или Обединеното кралство. Мъжките порастват до 7.5 сантиметра на дължина, а женските стигат сред 3 до 5 сантиметра.

Друга присъща специфичност на типа е, че има по два нокътя на шесте си крайници.

Къде се среща бръмбарът рогач

Lucanus cervus е необятно публикуван тип в Европа, само че не се аткрива в Ирландия.

В Германия се среща постоянно, най-вече в южните региони.

В Унгария този тип се открива в хълмистите и планинските области.

В Румъния живее главно в хълмистите региони, чиито скатове са изложени на слънце.

Среща се бръмбар рогач и в европейската част на Турция.

В Италия е публикуван основно в северните и централните региони.

В Испания и Португалия участва единствено в северната половина на всяка от тези страни.

Във Англия се намира главно в югоизточната част, където е необятно публикуван.

Този тип към този момент е липсващ в Латвия.

Изчезнал е от Дания, само че е наново въведен.

Среща се и в Кавказ, Мала Азия, Сирия и Западен Казахстан.

В момента ареалът му се усилва единствено в Хърватия и Словакия.

У нас е относително добре показан.

Бръмбарът рогач има връзка с редица дървета, най-много дъба, липата, бука, върбата и някои други - черната топола, ясена, конския кестен, дивата череша и елементарния орех. Предпочитанията му са ориентирани към остарели дъбове, дъбово - габърови и борови гори в равнините и ниските планинските региони, които са светли, сухи и с южно ревю. Често може да се откри в старите паркове, тъй като е подвластен от гори със остарели дървета. Със същото значение за него са местата, където изтичат дървесни сокове от засегнати дървета.

Жизнен цикъл на бръмбара рогач

Възрастните се появяват в края на май до началото на август, като най-активно летят вечер. Женските снасят към 30 яйца в парче гниещо дърво надълбоко в почвата. Ларвите на бръмбарите рогачи са слепи и имат формата на буквата C. Те се хранят със сокове от гниещата дървесина на разнообразни места, пънове, остарели дървета и шубраци, гниещи стълбове за огради, купчини компост и листна мухъл. Ларвите са кремави на цвят, имат меко, транспарантно тяло с шест оранжеви крайници и оранжева глава, която е доста друга от доста острите кафяви клещи на възрастните. Те имат гребени в краката си, които употребяват за връзка с другите ларви.

Ларвите минават през няколко стадия на развиване, отнемащи няколко години, с цел да станат какавиди и забавното при тях е, че главният им живот минава най-вече в тези стадии, тъй като възрастните не живеят дълго.

Развитие на ларвите и какавидите на бръмбара рогач

Ларвите се ровят в дървесината, хранят се до четири години, рядко за по-дълго, преди да се насочат към почвата, с цел да какавидират в земна камера.

След към 3 месеца бръмбарът рогач излетява към този момент като възрастно насекомо, което се случва през лятото и се чифтосва с женските екземпляри. Техният муден, муден полет, нормално по здрач, издава характерен невисок бръмчащ тон. Мъжките летят по-лесно и повече от женските.

Продължителност на живота на рогача

Бръмбарите рогачи прекарват по-голямата част от живота си като ларви и може да им отнеме от 3 до 7 години, до момента в който какавидират, само че продължителността на живота на възрастните е единствено няколко седмици.

С какво се храни бръмбарът рогач

В другите стадии от живота си това насекомо има сходно хранене с някои по-големи благоприятни условия от страна на възрастните.

Ларвите се хранят главно с изтичащите сокове на гниещата дървесина, а възрастните търсят храната си в сока на дърветата.

Интересно е, че мощно развитите челюсти на мъжкия не могат да му служат за храна, а единствено за битка с други мъжки, както и за задържане на женската по време на копулация.

При женските челюстите извършват главната си функционалност. Женската може да наруши кората на дървото на някои места със мощните си челюсти, с цел да обезпечи опция да се храни. По-често обаче такова пукнатини в дървото са резултат на естествени условия като вятър, слана и други, а насекомите единствено се възползват от това.

Приемане на сока от дървото насекомите реализират посредством лизане с лигулата. Дневното количество храна, належащо за ларвите е 20-30 кубически мл.

Поради потребността от храна, ларвата не се развива в кухи или изцяло изгнили стволове, а в тези, които са почнали да загниват и да отделят сокове.

Хищници, ловуващи бръмбар рогач и паразити по бръмбара

Естествените врагове на бръмбара рогач във Англия са котките, лисиците, язовците, враните, свраките, кълвачите, те са склонни да ударят в най-уязвимия стадий от виталния цикъл на бръмбара, когато възрастните се стремят да се чифтосват и да снасят яйца.

В Италия главен див звяр е качулатата гарга.

Акарите от разред Monogynaspida се прикрепват към бръмбара рогач, като паразитират върху мембраната на ставата, която се намира сред главата и пронотума.